Музиката, като метод за работа с малките

[Ани]

МУЗИКАТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА С МАЛКИТЕ

Музиката е голям двигател в живота. Още някога са вярвали и са си служели с нейната сила.

Легендата ни разказва за чудодейното въздействие на музиката, чрез която Орфей е утроявал диви зверове.

В религията музиката намира широко приложение като средство за въздействие. Музиката действува внушително, поради това тя се използува както в казармата, така и във време на война, за да" импулсира и внесе сцепление между войниците.

При веселие ние пеем и даваме видим израз на нашто настроение.

Музиката е ценена и като нравствена наслада и силно възпитателно средство.

В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива.

Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите. Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива. В този смисъл съвременният. философ Беинса Дуно казва: „Ако хората искат да отгледат надеждно поколение, носител на новото време, те трябва да поставят в основата на възпитателната си работа музиката в най-широк смисъл на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека. Всичко в природата вибрира, всичко издава трептения, които се носят в пространството като музикални вълни и указват своето въздействие на слушателите. Шумът на океанските води, веенето на вятъра, шумоленето на листата, чуруликането на птичките и бликащия извор — всичко това е музика и ритъм.

И тъй, цялата природа трепти във велика симфония, която се разнася като творческа енергия, като формираща се сила."

Музиката се явява като едно от най-силните средства за възпитанието на малкото дете. За да получим бързи и положителни резултати от музиката, следва преди всичко да внедрим в детското съзнание чувството на ритъм.

Със самото раждане всеки човек носи в себе си първоизточника на абсолютното ритмично действие. Това е пулсът на кръвта и дишането. Тялото се явява като проводник, който чрез пулса и дишането ни съединява с външния свят, а музиката идва отвън, за да ни подтикне към ритмичност, към движение. Диваците например познават музиката само като ритъм — отмерван при ударите върху тъпана. Движейки нашите ръце и крака, ние привеждаме в активност съответните мозъчни центрове. Последните привличат повече кръв и повече енергия, при което се развиват по-добре. Имайки пред вид, че съществува голяма връзка между физическия и психическия свят, ще знаем, че развитието на сетивата е развитие на редица духовни центрове у индивида.

- Не е достатъчно да играем често гимнастика и да свирим каква и да е музика. Трябва да имаме план и системност в работата си.

Всяка възраст и всеки случай при работата ни с малките има своя подходяща музика и игра.

Бебето заспива при ритмично люлеене на люлката, при .тихата майчина песен или при нежната Шубертова музика. То се забавлява с тракането по прозореца, по масата или с шума на дрънкалката. Малко по-късно, между 3 и 5 години, детето започва само да чука по масата или да свири със свирката. С каква радост по-късно то обича да му пеят за ръчичките, крачетата или за доброто детенце!

За деца до 6 години песничките трябва да бъдат къси и с познати думи. Тоновете ще се движат само в една октава. През тази възраст децата обичат да повтарят песните и игрите, които им харесват. Между 5 и 7 години те разнообразяват действията си с повече подвижни и подражателни игри. Хвърчат и пеят като птички, скачат като кончета и вървят като мечки. В тази възраст малките обичат най-вече да подражават на животните. Едновременно с възрастта навлизаме в по-сложна наука и ритмична игра, свързана с повече пластика, музикалност и живот. Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа. Много от приказките и песните децата биха могли да изразят с пластика и ритъм.

Точно през тази възраст, когато са в детската градина, децата придобиват навици за естествени, добри маниери и пластичност. Движения, изпълнени с пластика, действуват като музика без думи, като образи на душата, като живопис. Колко е приятно да привикнем децата от малки на грациозно изискани маниери и свободни движения!

Анжело Патри казва: „При танца има най-мъдро употребяване на времето. При него детето се учи да контролира движенията си по начин, който го изпълня с артистичен възторг, дава здраве и енергия на всяка фибра, открива му единството, съвършената хармония между тялото и духа."

Госпожа проф. Байер, ръководителка по ритмично обучение при Монтесоровия дом в Халерау има специална система за ритмично възпитание на детето. Проф. Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност.

Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа. Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника.

Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата. Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н. — много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот. Природата е движение, нека й подражаваме, нека се стараем да се движим с нейното темпо!

