Глава трета: "Опълченска"

[Ани]

Глава трета

ОПЪЛЧЕНСКА

Автоматична фотокамера

Декември 1904

. - Дънов се настанява при семейство Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66 в София. По това време се сближава с издателя Димитър Голов и журналиста Тодор Бъчваров.

Април 1905.

- Прави обиколка с изнасяне на лекции в Северна България до Русе. Посещава и други градове.

Август 1905.

- Годишна среща на веригата във Варна.

Август-октомври 1905.

- От Варна Дънов започва обиколка в Южна България. Посещава Пловдив, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Хасковските бани. Връща се във Варна и през Сливен заминава за София, където пристига на 30 октомври.

11-16 август 1906.

- Годишна среща на Веригата във Варна. На 14 август там са д-р Миркович и Михалаки Георгиев.

27 юли 1907.

- В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействието на Дънов. Ръководител на групата е Пеню Киров.

15 август 1907.

- Годишна среща на Веригата във Варна.

9 август 1908.

- Годишна среща на Веригата във Варна.

16-20 август 1909.

- Годишна среща на Веригата във Варна.

Нова Година 1910.

- Дънов посреща новата година в Бургас в семейството на Г. Стойчев.

Юни 1910.

- Изнася сказки по френология в Сливен и Айтос. Има срещи с Куртев.

14-18 август 1910.

- Годишна среща на Веригата в Търново.

1911.

- Дънов посреща новата година в Търново в дома на Атанас Бойнов.

Септември 1911 юли 1912

. - Изнася неделни проповеди в София. По структура проповедите са близки до методистката богословска практика, но по съдържание отразяват научното мислене на тогавашното време. Прекъсва проповедите само за обичайните си обиколки из провинцията.

1912.

- Посреща Новата година в Бургас със семейството на Г. Стойчев.

Юни-юли 1912.

- Прекарва два месеца в Арбанаси в работа над книгата си „Завета на цветните лъчи на светлината.“

15-21 август 1912.

- Годишна среща на Веригата в Търново. Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“.

Къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ има доста живописна слава. Тя е малка къща близнак с два отделни входа, в която Гумнерови не живеят. Тъй като са бездетни и далеч от идеята за разгъване на сериозно семейно битово строителство, те щедро я предоставят за ползване на хора с каузи, които са им присърце. В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров.

Двамата обитатели отначало се разбират добре. Бих казал много добре. Дънов постоянно е посещаван от последователите си, и Георги Димитров не стои настрани от ежедневието на съседа си. Учителят по-често изнася неделни проповеди от прозореца на стаята си на насъбралите се слушатели в двора. Тясно е!

Понякога Димитров сам слуша проповедите му отстрани. Приятелско е и отношението на Дънов към съобитателя си на Гумнеровата къща. По това време Димитров се свързва в съвместен живот със сръбкинята Люба Ивошевич. Красива, интелегентна млада жена, тя има доста независим характер, и от тяхната половина на къщата, често се чуват препирните им. Не съвсем безобидни между другото! Двамата съседи вече зряли мъже често обменят приятелски думи на тази тема.

Авторски блик

Тук му е мястото да се отклоним за малко, за да поясним както за много от днешните дъновисти, така и за днешните (хайде да кажем „за вчерашните“) комунисти странното на пръв поглед съжителство на „Опълченска.“. Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна църква. Има цяла експлозия на масонство, теософско движение (с водещата фигура на Николай Райнов), спиритуализъм (с водещата фигура на френския възпитаник д-р Миркович). Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр.

Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго. Цели осем години.

Нещата се променят. Развиват се. Отначало има близко приятелство между северната и южната част на двора. Живописен е случаят, при който полицията идва да арестува Георги Димитров заради комунистическата му дейност, и Дънов го скрива в своята част на къщата. Никой не знае, че двете половини на сградата близнак, са свързани през един долап в стената, който ги дели. Димитров се скрива в стаята на Дънов, където минава за един от гостуващите на учителя дъновисти, и така се измъква.

В края на този период (балканската и световната война) идва и изказването на Учителят, че той приема разрушаването на руския Царизъм и разрешаването „Отгоре“ да се даде път на комунистите. Това е в контекста на спора между Сталин и Троцки, дали е редно да се обособи комунизма не във всемирен мащаб, а само на територията на бившата Руска империя, както иска Сталин. Не е нужно да влизаме в подробности. Мотивът ми да то спомена е само фактът, че с развитието на нещата в Русия постепенно идва време „Югът“ и „Северът“ на „Опълченска“, т.е. Дънов и Димитров напълно да забравят някогашния близък произход на идеите си. Къщата на Опълченска е завещана на Братството, макар и постепенно да става периферна в живота на Дънов, който възлага на строителя на Братството Борис Николов да го отдели окончателно от общият имот. Т.е. да се затвори скритата врата в стената на двете половини и да се издигне ограда между двете части на двора. Както той казва шеговито:

Веднаж за винаги да се отграничим от Третия Интернационал!

