Статия 1. Няма да осъмне добре.

[Ани]

Статия 1.

Няма да осъмне добре

Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Н. Ив. Цаков

Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатирва, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдащето.

Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне. Великите сили са по-благосклонни към нас, отколкото бяха по-рано. Новините, които стигат до тях за нашата страна, съвсем не са обезсърчителни и тревожни. Благодарение на това България успя да сключи заем за бежанците чрез Обществото на Народите. Европейската обществена съвест се заинтересова за стотиците хиляди български бежанци и това не може да не ни радва и вдъхва надежда. Лоялното ни държане пред нашите съседи и миролюбието ни е спечелило много поддръжници и приятели в чужбина. Българското име, което заслужено и незаслужено бе опетнено в странство, започва наново да се възстановява и очиства. България вече не е страна на кърви и насилия, на бунтове и метежи.

Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж.

Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България.

И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях.

Една от тия печални прояви е конспирацията. Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* /Заб. Атентът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот. Макар и ограничени те говорят, че духа на рушението, на кръвта и насилието още не утихнало и замрял. Споменът за близкото минало като че ли не е заличен. И действително, чудно е, че и у нас има хора, които още вярват и уповават на конспирации и искат чрез тях да ръководят съдбините на България. Тия безумци искат да ни донесат щастие и народно добруване чрез конспирация и насилие. Добруване чрез нелегални и рушителни действия никога и никъде не е постигнато. И у нас не може да се постигне. Свобода чрез насилие не се добива. Освобождение няма чрез убийства. Конспирацията е опасна, защото тя разделя народа. Тя всява омраза, вражда между българите. Нейната цел е да облагодетелствува едни ида потиска други. И най-после, тя влачи подир себе си голямо насилие от страна на управляващата партия.

Ето защо, конспирацията в настоящия момент е най-големия враг на България. Тя спъва и пречи на правилния и възстановителен период, в чието начало сме сега ние, българите.

Но има и друга проява, която също не е много насърчителна. И тя е, насилието на властта. Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт.

Това е тъжна проява. Подобни дела съвсем не обединяват народа. Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим.

Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по-трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България. Той забива нож в сърцето на родината ни.

Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре.

Н. Ив. Цанов

Из Словото на Учителят Дънов

на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г.

А) „Свободата се придобива само тогава,

когато човек работи за Бога и за своите ближни"

РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., понеделник, 9 ч. с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 58-61.

За размишление през деня:

„Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува."

Значи, в нас трябва да се зароди желание и ние да живеем там, дето Бог живее. Бог живее във вечната свобода и оттам постоянно изпраща своето благословение за повдигането на всички същества. В тази смисъл, Бог нищо не върши за себе си. Щом човек реши да върши нещо за себе си, той се ограничава. Следователно, Бог, като работи за себе си, ограничава света, а Той сам е свободен. Когато човек иска да работи за себе си, трябва да работи за другите. Когато пък иска да се ограничи, другите трябва да работят заради него. Когато другите работят заради тебе, ти не си свободен. Вземете малкото дете, за което майката се грижи и работи. Вземе го, повие го в пелените, грижи се заради него. Тя казва, малко е това дете, нищо още не разбира. Повие го в пелените, върже му ръцете и краката - дисциплинирано е то, като войник. Един ден, когато детето стане свободно, започва да работи за майка си. То ходи, копае, носи грозде, круши от лозето - помага й. Тогава майката не го увива вече с пелени, не го връзва с повой.

Сега, като отнесете същия закон по отношение към вас, ще разберете, какво значи да добиете свобода. Когато искаме другите да работят заради нас, тогава ще почувствуваме, какво нещо е ограничението. Някой казва: аз станах роб на хората. Да, щом караш хората да работят заради тебе, ти сам се ограничаваш. Когато носят на ръце едно дете, пренасят го от едно място на друго, то е ограничено, не се движи със своите крака. Онзи вол, който оре през целия ден на нивата, не се движи доброволно, господарят му е с остен подир него. Значи, волът ще-не ще движи се, не е свободен. В този случай никой не работи за него, но и той сам не работи за себе си. Да оставим тия примери настрана, но трябва да знаете, че свободата се придобива само, когато работим за Господа. Когато Бог работи заради нас, ние сме в едно естествено ограничение. Когато Бог работи, ние се учим. Когато работим за Бога, ние сме свободни. Тогава той ни слуша, а щом ни слуша, ние се чувствуваме свободни. Казвате: ако работя за Господа, кога ще работя за себе си? Ако работя за ближните си, кога ще работя за себе си? - Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления.