Ако искаме да направим децата търпеливи, внимателни и тихи, нека свирим и пеем повече! Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли".

Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с богати сюжети!

Ако искаме да развием повече социални чувства у децата, нека пеем често всички заедно. Не случайно е създадено и хоровото черковно пеене. Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене.

Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно.

Новото време иска нови методи и нови средства за възпитание и обучение на децата. Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране.

Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа.

А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина?

Излизайки от основното положение, че всичко в живота е музика, ще започнем с пример от всекидневието.

Сутрин в детската градина. Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с кубчетата; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата. След няколко минути влизат други, след тях още и скоро стаята се изпълва с играещи, весели деца. Картината е пълна и жива. В този момент една тиха групова песен би сплотила другарството и уравновесила случайните отделни дисхармонични прояви. Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички.

Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената дисциплина. Обаче от време на време тиха песен или изсвирване на нещо е чудесно тониране и постигане на хармония. Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време.

Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина. Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда.

Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина!"

Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр. Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията. Напомняме поотделно да привършват. Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране. Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки. Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме.

Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни.

Ето един обикновен ден, оцветен с музика. Но животът в детската градина или дом е достатъчно богат с всекидневното се разнообразие. Всеки ден ни предлага редица нови случаи с богато музикални възможности за методична работа.

Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази?

Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите. Другарчетата му го възпират, но той продължава да настоява. Намесих се аз: „Жоро, искаш ли да свириш?" — „Да, искам" — изненадано отговори детето. „Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С усмивка на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши. С явно удивление той следеше пеещите кокалчета. Пожелаха да свирят и други деца. Посветихме половин час на музика. Свириха и други желаещи. На край поздравих всички за насърчение и запитах: „Жоро, искаш ли да свириш всеки ден?"

— „Да, и повече мога!" — беше отговорът.

— „Ще запомниш ли това, което ще ти кажа? Запомни, Жоро, ако искаш да свириш всеки ден, ще трябва да идваш на време на училище. Никога да не закъсняваш, да работиш повече и всичко сам да си прибираш."

Жоро кимна утвърдително, без да говори с думи.

На следния ден той дойде пръв, рисува и моделира, а преди да изсвиря сигнала, за прибиране, Жоро си прибра всичко и пръв седна до пианото. И днес имахме концерт. Създадохме си навик всеки ден да завършваме с музика, а заедно с това неусетно Жоро стана изпълнителен.

При друг случай малката Нина никога не се опитваше да рисува, боейки се, че не може, а нейните другарчета отдавна редяха една след друга рисунките си в ъгъла на изкуствата.

Веднъж през време на оценката, забелязах, че тогава, когато всички се възхищаваха от творчеството си, Нина стои унила, с наведена глава.

— Ти какво работи, Нина ? — наруших с въпрос загрижеността й.

— Аз не мога да рисувам — беше отговорът.

— А какво прави днеска ?

— Играх с куклите.

— Тогава вземи една кукла и ела да изпееш на другарчетата си една песен.

Зачудено и недоумяващо детето взе голямата кукла и застана пред другарчетата си.

— Коя да изпея?

— Която искаш, Нина, може и за зайчето, която знаеш от дома.

Нина обичаше да пее и с удоволствие изпя песничката за зайчето.

Всички я харесаха и аз предложих да я научим всички. Опитахме се заедно с нея да я изпеем няколко пъти.

На следния ден седнах до Нина, която си редеше кубчетата и я помолих да ми изпее същата песенчица. Заговорихме за зайчето, приповторихме си текста и подканих детето да нарисува зайчето, за което се говори в песента, че после, когато всички запеем песента, зайчо да скочи от стената. Детето неусетно се увлече и заради ефекта на песента нарисува зайче, което беше оценено наред с всички рисунки.

При няколко подобни случаи Нина се насърчи и свикна да рисува.

Самата работа най-често ни насочва на методично музикално възпитание.

„Музиката и ритъмът са жив кръг, който хармонизира и споява душите в едно цяло. Пред тях рухват преградите на отделната личност, а суетата се разтапя пред хармонията на великото единство — стремежът на цялото човечество."

Прочее, повече музика за повече радости и живот, за повече успех в работата ни с малките!