Така и става. Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България.

* * *

Като казваме, че Дънов се приютява в къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28.

Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период.

За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот. Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“. Никой, нито учителите, нито служителите в църквата, не могат да й дадат отговор на това. Със завършването си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот. Учителства в Габрово, сключва брак със съпруг на военна служба в Плевен, и когато го преместват в Търново през 1903 година, за нея идва проблясъкът на бъдещият й път в живота.

По това време Дънов изнася в Търново една от сказките си по френология. Иларионова присъства с брат си в читалищния салон, който я поразява с това, колко е препълнен. Дънов показва с илюстрации връзката между човешкото тяло и духовния му заряд, сочи пътищата на градежа на личността със собствените й човешки мисли, чувства, стремежи... Всички са прихласнати, и Иларионова осъзнава, че е свидетел на един непознат за нея подход към духовното! Това което я поразява и привлича неудържимо е абсолютния позитивизъм на Дънов. Той не се „бори с дявола,“ както досега са й втълпявали в главата от ученически години. Не се ровичка в негативизма на недостатъците на човешката душа, а се обляга на позитивизма на истинския проповедник. Няма неизлечима болест! според него. Няма „сатанински прегради,“ за всяка човешка душа, и когато човек разбере и се свърже с Великите закони на природата, сам ще се излекува от всичко, което го спъва.

Иларионова приема всяка негова дума като велико откровение. Иска да му благодари, но не може да пробие през тълпата, която го огражда. Опитва се да го намери в града, но и това не успява. Така или иначе оттук нататък за нея няма връщане назад.

Около нея постепенно се събира кръг от интелигенцията на града: учителят по литература и писател Васил Узунов, г-жа Кинкел, с приятелката си Саша, д-р Събева от Плевен, съученичката й Милка Досева, военият лекар доктор Таджер. Става дума за духовния хайлайф около нея.

В този именно кръг Иларионова най-сетне успява да се срещне с Дънов, който гостува при някогашната й учителка Мария Казакова в Търново. На срещата присъстват известният книжар от София, Голов и редакторът на списанията „Родина“ и „Виделина“ Бъчваров, както и поканените майор Недялкови, д-р Лечеви, Дойнови и Милка и Невена Досеви. Тежащи на мястото си семейства! Срещата е свързана с провеждането на спиритически сеанс от г-н Голов. Учителят (в скоби казано) не гледа положително на опита да се проведе този сеанс.

Така или иначе Дънов гостува в дома на Иларионова и съпруга й почти целия февруари на 1905 година.

Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“

* * *

Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август. Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович.

Духът все още звучи дезориентиран относно новото си състояние, макар и пълен с любов към духовните си братя. Явява се и на следващата сутрин в 9 часа сутринта, като този път води конкретен пряк диалог с някои от присъстващите.

Защо Дънов нарушава принципното си несъгласие със спиритуалистическите сеанси, не мога да кажа със сигурност. Това обаче безспорно е един от интересните въпроси свързан с Веригата от онова време.

Теслескопичен блик

Приятели и братя,

Благодаря ви за почитта и за вашата любов, която храните към мен. Вие виждате, че връзките между нас не са скъсани. За сега само положението е изменено и формата на нещата. Вие сте в този свят, наречен от вас физически, аз съм сега в света наречен от вас астрален. Може би ще ви интересуват много неща да знаете от този свят, но първо да ви кажа, че и аз съм тук в чудо. Нещата и работите тук аз ги не намирам така както очаквах. Пред мене е един свят с много по-голяма земя и обширно небе, с много по-ярко слънце и безбройни звезди в пространството. Те се така въртят и обикалят, както във вашия свят. Може би криво ще ме разберете, като казвам, че се въртят и заобикалят, понеже аз не зная как да ви кажа. Казвам така, защото така го виждам, така ми се струва. Тук световете се движат направо, наляво, на дясно — на три посоки. Представете си колело, което се движи на изток, към ляво, и дясно, и пак отива на изток. А знаете ли кое е това колело ? То е живота. Но ако речете към юг да се движите и към север да се движите, все към изток ще отидете и този изток е нагоре. Този изток тук е нашия Бог.

