Jump to content

Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та


Recommended Posts

Статия Ill-та

Дънов

„ - Учителю, каза му Йоан, видяхме

един човек да изгонва бесове в твоето име:

и му запретихме, защото не следваше нас.

А Исус рече:

- Недейте му запрещава . . .

понеже оня, който не е против нас, е откъм нас"

Марка 9: 38-40.

Кой човек е велик? Как се мери величието на човека?

Как се знае размера на една планина? - По висотата, ширината и простора й.

Как се определя величината на една река? - По дълбината, ширината и дължината й.

Как се мери величието на човека? - По обема на постиженията му, по засяга по време и пространство на идеите му, по простора в света на влиянието му.

А по мярката на тоя мащаб, кой е най-великия в историята българин: Крум? Симеон? Асен II? Самуил? Св. Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Иван Вазов? Не, нито един от тези.

Най-великият българин е бил, и е, поп Богомил. Той единствен, между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.

От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен. Нещо по-срамно от забравен. Англосаксонците величаят Уиклифа, Швейцария слави Калвина, Германия се гордее с Лютера, Чехия, макар католишка, милее и славослови Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор, Поп Богомила (29).

Господа български историци и патриоти, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса? Докога ще се държите за тях като сополиви деца за полата на майка си! (30)

Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението. Той трябва един ден да има паметник по-великолепен и от оня на Цар Освободителя. Защото Поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име (31).

* * *

Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител, Дънов: основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.

Отдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един, единствен, с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжка, без звонко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 25 годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които най-успешния му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки исторични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички.

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений. Един от историчните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32).

Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за студеното перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на исторично величие (33).

* * *

Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса. Изпито, мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Лицето още внушава силна воля и железни нерви, а изпод дългите вежди, полуприкрито, гледат две уж равнодушни очи; но в същност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терезия. Наметни му една индуска туника, и той е цял индийски факир. Ала г. Д. не ходи бос и полугол, като факирите. Напротив, с изключение яката и връзката, той е добре облечен по европейски.

Като събеседник, Дънов се скъпи с думите си. Говори късо, мудно и отмерено. (34) Ала в публична реч той се съживява и далече не е тежкоезичен. (35)

Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен. Изреченията му не са отривисти и плавни. Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области. (36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: "Никой човек не е говорил, както тоя човек говори" с власт и сила; "а не както книжниците и фарисеите". Не както кардиналите, владиците и пасторите със зазубрени по угода на времето легалности.

Когато аз го слушах, той чете Йоана 10 глава и взема за текст 17 стих. След два дена го слушах да проповядва от Матея 15:13. Но нито в първия, нито във втория случай се придържаше о текста си. И в двата случая думите му тъй малко изхождаха от текста, щото сй щеше да е , ако поставяше последния текст на първата беседа и обратно. От съдържанието на беседата, човек не знае защо му е бил текста. Това ще се види и от следните негови мисли.

Някои от мислите му, доколкото ги схванах (изказани в мои думи) са следните: „Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот; голяма жизнеспособност.

Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота.

Идолослужителят не е омразен Богу. Той му е даже по-мил: като

заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога

Трябва всички да сме пророци. Всички да сме поети.

Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога.

Новото учение почва с Бога и твори по закона на любовта.

Ако Бога нямаме, ще имаме друго. Репарации, например, имаме,

защото Господа нямаме. Сиромашия имаме, защото Господа нямаме.

Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци,

можем да извършим и ние днес.

Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от (жадни) люде. Вие трябва да получавате писма от невидимия свят.

Основата е (или трябва да е): любов към Бога с всички сили, ум, сърце, душа. Всички и всеки, който и където върши добро, когато върши нещо добро, той сътрудничи с нас и ние с него."

А из втората му беседа (Мат. 15:13) схванах следните мисли (изказани пак в мои думи):

„И Бог се развива (еволюира).

Които отричат Бога, доказват съществуването Му; само съществуващото може да се отрича.

Ние сме за Царството Божие на земята.

Целта - да разбираме Бога. А да узнаем Бога, трябва да го любим; а не обратното.

За сегашния живот ще приказваме след 2000 години Християнството остави платното на кросното (още нерязано и нешито). За съвременния свят говорят в небето, както съвременните народи приказват за Българите.

Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор.

Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от вашите плодове, да благодари на Бога".

Много нещо бих могъл да кажа по цитираното. Но то би ме отдалечило от предмета. Засега само обръщам внимание на онези, които са способни да виждат с ума, че това не са думи на слабоумен човек. Тук прозират необикновена мисъл и самостойна оригиналност. Дънов не цитира никого, освен Дънова (37).

