Планетите

[Ани]

ПЛАНЕТИТЕ

В нашата Слънчева система има 12 планети. Девет от тях са известни и са получили в по-ново време имената и символите си. Това са

Меркурий със символа си , Венера - , Земя - , Марс - , Юпитер - , Сатурн - , Уран - , Нептун - и Плутон - .

Този символ на Плутон е даден от автора, защото за тази Планета няма общоприет знак. Две от Планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето, а другата е зад Плутон. И една разрушена планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наречена от древните звездобройци Фаетон, т.е. Лъчезарната, за която вече отбелязахме.

Според Саабей Планетите в Слънчевата система не са се образували спонтанно и безредно, в някакъв неопределен период от нещо материално. Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на Необятния Миров Силов Океан така, както на Земята се образуват кристалните форми. Знаят ли днешните учени как се образуват кристалите? Не! Всяко едно от тези зрънца - начало на Планета - за своя растеж и оформяне е приемало силови течения от Небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно, в един строго определен разумен и хармоничен ред. След своето образуване те бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната Планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата. Следват по възраст след това и другите: Плутон, Нептун и т.н. - така, както това става в едно семейство, когато се ражда едно дете, след него друго и т.н. Както всяко дете, така и Планетите имат в началото нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С израстването си детето все повече се отдалечава от родителите си и по-малко има нужда от грижите им, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите. Да вземем например планетата Плутон - най-отдалечената известна Планета. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако има наблюдател на тази Планета, то той ще може да види Слънцето като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхност от минус 220 градуса. При тези условия такова светло кръгче и такава температура какво могат да дадат за живота на Плутон - тъй, както ние го разбираме? Разумните Същества там са намерили други, неизвестни за нас възможности, за да могат да проявят Своя живот; знанието и мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по- могъщи Същества.“ Защото грамадното време от създаването на една далечна Планета способствува за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов Океан тласка бавно, но сигурно всяка създадена от Него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. В подкрепа на това становище е и мисълта, ясно изразена от великия гений на Ренесанса - Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум!“

Създадените от Звездното тяло мозъчни центрове, както вече отбелязахме, ни дават възможност за контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е ИДЕЙНИЯТ - светът на идеите. Възможността на човек да влиза в контакт с този свят му позволява да бъде новатор, рационализатор, гений. Например имаш някаква задача или видиш нещо; изведнъж в теб проблясва знание как това може да стане най-добре или как видяното да те доведе до нещо ново, оригинално и неизвестно досега. Падането на ябълката пред Нютон не е нищо друго, освен възможността на даден човек да влезе в контакт с идейния свят. От този свят се черпят всички новости и открития. В него непрекъснато се твори и се създава нещо ново и човек може да открие, да създаде това ново само ако влезе в контакт с идейния свят. Древните са го изразявали с понятието ОГЪН - свят на Огъня. Вторият свят е на мисълта; след като дойде идеята, човек търси законите, пътищата, по които тази идея ще може да се реализира и да принесе изгоди за човешкия род. Този свят е бил изразяван с понятието ВЪЗДУХ. Третият свят е внасянето на живот - чувството, радостта или скръбта - в процеса на осъществяването на идеята. Този свят е бил изразяван с понятието ВОДА. И най-после самото реализиране на идеята в триизмерния свят, усилията и средствата за нейното осъществяване са били изразявани с понятието ЗЕМЯ. Това са четирите свята, които Планетите създават и развиват, а Слънцето организира и облагородява мозъчните центрове, за да могат те все по-пълно и съвършено да проникват в тези светове.