Аз се старах, когато бях на земята, да направя много работи, много работи и големи работи, но съм пропуснал една от най-важните. Знаете ли коя е тази най-важна работа? Да обичаш Господа. Вие много пъти сте го чели. Аз видях тук, че не съм обичал всички хора еднакво, а ето къде е моята грешка. Да любиш Бога значи да любиш всичките негови създания, всичките негови неща. Да любиш, значи да слугуваш. Това сега познах. В моя живот имаше една голяма погрешка; аз бях щедър към големите работи, а извънредно скъперник към малките. Много пъти за малки неща съм се циганил. Като говоря за тези малки работи, те са били все парични работи. Даже сега мога са процитирам един мой случай. За 75 лева бях вдигнал една цяла гюрюлтия, и бях го направил източен въпрос, който ми коствува живота. С това станах причина списанието „Виделина“ да изгуби своето достойнство в небето. Аз си правя една приятелска изповед, понеже виждам сега, че няма нищо скрито покрито. Нещата са скрити само в тъмнината. После друга една моя погрешка бе, че съм обещавал много работи, които не съм изпълнявал и не съм стоял на обещанието си. Сега, разбира се, аз не съжалявам за тези неща, понеже уча една нова опитност. Аз не плача за това, но се радвам, че те са дошли да ме научат как да живея. Не мислете, че да се живее е много мъчно нещо, то е най-лесната работа, най-лесното нещо. Добре имайте предвид, че вие сте една спица в колелото. Не се иска от вас да живеете, защото ще живеете, искате или не искате. Сега в духовния живот като се скъса една спица, не се разваля цялото колело, а колелото върви и спицата се прави. Аз зная, че вие се интересувате за мене.

Вие мислите, че аз като съм тук, че зная всичко, но аз съм толкова невежа, колкото и вие. Зная, че ще ме запитате колко време има да стоя тук в тоя свят. Вие на земята знаете ли колко можете да живеете? Ама предполагате. Така и аз ако река колко ще стоя, ще бъде такова едно предположение. Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него. За мене тук се грижат така, както за вас се грижат на земята. Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене. Да позабогатея малко. Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството. Не може да мислите, че тук съм в някой манастир на изправление. Колко сте заблудени. Действително, аз съм тук на изправление, но така както хората се изправляват на земята. Сега ни хранят, после ще почнат да ме учат и като ме възпитат ще ме пуснат да вървя нагоре, или надолу. Приятно ми е, че това е една работа, която трябва да върша, защото научих добрия урок - че послушанието е живота. Това, което Бог е наредил и определил за человека, като го изпълнява, ще бъде блажен. Сега, видите, аз не искам да ви отегчавам с проповеди това не ми е целта. Аз не съм проповедник, при това и не съм красноречив. Ще ме извините за граматическите погрешки, които правя. Даже нямаше нужда да ви проповядвам, защото вие имате толкова на земята, и от моя страна това е натрапчиво да се меся в чужди работи. Аз не искам да ви морализирам, защото морала е една празна каца. Не искам да ви уча, защото учението е една сянка. По какво зная и по какво да ви уча. Моята хомеопатия тук не работи - лековете си на земята оставих, оставих ги, понеже нямаше какво да правя, понеже ме изпъдиха. А казано е на едно място, че „изгонят ли те от едно място, бягай на друго.“ В този случай аз постъпих евангелски по вашему. Мене сега се виждат много неща смешни и глупави, не че нещата са глупави, а хората. Гдето е казано, че хората са глупави, аз разбрах, че те са в сянката. Понякой път е приятно на човека да седи повече в сянката, но не всякога сянката е потребна за почивка. Да оставим този език, той е малко философски, а вие знаете, че с философия не се занимавам, и на земята когато бях, бях човек от положителните. А как мислите откак съм тук: Аз съм тук в сянката, почивам си, защото няма какво друго да правя. Искам да знаете, че тук светът не е скучен, както вие си го представяте и както е писано във вашите книги там на земята. Като казвам „вий“ аз не отделям себе си, а само цитирам едно ваше становище, на което се намирате. Вий сте тук долу на един конус, а когато се изкачите на върха на конуса, когато се изкачите над земния живот към астралния, тогава ще влезете в друг конус вътре. Тук в този живот има чудесни наредби. Не вашия живот разбирайте. Сега, ако се впусна да ви описвам, не би достигнало време. Но ще ви кажа само тази история, че в този свят ядат по-малко, мислят повече. Говорят по-малко, учат повече. Видите, четене и учене не е едно и също нещо. И ако тук не работеха, горко щеше да бъде за вас, защото всичката груба материя я преработват за да ви я повърнат назад. Представете си материя като празни, нечисти шишета, омацани извън и вътре. Като празни съдове, и тия съдове трябва да се опразнят, омият и напълнят, да се запечатат и ви се изпратят назад. А това, което вътре се туря, е това което вие наричате елексир на живота. Тези шишенца вие като ги поразпечатате, ставате весели и всичкия ваш махмурлук ви напуща за всякога. Не за всякога, но ви напуща временно, защото махмурлука ви нали иде от когато шишенцата са изпразнени. Вие ще ме извините за това грубо сравнение. Може, ако намерите друга, по-добра дума, да я замените. И така шишенца нагоре, надолу, работим ние, работите вие, това е колелото на живота. Но не искам да схващате, че това е абсолютната истина. Сега, разбира се тия шишенца как ги знаят хората. Имат разни краски: някои безцветни, сини, зелени, бели с хиляди цветове, и когато тези шишенца се отразяват, във вашия спектър се образуват краските. И така според колкото шишенца има във вашия стомах, такова ще бъде състоянието ви, и според колкото шишенца има във вашия мозък, такъв ще бъде и мозъкът ви.

