Съборът през 1926 г. - с кросно на събора

[Ани]

Изгревът..., т. 27, с. 844-845.

СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1926 ГОДИНА –

С КРОСНО НА СЪБОР

През 1926 г. министър председател на България е Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява „со кротце и со благо" и с малко кютек. А това е бой с тояги до умирачка.

Подава се молба до правителството и то разрешава събора в София. Съобщава се на приятелите, че на 22 август е събора на Бялото Братство. Те правят постъпки пред полицията и те им дават картончета и написват имената им, да послужи като открит лист. Пътуват с влаковете до София. На гарата ги пресреща полиция и проверяват, който има картончета ще го връщат обратно, кой откъде е дошел. Такова е нареждането от властта.

Сутринта, които предварително са дошли на Изгрева, са разпънали палатки. Стават в 4 часа и отиват на ул. „Оборище" 14 в града и сядат в салона. След първото Слово на Учителя в 8 часа те отиват отново на Изгрева, където в 11 часа ще се открие събора. Учителят отива на ул. .Опълченска" 66. После се качват на файтон и тръгват за Изгрева. С него е Методи Константинов. Приятели пресрещат файтона и съобщават, че полицията е блокирала гарата, както и на Изгрева е изпратена войска, и никого не пускат.

Учителят с поглед нарежда на Методи и той тичешком отива в дома на Андрей Ляпчев, заварва го и съобщава за блокадата. Той се връща, вдига телефона и отменя забраната. А той е едновременно министър на вътрешните работи. Заповедта е дадена и войниците напускат Изгрева.

Остават двама войници с 2 коня, пушки с патрондаши и саби да охраняват Изгрева.

А в София е имало една полувоенна организация на Родозащитниците, които са искали да разтурят събора и са били приготвили тояги за това.

Учителят пристига на Изгрева с файтон. Той слиза. Войниците застават мирно с пушки „За почест". След това се оттеглят.

Най-чудното е, че Донка Илиева тръгва от село Козаре, Карнобатско с кросно, с 2 торби прежда, за да може да изтъче плат. На кросното се навива преждата, за да се тъче. Всички са се смеели, че отива на събор с кросно. Но като виждат една селянка, че носи през рамо кросно и 2 торби с прежда, полицията от гарата я пропускат. С файтон пристига на Изгрева. Блокада от войската я пропуска да влезе в Изгрева, защото пред тях е застанала селянка, на рамо носи кросно за стан и 2 торби с прежда.

Така кросното е станало пропуск, за да пристигне на събор на Изгрева. Заради това кросно всички са се подигравали във влака.

След обед идва градоначалника на София, качен на кон, за да проси извинение, че била станала някаква грешка.

А всички знаеха, че е нямало никаква грешка.

Снимките от събора 1926 г., който е на гола поляна, ще намерите в „Изгревът" том XXV, снимки от № 51 до 64, които ще покажем на концерт-рецитала на 27 април 2013 г.

Случаят е добре описан.

А присмехулниците от влака към Донка и нейното кросно, току що слезнали от влака, били върнати обратно от полицията. Всеки е трябвало да се върне оттам, откъдето е дошъл. Това е било решението на властта.

Но и решение на Небето към присмехулниците.

Виж и "Изгревът..", т. 6, с. 514-515.; т. 15, с. 308-310.