Jump to content

Играта като възпитателен център


Recommended Posts

ИГРАТА КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ЦЕНТЪР

Играта е най-характерната дейност за детската възраст и при това, дейност почти не знаеща прекъсване.

Нормалното дете е винаги заето. То винаги играе. Скуката и леността най-често са признак на физическо неразположение или плод на лошо възпитание. Действителната игра крие в себе си зародиш на много сериозна работа върху детския характер. Клапарет казва: „Играта е проявление, укрепване и развитие на растящия индивид." Карл Грос твърди, че игрите служат за упражнение на различните физически и психически сили у човека. Играта изобщо е първото стъпало на човешкия труд и твърде основателно бихме могли да я вземем като лост, върху който се изгражда бъдещият човек.

За детето, особено от до училищната възраст, тя е могъщ фактор за педагогическо въздействие и истински активен метод за възпитание.

Крупская в книгата си „Нови игри за младите пионери" пише: „В колективните игри се създават деца-организатори, деца-водачи, умеещи упорито да се стремят към целта и да увличат след себе си и групата."

Целият живот, сам по себе си е игра. И ако ние днес съумеем да научим детето да играе правилно, честно, съзнателно, волево и творчески, то ние му съдействуваме за правилното насочване в живота. Играта на детето е основа на развиващия се трудов живот у възрастния.

Детската игра трябва да бъде организирана, растяща и развиваща се. Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена към целокупния живот. Играта трябва да отговаря на възрастта и на детските интереси. Да започва с начало и да завършва с край. Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри.

Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа. При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.

Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност.

Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина.

В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето.

По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2. организирани с дадени правила.

Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие. Примери за свободни игри можем да изброим: игра на къщички, на хлебари, на бакали, шивачи и пр. Задачата ни тук ще бъде да създадем у децата социални и нравствени навици, с които те ще свикнат и израснат като нови човеци.

Вторият вид организирани игри с правила се движат в рамките на готово съдържание. Те имат предварително определена тематика и при дадените правила се стремят към целта. Организираните игри от своя страна се делят на: 1. подвижни — с песни и без песни, 2. тихи, 3. подражателни, 4. ритмични, 5. състезателни, 6. игри с маршировка 7. хора и ръченица. (Примери от горните видове игри даваме в третата част на книгата към Материали).

Общият успех на играта зависи до голяма степен от редица условия, които трябва да се имат пред вид, а именно: учителката трябва да знае добре играта и да умее да я предаде живо и разбрано. Трябва да се внимава при развитието на играта и умело да се направлява. При по-малки деца участието на учителката в самата игра е необходимо, а при по-големите, тя участвува само като организатор. Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда.

Изборът на играта е от съществено значение за успеха й. Тя трябва да отговаря на възрастта и интереса на децата, броя на играчите, да не изолираме другарчета, нито да претрупваме играта с играчи. Всяка игра трябва да бъде приятно забавление и същевременно полезна работа.

При избора на играта трябва да се имат пред вид и пособията, уредите и мястото, с които разполагаме. Да не осакатяваме ефекта на играта с пренебрежението на дребните уреди.

Трябва да се играе точно, честно и акуратно — да започваме и свършваме по правилата; да не повтаряме играта до омръзване, нито да я прекратим преди да бъде добре разбрана и усвоена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...