Разбира се, това не е строго научно определение, защото тук с наука не се занимаваме, а описвам нещата така, както ги съзерцаваме, и ако един ден съзная, че има грешка, ще ви предавам нещата както ги науча, по-нататък. Но не искам да ме разбирате, че целия живот се състои от шишенца това е само по вашия език фигура на речта. Животът сам по себе си е неуловим и за него и аз знам толкоз, колкото и вие знаете. Той се изразява в шишенца, съдове, в краски и светлина, но той сам не е нито едното, нито другото. Но ще ме попитате вие, какво е тогава? Аз ще ви кажа с думите на един велик Учител: това сте вие. Спиците тук са всичките същества. Обръчът на колелото това са всичките светове. Всичките светове това са жилища, дето трябва да се живее хубаво, добре. Вие сега на земята не трябва да правите моите погрешки, защото ако ги правите, ще трябва да ги изправите отпосле и ще ви отнеме време. Но не искам да ви ставам отегчителен. Благодаря на моя Господ, който ме допусна да имам съобщение с вас. Сега аз ви моля да ме не

безпокоите всякога и да се интересувате за празни работи. Празни работи за мене, а не за вази. Аз бих желал вие да се молите за мене да мога да уяквам, защото вие като се молите, животът чрез вас ще минува към мене. А за това, което вие ще ми сторите, Бог да ви благослови. И вие мислите сега, че аз съм умрял; и някой път се плашите, мислите, че съм далече някъде, но когато вие мислите, че съм далече, тогава аз си почивам някъде. И тук, в този свят има спане, това, което хората наричат изгубване на съзнанието, потъване в себе си. И разбира се, както на земята, до седем часа, позволяват да се спи, така и тук има определени часове за спане. Така щото, ако някой път ме събудите, ще стана махмурлия, т.е. малко недоволен. Моля ви, аз не искам да вярвате в това, което сега ви казвам, вие сами ще се убедите, когато сами дойдете тук. Вие ще се намерите както едно време хората в турско, с турски каймета за които за хиляда гроша, хората един грош не дават. Аз ще ви кажа само това, че тук хората са по-учтиви, по-благородни, по-умни, пo-мъдри, готови да услужат. Градовете не са като ваште градове. Има по-малко кражби. Но тук е само едно сравнение. Градовете са по-добре уредени. Къщите са по план, улиците по план, имат добри училища. Децата им са добре облечени; на митингите тук не се бият. Православни, протестанти, католици, не се гонят. Мохамеданите не колят гяурите. Значи, както виждате от това, което ви казвам, хората тук имат по-голям страх и любов към Бога, отколкото на земята. А тия хора вие ги наричате фанатични духове. Колко сте заблудени! Като че ли ние сме едни сапунени ветрове, сапунени мехурчета, и както мислите за себе си, мислите и за нас. Сега вие ще ме попитате дали искам да дойда на земята. По мое собствено желание никога не бих дошъл, освен ако ме проводят. Тук хората живеят в мир и любов. Това вие ще го наречете „астрално братство.“ Туй братство тук е същото человечество, което се стреми нагоре към небето. Сега в нашия свят тук стават големи приготовления. Тук се готви един поход, едно нашествие на вашата земя, защото вие сте хора, които от добро не разбирате. Разбира се, аз не съм в това число, които ще дойдат да нашествуват земята; но сега не искам да мислите, че тези които ще дойдат те ще ви ограбят. Тукашните хора такива работи не правят. Аз не искам да мислите, че мене ме нищо не интересува на земята. Ако говорим само за земята, то е така, но ако говорим за земята във връзка с хората, то тя ме интересува. Земята ми е мила, понеже аз имам приятели в нея, а то сте вие, и когато мисля за вас, аз имам добри възпоминания за нея.

