Разрушената планета Фаетон

[Ани]

РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН

Когато беше формулиран познатият ни от историята на астрономията закон на Тициус- Бод, който определя средните дистанции на Планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2,8 Астрономически единици няма Планета и че пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро се изясни, че това не е така. В новогодишната нощ на 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко Небесно тяло, за което след двучасово наблюдение се убеждава, че е малка планета - някакво каменно парче с около 770 километра в диаметър. Пиаца нарекъл това малко небесно тяло - планета Ц е р е р а, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това се откриват там и други Небесни образувания, също с малки размери - по-малки от Церера. Мястото следователно не е било празно. С това откритие особено ревностно се заел изтъкнатият астроном, който всъщност е бил лекар, д-р О л б е р с т, откривайки още няколко малки планети в това Пространство. Скоро се изяснило,че между Марс и Юпитер има цял пръстен от малки Небесни тела, различни по размер. С произхода на този пръстен най-старателно се е заел д-р Олберст и след много внимателни изследвания той приел, че между Марс и Юпитер, на дистанция 2,8 Астрономически единици, определена от закона на Тициус-Боде, е имало и се е движела Планета, която, както отбелязва Олберст, е била по размер почти толкова, колкото и Земята.

Това Небесно тяло- планета, Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са я нарекли Фаетон, което ще рече Лъчезарната. Тази планета излъчвала устойчиви силови течения от най-красиво естество, създавала и зараждала в Природата на Земята, в живите форми и в човека най-красивите и възвишени чувства, които, които ние определяме с понятието Любов в най-чистия и безкористен смисъл. За създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ДЕВА, на което Саабей и древните звездобройци са дали образа на красива девойка с крила на гърба си, която държи на гърба си житни класове, на върха на които ярко грее Слънце-гигант С п и к а. На това съзвездие е даден най-красивият от всички останали образи на Зодиакалните съзвездия. Звездата Спика е от първа величина с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта й е осем хиляди пъти по-голяма от слънчевата. Девойката с криле и житни класове в ръце, на върха на които грее яркото слънце Спика, лети и е навсякъде, където има нужда да се нахрани и помогне безкористно на всеки, който има нужда. В съзвездие Дева има много интересни Небесни образувания. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 95 звезди, най-ярката от които, както отбелязахме, е Спика. Между тях има много променливи със своя блясък звезди, което говори, че са Слънца с Планети около тях. Има също и двойни звезди, което не е нищо друго, освен високоорганизирани Слънчеви системи (спътниците на централното Слънце са също Слънца). Най-важното е, че в това съзвездие има галактики, които със своето влияние дават богатство от величави идеи и подтици.

Установено е по един безспорен начин, че Небесната сфера има обекти, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина. Поради грамадната притегателна сила, която имат, те поглъщат всичко, което се докосне до тях, поглъщат без остатък и светлината, която би паднала върху тях. Тези обекти астрономите наричат Черни дупки. Това наименование според нас не е много правилно, защото черната дупка е ограничено пространство, в което нищо няма. Ние приемаме наименованието, което са им дали Мъдреците, назовавайки ги Черни слънца. В потвърждение на това наименование, което Мъдреците са дали, е резултатът, получен през 1962 година чрез изкуствен спътник, на който е имало рентгенов телескоп. Този телескоп е регистрирал рентгенови силови вълни там, където не са се виждали светещи Небесни обекти, т.е. рентгенови вълни, изтичащи от материални обекти. С това се потвърждава становището за съществуването на обекти в Небесната сфера, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което не се виждат - това са Черните слънца. Те имат, както вече отбелязахме, чудни и непонятни за нас сили, които не познават ред, порядък и закономерност.В 1975 година на среща на астрофизиците в Мексико един от светилата в областта на астрономията е изнесъл доклад за естеството на Черните слънца, обобщавайки всичко известно за тях.

Едно такова Черно слънце е могло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите демонични, разрушителни сили, внасящи безредие, разединение, покой, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата планетна система. Кръговите орбити, които Планетите са имали, са се превърнали в малко или повече разтеглени елипси. Осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на Еклиптиките, след катастрофата са се наклонили повече или по-малко, като при Уран това наклонение е достигнало 98 градуса и само Юпитер е могъл (с малко отклонение) да запази първоначалното положение на оста си. Плоскостите на орбитите на Планетите, които са били в плоскостта на Еклиптиката, също са се наклонили повече или по- малко, като при Меркурий това наклонение е достигнало седем градуса, а при Плутон е най- много -17 градуса. Въртенето на Планетите около техните оси е било бързо, докато сега при някои от тях то е много бавно. На някои Планети, като например на Марс, са били отнети водата и въздухът. Така и много други закономерности, които е имало в Слънчевата система, са били нарушени. Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най- вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер. Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него.

С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проверяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун и чрез майчините чувства на Луната.

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.

Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия демонизъм. Те са причина за раждането на деца осакатени, с неправилно развити форми на тяло, крака, ръце, гръбнак, с неправилни функции на мозъка.

Късовете на разрушената Планета се създали на мястото, където тя е била (между Марс и Юпитер, на разстояние 2,8 Астрономически единици), един пояс наречен Астероиди - пояс на малките звезди. Ще споменем също, че за съществуването на този пояс има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли а се обособят като едно цяло. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които съществуват във всяко вещество и които го формират във вид на сфера; тези сили биха оформили остатъците в сфери. Имаме обаче безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали спътници на споменатите Планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза е на астрономи, които съвсем не разбират естеството на кометите и приемат, че късовете на Астероидния пояс са остатъци от тях.

В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберст има много доказателства, които няма да цитираме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най-плътна област от Астероидния пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде и отстои на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата Фаетон не се пръснала изведнъж вследствие на някакъв чудовищен взрив. Черното Слънце, вмъквайки се със своите влияния в нея, чрез силите на разединението постепенно е създало процес на разпадане, което в началото се е състояло от няколко къса, а последните впоследствие са продължили да се разпадат. В потвърждение на това видни астрономи уверяват, че един взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен.

Известно е, че веществото около нас - скали, минерали, почва и каквото и да било, се дели на два големи дяла според своя строеж: аморфно, където частиците на веществото са в безпорядък (безредие) и кристално, където частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Този кристален строеж помогна на човешкия род да разбере чудните свойства, които имат кристалите - да долавят и трансформират силовите течения в пространството. Благодарение на тези свойства днес имаме радио, телевизия и много други механизми от този род. Човешкият мозък, за който трябва да приемем, че е образуван от най-съвършеното вещество на нашата Планета, е също така подчинен на този закон за аморфен или кристален строеж. Аморфен строеж има там, където невроните в мозъка са в безпорядък, а кристален строеж - където те са в идеален и закономерен строеж. Големи светила в областта на хирургията са правили аутопсия на човешки мозък на психично болни и психично здрави хора. Те установяват, че когато мозъкът има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и този човек е бил с психически разстройства А при психично здрав човек мозъчните неврони са били подредени правилно, в един кристален и закономерен ред.

В направените хороскопи на психически болни хора или на хора с крайно изродени форми на тялото (ръце, крака, гръбнак и пр.) липсват белези, които ясно да показват тези формалности. Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетаят. Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт. Мозъчните клетки като най-съвършено вещество, са способни да приемат силови течения от Звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и от Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия само тогава, когато човек притежава организиран и облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт. При сегашното раждане този човек ще попадне под влиянието на Астероидния пръстен и ще има всичките тези или някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.