Jump to content

Въведение


Ани

Recommended Posts

Въведение

На една писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с Бога). Близо шест години чезне ту при сестра си във Варна, ту при баща си в Енипазарската църква, пише разхвърляни бележки на английски и откъси от проповеди на български, додето най-сетне се слага началото на духовната му школа.

Така поне изглежда от усвоената досега литература за него. Като се вгледаш в първите му ученици обаче, нещата започват да изглеждат иначе. Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства. Родени в Русия, Одрин, Цариград. Трупали пари от плоещкия петрол, от безкрайните жита на Добруджа, от търговията с вълна и колониал от Брашов до Египет. Учили в Цариград, Франция, Русия, Италия. Един от тях е ватикански мисионер в Северна Африка. Друг е милионер, заточеник в Диарбекир, построил със свои пари първата арменска църква в града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света.

Разказвам на Здравко колко бях поразен от дългия списък на преводи и авторски френски учебници, които издава Анастасия Узунова (сестрата на заместника на Левски - Атанас Узунов) и то още преди да се срещне с Дънов и да стане първата му ученичка. И как в превода на „Безсмъртната любов“ на Дюк де Помар от 1895 г. има един неин трактат от 30 страници за алтернативните религии с цялата налична тогавашна литература на тази тема: Бхагават Гита, Ригведа, Дхамапада, Кабала. „Изгубеният рай“ на Милтън, „Месиада“ на Клопстокс, Тасо, Калдерон, „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ, Фламарион...

Узунова (след женитбата си Узунова-Желязкова) е близо две десетилетия по-възрастна от Дънов, а другият голям окултист между основателите на Бялото братство - д-р Миркович четири десетилетия!

Ученици? Това са завършени личности, които отдавна кореспондират помежду си, отдавна сверяват часовници, отдавна чакат искрата под струпаните от тях духовни съчки да цъкне, и да се разгори пламък. Че това е така подсказва едно писмо на друга ярка фигура между тях - Мария Казакова. Още преди да се поставят основите на Бялото братство, тя споделя с един от кореспондентите си окултисти, че в лицето на Дънов вижда духовен учител на българите и от там на цялото човечество. Може би не той ги събира, казвам, а те го припознават.

Здравко мълчи впечатлен. Очилата му са с големи диоптри, очите му контактуват с теб от голяма дистанция, дори когато е най-близо до теб в разговора, и казва: „Дъновистите няма да харесат това.“ Има предвид, че днешните последователи на Дънов го обожествяват.

И аз отговарям искрено като него, че нима всички ученици на Исус са били нискостоящи, босоноги рибари като Петър! Нима не е имало между тях и блестящи интелектуалци като Йоан! И добавям, че според това, което Дънов учи, този свят не е построен на магии и фишеци, а на трудни за усвояване, но непоклатими закони. Един от тях е свързан с това, че когато ще идва Учител почвата за приземяването му се подготвя от среда, в която ще се посади и която ще осигури кълнът на учението му да порасне.

Вижте ги ранните ученици на Дънов! Най-чистият ни всеотдаен възрожденец д-р Миркович. Членът на книжовното дружество Михалаки Георгиев. Основателката на женското благотворително движение у нас - сестрата на апостола Атанас Узунов - Анастасия. Благотворителките Казакова и Гумнерови, пътуващият проповедник Пеню Киров, африканският мисионер - издателят Голов.

Здравко мълчи и после споделя: „Като говорим за материала, който минава през ръцете ти, сякаш не говорим за България, а за друга страна. Сякаш не съм познавал България.“

Така е и за мен.

В центъра на София сме, площад „Славейков“. Под чадъра до нас си проветряват чаталите два лилави анцуга. Минават дългокраки момичета на кокили без млечни жлези. Провлечени шопи се давят с банички. Тангентират като космически боклук по обърканите си траектории членове на бившия писателски съюз. Кой познава нашата със Здравко България, че ние да познаваме тази, дето е била и тази дето иде? Ние знаехме за Русия, за православието. За Белене. Мътен сън бяха Америка с 40-те българи методистки мисионери, учили там през миналия век, между които и Дънов. Мътен сън беше покълващата нива на любовта, насадена от Учителя.

* * *

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...