А виждам нашия приятел Голов. Тази година не може да се шегува с мене. Миналата година ми задигна една монета, а тази година съжалявам, че не мога да му дам такава. С това го не укорявам, не искам да го укорявам. Аз познавам неговото добро сърце, той е малко лековерен, но в сърцето му е малко друго яче. Та и какво ли може да прави друго. При грижите и мъчнотиите, то е една разтуха, както един скръбен човек когато свири на цигулка. Ее, приятелю! Ти се плашиш за твоите полици, зная. Твоята полица е все от книжа направена. Лесно можем да я уредим сметката. Видите, аз заминах преждевременно. Не можах да дам пари да направите здание за нашия спиритически кръжок, но и зная, че и моите няма да ви дадат. Както и да е, те от друго място ще дойдат. Сега аз ще ти дам един приятелски съвет. Колкото повече те говорят толкова повече благодари на себе си. В това е изкуството на живота. Ако пазиш това правило, всичките ти работи ще се оправят. Защото, който те товари, той ще те разтовари; и ако Господ те товари бъди благодарен, защото щом усети, че ти не можеш да носиш, той ще те разтовари, така щото гърбът ти няма да се строши, не бой се.

Мене ме радва, че виждам моята приятелка Анастасия помежду вас тази година. Искам ти да не се обезсърчаваш понеже си останала сама. Ний тук се срещаме с вашия доктор. Той е още по-малко бебе отколкото мене. Но не тъжете за него. Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще. Знаете ли, че вчера аз присъствах във вашия дом? Вчера аз бях материализиран. Онзи ваш първия гост с госпожата си, как го наричате: Доктор ли? Благодаря ви за цветето, което ми дадохте. В този случай д-р Фарашев беше каруцата, която ме доведе до вас, а аз не дойдох сам. Така ние понякога от онзи свят дохождаме тук. А вие благодарете на тия съобщения, които съществуват помежду тия два свята. Така на тебе ще препоръчам едно правило: Всичко изпитвай, доброто дръж и прави!

Аз поздравявам и другия си приятел Михаил. Ний с него се познаваме, и аз се радвам, че той е вземал тази първа стъпка. Няма съмнение, че когато човек пътува в един правилен път, все ще дигне дим и прах, но този прах ще бъде само две педи около него. И когато се дига праха, значи, че се върши работа. На вас, приятелю, аз ви препоръчвам смелост и решителност. За тебе има широко поле да работиш помежду този народ. Не се плаши от мухите, които понякога те поужилват тук там. Хорските злини нямат по-голяма сила отколкото жилото на един комар. Знай че ти не си сам. През тази година вие имате своя велик Учител да ви ръководи.

Тия трима там прятели, те не са от вашия свят. Те са посланници, и в техните ръце е съдбата на България. Те са дошли да оправят работата. И това се дължи на тях, не само за тук, но и за цялото славянство. Те метат, затова се вдига прах. Този прах ще го усетят и владици, и даскали, и чиновници, и съдии, и князе и царе. Не мислете сега, че България погинва, тя сега възкръсва по тяхному, а не по вашему. България ще се оправи, но когато се изправи кривото, а да се изправи кривото, трябва да се нагорещи и като се нагорещи трябва да се тури на наковалнята, та и да се турят чуковете и тогава ще се изправят нейните гърбавини. И тогава ще стане права като жена. Да ви не смущава това. България е една жена. Ако ти вложиш всичкото си упование на тях всичките твои работи ще се оправят така, както Бог иска. Та и сега твоето положение не е лошо: ти дойде да търсиш имане и го намери. Дойде да оправиш роднински връзки и ги уреди. Сега, ако твоите работи са уредени, какво има да те смущава. Хорските думи са празен тъпан. Дали тъпанът гърми или мълчи, все едно само прах по него може да се дига. Изостри езика си и го насочи на Божественото точило и се научи да правиш операциите. Резни само там, дето има нужда. Ти ще намериш много циреи да пробиваш. И когато пробиеш цирей, изцеди го добре, превържи го и пусни човека да си върви. На теб ще дам един съвет: на умни хора акъл не давай, на силни мост не поставяй, за хляб не се продавай ето смисъла на живота. Сега ако говоря повече на тебе, ще бъде глаголствуване. Защото и аз не съм по-умен от тебе. Моите благопожелания. Сега ти ще попиташ, дали трябва да отиваш или не. Това не е моя работа да решавам. Питай тези приятели там на трите стола. Ако трябва да си отидеш, те ще ти позволят, ако ли не, ще ти запретят. Вашия събор с твоето отсъствие не е загубил; наопъки, той е спечелил. Когато в една къща, затворена от всякъде, се пробие един прозорец, не се ли ползва от това цялата къща? Сега, ти не трябва да разправяш на тия хора, че ти си такъв отворен прозорец. Достатъчно е да седиш на мястото си, други ще свършат работата за тебе. Пак повтарям: моите благопожелания. Вие ще ме извините за сега, тук почти е обед, трябва да отида да се храня. Тук има ред и порядък, на който аз трябва да се подчинявам.