И тъй, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който седят всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви.

Следователно, когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога.

Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойде до положението на един светящ ангел, и ако ви турят на няколко билиона километри разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви турят на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Как ще придобиете свободата си?"

Б) „Спасението на света и идването на Христа"

ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 18-19.

„... А сега ще се създават разни теории, ще дохождат разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всичко Го очакват. Че какво е Христос?

- Христос, това е Любовта в света.

Има ли любов между хората, има и Христос; няма ли любов между хората, няма и Христос.

Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос.

Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос.

Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосердие между хората, има и Христос; няма ли тия неща, няма и Христос.

Христос няма да дойде нито в една човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма.

Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната.

Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа.

Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявения Бог в света.

Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас, и ние трябва да се радваме! ..."

ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг., сряда, 9 ч.с.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105.

..... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света,

първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос.

И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра -силна, непоколебима от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвували всичко за Бога.

Сегашните православни още не са православни, каквито Бог изисква, и евангелистите още не са такива, каквито Бог изисква. Каквито имена и да имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена - имена, които се променят. Ето защо, всеки от вас трябва да пожелае от цялата си душа да бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя. И всеки трябва да знае, дали името му е записано горе. Щом неговото име е записано на небето, това е вече голяма привилегия."

СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН. 27 авг., петък, 9 ч.с.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 146-147,149-150.

„... Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви.

Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него. Чудни са съвременните хора! Ако аз съм шивач и ушия някому дрехи от любов, той няма ли да ми плати нещо? - Все ще ми плати. Най-малкото, аз ще имам неговото внимание и разположение. Ако аз съм един виден цигулар и свиря на хората от любов, тези, които ме слушат, няма ли да се погрижат за мене? - Ще се погрижат. Ако ние вършим всичко за Бога от любов, знаете ли, какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? От такива велики души се нуждае Бог. И ние се нуждаем от Божествения Дух.

Христос, това е Бог, Който се разкрива в света.

Христос, това е Любовта, която вече хлопа пред всяка врата: и при вратата на проповедници, и при вратата на списатели, и при вратата на бащи и майки, и при вратата на слуги и на господари, и при вратата на всички съзнателни души.

Христос днес хлопа на всички врати и пита: "Готови ли сте да извършите това, което аз едно време извърших? ..."

„ ... През всички векове, които са се изминали досега, Бог не ни е забравил: всякога е изпращал някой да ни говори, не само отвън, но и отвътре. Той изпраща ангели да ни говорят. И не само това, но когато остане свободен, и Той сам ни посещава и ни казва няколко насърчителни думи. Те са най-хубавите думи, те са епохални моменти за нас. Когато Бог говори някому, той поет ще стане.

Когато Бог говори някому, той музикант ще стане.

Когато Бог говори някому, той държавник ще стане, не такъв, каквито са българските държавници, нещо особено ще бъде.

Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане. Ще освободи един народ, като Мойсея, ще напише нова Конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Мойсея, той избяга, но след това го послуша и големи чудеса направи в Негово име. Той изведе израилския народ, но кога? - Само след като му проговори Господ. Когато Мойсей отиде при Фараона, той го запита: "Кой те прати тука?" - "Прати ме Йехова, Бог на Аврама, на Исака и на Якова". Казва му Фараона: Аз не познавам този Бог. Фараонът имаше друго понятие за Бога. Мойсей му казва: "Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен." И започна се състезание между боговете на Египет. С кого? - С Христа, Кришна или Христос - един и същ е Той.

Христос, това е проявеният Бог. Един е Той, Който се проявява във всички народи -Йехова. Всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, иде от Бога. И започна се състезание между боговете. Най-после Фараона повярва, че действително Бог е проговорил на Мойсея. Когато дойдем в света, трябва като Мойсея, да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил.

Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. ..."

"... И тъй, ние трябва да започнем с основната идея - Любов към Бога!

Да възлюбим Бога със всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички. Тъй сплотени в Божията Любов, ще бъдем мощни като един човек. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва, като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло. Сега как живеят хората в света? - В пълно разединение. Туй, което ние вършим тук, другите религиозни хора го считат противоречие. А туй, което те вършат, ние считаме за противоречие. Не е така.

Всичко, което се върши, трябва да бъде за Бога, и всички заедно да се радваме.

Всичко, което се върши в света, дето и да е, по който начин и да се върши, стига да е от любов към Бога, трябва да му се радваме.

"Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак".

В. И. Ч. Б. В. Б.

[Верен, Истинен, Чист Бъди, Всякога Бъди!]