* * *

Петър Дънов е по плът син на варненския поп Константин Дъновски; а по дух потомък на скандинавеца Сведенборг и брат или братовчед на индуса Ганди. С изключение на около седем години прекарани в Америка, той е прекарал живота си в България. Той се е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското училище в Свищов, следвал, ала не свършил, по медицина и богословие в Бостънския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота. В него той и учи, и преподава до ден днешен. И в тоя университет той е сега професор с небесна диплома, според някои, на няколко десетки хиляди мъже, жени и деца. Ала каквото и да мислим за дипломата на професор Дънов, никой никъде не е имал по-прилежни, по-предани на уроците си ученици (38).

Аз, обаче, няма да пиша биографията на Учителя на Бялото Братство. Неговият биограф не е още роден (39). Той ще пише за живота, дейността и учението му, в няколко тома, някога през XXI век, когато България ще отпразнува стогодишнината от смъртта на великия български реформатор (40).

Не е още време да се рисуват душевния и историчния му портрети.

Аз виждам и драсвам само няколко ясни контури на чудатия Учител; контури, на които нашето сприхаво поколение може само гузно да се усмихва или жлъчно да се ядосва. Макар и да не може предказно да се говори с конкретни подробности, аз в перспектива виждам (или, ако щете, струва ми се, че виждам) няколко грандиозни постижения и отлики на тоя дивен българин, на чиято слава и величие славни царе и велики завоеватели в бъдеще ще завиждат (41).

Аз рискувам предсказанието, с други думи, че мястото на Учителя Дънов в историчната Валхала е много по-почтено и по-сигурно от тяхното (42).

Две неща, създадени от самаго него, издигат Учителя на Белите братя до български фактор от исторично значение: първо, неговото силно прихватливо учение; второ, неговите добри и предани нему ученици.

За мирогледа и Учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала оттова, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. В същност, аз го намерих много по-християнско, отколкото, поради слухове, очаквах. Ядката на системата е Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново" учение е древно като планините и чисто като светлината, - а при това, не по-малко християнско. И оттоя център извират чудесно възвишени морални наставления. Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето паство по-възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието.

* * *

Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое паство; владиката - за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи. Само глупавият невежа би бил на противно мнение; и само престъпния би ги мразил, преследвал и наричал "опасни".

Все-таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че той е епохална исторична личност (44). Затова те не го наричат „дядо Дънов" или „господин Дънов", а Учителя. „Учителя" с главно "У", един и несравним на земята. И с право. Защото, доколкото знаем, той е несравним с никой свой съвременник, освен с Махатма Ганди.

Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек историчен; издигнат до недостигаема неувредимост. От света, от когото и да било, той е вече неуязвим. Гонение от пътя му няма да го отклони. Смърт делото му няма да спре. Насилствена смърт само би го засилила и ускорила. Българинът господин Петър Дънов, не е вече ни "Петър", ни "господин". Той е Дънов, предмет на историята за критика и за славословие. (А той ще вкуси изобилно и от двете). (45)

И неговото велико дело, което като пристигаща Пролет, в сърцето си носи пъпките на живота, а на челото си зората на утрешния ден, - историчното братско движение, на което той е родител, глава и душа, ще отнесе името му зад всяко българско име, до краищата на света. България е дала досега, както казах, един само друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първенствующи в света сили Германия, Англия и Америка: страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Такова е последствието от всяка жизнена истина. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне; народ, който отхвърли, ще изпадне на долно стъпало, - и ще лае на месечина против "великите сили": т.е. против издигнатите чрез истината.

Бялото братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми, и с освободените си и засилени крила, то негли ще ускори хода на България към Божието на земята царство.

* * *

Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел той да твърди това нещо. Ала, ако аз вярвах в прераждане, щях да кажа, че той е превъплотен Поп Богомил, оня религиозен гений от преди хилядо години, чийто живот, чрез учението му, пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят (46).

Враговете на Белите братя, наричайки ги „новите богомили", безсъзнателно пророчествуват за тяхното велико и благотворно исторично предназначение. Защото древните богомили -наричани в Германия - катари, в Италия - патарени, в Англия - лоларди, във Франция - албигойци и „българска вяра", - бидейки будители преди ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочие, ако това несъзнателно пророчество се изпълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието царство (47).

* * *

Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието царство; ей, на Христовото царство, е за мен това, че:

Той „изпъжда бесове".

Оттова доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове.

Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим:

„Недейте му запрещава. Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас".

Красно село, при София.

[Зорница, Г. XLVI, бр. бр. 41 (13.Х.1926), с. 2-3.]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...