(Някой измежду нас): Как ли обядват там? Дали би ни разправил как ядат?

- Няма нужда да ви разправям как ние обядваме.

(Гласове измежду нас): Ние желаем, желаем да ни разправите как обядвате.

- Обед, обед е вече, не мога да стоя нито минута повече.

Подир свършването на горната беседа на Д-р Миркович в ll и 1/2 часа преди обяд, г-н Дънов съобщи на Михалаки Георгиев, че от горе му се отваря път за София. Едновременно на същия г-н Михалаки Георгиев се даде съобщение, подписано от В.С.Е.

15 август — вторник.

В 9 часа сутринта наново се яви духът на д-р Миркович, който наново започна:

- Добър ден, приятели, след всяка работа и почивка и след всяка почивка, и работа. Както виждате аз вече се нахраних и съм готов да ви говоря пак. Храната в живота може да е трояка: физическа, умствена и духовна. И вчера, когато ви казах, че отивам да обядвам, вие сте си помислили, че както вие правите по обикновено, както и аз съм правил, когато бях на земята. Тук човеците се хранят по особен начин. Храната я приемат така, както въздуха. Затова и са по-свободни да се занимават с истината. Да не ви се вижда чудно. Чудни неща са всички, които хората не знаят. Но щом веднаж ги узнаят, те виждат общия порядък на природата. Този порядък е възпитателен сам по себе си. Така аз от него минах от една стъпка към друга. На земята когато бях, мислех само да работя и печеля пари, да придобия слава между хората, да ги морализирам, да им лекувам телата, а понякога се месих и в политически работи. Така съм разбрал, така съм вършил. Сега разбирам другояче и върша другояче. Аз помня онзи момент на своето преминаване от земята към астралния свят. Колко мъка усещах докато се разделя от земята, но веднаж като се освободих от материалните връзки, видях че животът не престава. Няма защо да се боя, а само да разбера, че тук още не мога да се приспособя към условията на живота. Вие знаете на земята как децата плачат, така и ние плачем тук т.е. във фигура говоря. Разбира се, нашите деца са вашите мъдри хора. И така виждате, че човешката мъдрост е нещо относително. Човек който може да е мъдрец в едно поле е дете в другото поле, а пред Бога всички са деца. Н така няма с какво да се хваля, защото „Мъдростта е достояние на децата“ казва един от великите Учители.

Вие знаете този велик Учител. Той е казал на друго място: „Открил си това на младенците и си го утаил от мъдростта на света.“ Да сте мъдри значи да сте вън от истината. Да сте деца значи да сте вътре в мъдростта. Това говорят великите Учители. Ето защо никога не трябва да загубвате детския си дух, защото ще остареете. А когато остареете ще изгубите живота, а когато го изгубите ще ви изпъдят и тогаз ще скитате. А за скитниците трябва възпитание. Божествената мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост. Тя не може да се предаде на книга. На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови. И тъй виждате, че влизат инструмент в инструмент, в които само Бог се изявява. Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост. Вие слушате, че вашия въздух малко шумоли отвънка. Значи въздуха ви е малко немирен. Смущава се. Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море. И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой. Може би ще ме попитате от кога съм станал такъв дълбок мъдрец, защото когато бях на земята, бях малко шегаджия. Но това което ви говоря не е мое. Колкото цигулката има заслуга в себе си като инструмент, толкоз и аз в себе си. Не искам да мислите, че нямам никаква заслуга, защото ако тези инструменти не са натегнати, не биха свирили.

Аз: Нещо не се чуе.

М: Причината е въздуха. Сега аз свиря, вие слушате, и мозке би, някъде не взимам верни тонове, но ще ме извините. Аз съм още новак в тази работа. Говоря като едно неопитно дете, така щото ще ме прощавате. Вие виждате, аз не говоря така логично, защото логика не съм учил още тук, па и граматиката ми е малко счупена, но времето ще изправи всичко. Да, и тук имаме време, защото и ний пътуваме на някъде. Пътуваме и нашите разходки са доста приятни, понеже имаме по-добри каруци, отколкото вие. Н така, разликата между вас и нас и между вашия свят и нашия, седи в това, каквото е между африканците и белите, защото напредъка на света може да се дели двояко: може да бъде външен и вътрешен. По външному нашия свят стои много високо над вашия, по вътрешному разликата е много малка.

Знаете ли защо спирам?

Т. Бъчваров: Не знаем.

М: Искате ли да знаете?

(Гласове между нас): Искаме, искаме.

М: Защото скъпо ви струва моето присъствие, защото виждате, моите флуиди не са толкова чисти.

Д. Голов: Кому най-много струва, докторе?

М: От вас аз не искам да крада толкоз, колкото миналата година. Аз искам да спестя вашата сила за друга работа.

Д. Голов: Нали ми обеща, че ще ми помагаш по време на сеанси и щеше дами даваш доказателства на своето присъствие. Аз това много пъти съм го очаквал.

М: За даване на доказателства има време.

А. Д-р Желязкова: Г-н Докторе, много пъти сте ми казвали, че ще се явите след като умрете, но досега не ви видях.

М: Аз си изпълних обещанието, но дойдох само с маска.

Т. Бъчваров: Доволен ли си от това, че следваме да издаваме „Виделина“ и че ви туряме името на кориците?

М: Няма нужда от моето име.

Т. Бъчваров: А от издаването?

М: За издаването както ви научат отгоре.

Т. Бъчваров: Какво да направим като са артисали броеве от тълкованието на Евангелието?

М: Може да ги задържите.

Т. Бъчваров: Те са задържани, но как да ги оползотворим?

М:... раздайте ги всичките.

Т. Бъчваров: В какво да оползотворя силата като ме не черпите тази година.

М: Вие не трябва да се безпокоите, Бъчваров. Планът на работата се ръководи отгоре, така щото много неща, от които сега ви са тъмни, след няколко години ще ви станат още по-ясни. Жертва направена никога не остава без заплата. Не съжалявайте за нищо, за в бъдеще по-добре ще се разбираме. Когато двама души се разберат, работата добре върви.

Т. Бъчваров: В Сливен явявате ли се на Д. Добрев?

М: На Д. Добрев съм правил посещение.

Т. Бъчваров: Тези думи ваши ли са?

М: То е все таки да се пита, цигулката като свири дали гласът е неин. Да, тези думи чрез мен са дадени. Аз искам да ви предупредя, да не правите капитал от моите думи. Капитални думи са само Божиите. В света няма илюзии. Сенките са само криво схващане на (думите) нещата. Илюзиите са тоже действителности, а само относително. Аз съм същия Георги, какъвто бях на земята, без никакво променение. Единственото нещо, което съм претърпял е, че съм по-лек, по-малко тежа.

Д. Голов: И че не можеш да ядеш с нас риба.

М: Верно.

Т. Бъчваров: Ще ли да ни даваш материал и за в бъдеще за „Виделина“ ?

М: Сътрудничество от едно бебе. Ще се постарая, ако намеря някой да ми услужи.

Д. Голов: Гледай, докторе, да намериш един медиум.

Т. Бъчваров: Търновският медиум Ватев може ли да ви услужи?

М: За сега не.

Т. Бъчваров: А Кръстников?

М: За в бъдеще.

Т. Бъчваров: А госпожата на Илия Стойчев?

М: Не.

Т. Бъчваров: А Тодор Стоянов?

М: Не.

Т. Бъчваров: Тогаз кой може да посредничи между нас тук?

М: Никой. Те са приготвили тези, които ще посредничат между мене и вас. Да правим съобщение между този свят и онзи е много трудно.

Т. Бъчваров: Обещавате ли да ни съдействувате за материализация в България, защото такова нещо не е получавано?

М: Ако реша да сторя това, ще спра моя прогрес. Има мнозина чрез които може да се направи материализация, но не съм запознат с тях.

Т. Бъчваров: Бъдете добър да ни турите в съобщение с тях.

М: Ще видим. Ако позволят.

Т. Бъчваров: Виждате ли там някои от видните спиритисти, като Аксаков и други?

М: Да обещавам да изплащам полици е много трудно. Всичките тук са все бебета.

Т. Бъчваров: Но те не се ли интересуват за спиритическото движение на земята, за което те са мъдреци?

М: Интересуват се.

М. Казакова: Явявате се в Търново посредством медиум там?

(Спор между присъстващите)

М: Вие правите миналогодишните погрешки. Това е свойствено на всички хора. За моето явяване в Търново, вие почнахте да се карате.

* * *

При гостуванията на Дънов в Търново популярността му бързо пораства. Завързват с него близки познанства издигнати граждани на града. Една от публичните му срещи се открива безпрепятствено в читалище „Надежда“ и думите му се изслушват с голямо внимание. Почти всяка вечер в домът на Иларионови, където гостува, идват свещениците Стилиян Кръстев и Петър Тулешков. Интересуват се отблизо да им обясни значението на тайнствата, които извършват в църквата, без ни най-малко да ги разбират. Учителят не само им разяснява това, което го питат, но и редица църковни ритуали и традиции, които не са им правили впечатление: значението и произхода на църковните дрехи и отвари, неща споменати в Стария и Новия завет, които за тях са необясними... и пр. Свещениците спорадично споменават от амвона по нещо, което са научили от Дънов, или от простото събеседване с членове на паството си, и придобиват особена популярност в сравнение с другите попове.

Съвсем естествено търновският клир започва да се тревожи, че ако търновчани се подведат от Дънов, църквите ще започнат да се изпразват. Става нещо странно. Точно както е по времето на босоногия Исус, натруфените с раса, килимявки и броеници църковни служители започват агресивна кампания срещу Учителя. Измислят всевъзможни лъжи, заплашват членовете на паството си, че ще бъдат отлъчени от църквата, ако се интересуват от Дънов, оклеветяват го както и с каквото могат, въпреки че той не отрича свободата на всеки човек да търси връзката си с Бога, по който начин предпочита: било то чрез православието, католицизма, протестантските секти, мохамеданството и пр. и пр.

Така се стига до едно от най-зрелищните събития в отношенията между православие и - да го наречем - дъновизъм от това време. На един от братските събори идват свещеници и свещенослужители от различни места, за да оборят учението на Дънов.

Дънов открива събора в Търновското читалище „Надежда,“ което се препълва с негови последователи. Облечени са в бяло: бели яки и бели връзки за мъжете и бели рокли с бели копринени забрадки за жените. Стотици души насъбрани от всякъде!

Случаят между другото е описан в спомените на много от присъствалите.

Учителят започва словото си, и събраните свещеници започват да вдигат врява. Той напразно ги моли тихо и спокойно да имат търпение да го изслушат. Това още повече ги възбужда, и става направо нетърпимо. Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да надмогнат виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“

Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало.

Свещениците дремят по столовете, и не обелват дума повече.

До лятото на 1912 година Дънов започва да изнася спорадично неделни проповеди на различни места в София, продължава обиколките си в провинцията с обичайните си сказки, а Нова година посреща в Бургас в дома на семейство Стойчеви.

Идва пренатовареното лято на 1912, когато през юни и юли Дънов работи в Арбанаси над „Заветът на цветните лъчи на светлината“.

През август 1912 на годишната среща на Веригата в Търново, той раздава на участниците по един екземляр от книгата, за да им помогне, както се изразява, в съзнателната им работа върху себе си.

Периодът на живота на Учителя около „Опълченска“ отминава. Къщата на „Опълченска 66“, разбира се, си остава собственост на Братството, тъй като, както вече казахме, бездетните Гумнерови му я подаряват. Завършва това, което може да се нарече големия период на формирането на Бялото Братство. Оградата отделяща го от Третия интернационал твърдо е изградена Георги Димитров е минала заминала история.

Не и русофилството обаче. Учителят му остава верен до края на живота си.

Още тогава той многократно го заявява черно на бяло.

Телескопичен блик

По това време Учителят казва:

„Не се безпокойте... Войната е определена за 1913 година. Българите ще победят, ако следват Божиите пътища. Ако вървят по своя ум, ще минат през много изпитания. Те трябва да приложат законите на любовта и правдата. Да се обединят Балканските народи-държави и Славянството. Това е Божия план. Иначе, по отделно ще ги бият...

И пак ще се обединят.“

* * *

Снимки към глава трета: Опълченска