Съставяне на хороскоп

[Ани]

СЪСТАВЯНЕ НА ХОРОСКОПА

Хороскопът се съставя по дадено място и време. Затова най-напред намираме географските координати на мястото, където се е родил даденият човек - точката, в която се пресичат географските меридиан и паралел. След това намираме точното време за момента на раждането. Има три времена: гражданско време - това е времето, което показват часовниците, с които си служат хората в дадена област или държава. Какво е то? Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, които минават през Северния и Южния полюси. Тези сектори наричаме градуси,а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости със сферата на Земята, наричаме меридиани. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължима на дадено място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при Екватора от един до друг меридиан е около 111 километра, а като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява.

Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието време, а също така и мястото (северната и южна ширина), където е станало раждането, за което ще правим хороскоп. След като имаме всички тези данни, начертаваме върху лист хартия окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания начин. След това отваряме таблицата за разположението на Зодиакалните съзвездия за определената географска ширина на дадено място и по определеното вече Сидерално време за рождения момент, търсим положението на Зодиакалните съзвездия и ги нанасяме по домовете. В таблиците Зодиакалните съзвездия със своите градуси са дадени за върховте на 10, 11, 12 дом, Асцендента, 2 и 3 дом, а за останалите шест домове се вземат срещуположните Зодиакални съзвездия със същите градуси. Така например, ако на Зенита - десети дом, имаме десет градуса от Овен, то на върха на срещуположния дом - Надира (четвърти дом), ще имаме също десет градуса, но от срещуположния знак Везни и т.н. Понякога имаме Зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете; те са вмъкнати (включени) между два върха на последователни домове.

След това отваряме другите таблици, където са дадени положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия със Сидералното време за този ден в нула часа в полунощ или в 12 часа на обяд. След като намерихме местното време за рождения момент, за положението на Слънцето, Луната и Планетите в същия този момент правим допълнителни изчисления. Най-напред за Слънцето: известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около един градус от Небесната сфера. Всъщност ние виждаме, че Слънцето се е преместило на това разстояние. Преместването за един час ще намерим, като разделим един градус (60 минути) на 24 часа, което е равно приблизително на две и половина минути. Тогава часът на местното време умножаваме по две и половина и получаваме слънчевото преместване (в градуси), което ще прибавим към положението на Слънцето за показаната дата в таблиците, за да получим неговото положение за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците сидералното време е започнало от Есенната равноденствена точка. Ако то започва от Пролетната равноденствена точка, тогава, ако човек е роден предиобед, часовете предиобед умножаваме по две и половина и полученото вадим от положението на Слънцето за дадената дата; ако раждането е станало следобед, часовете от обяда до рождения час умножаваме по две и половина и полученото прибавяме към градусите на Зодиакалното съзвездие, в което се е намирало Слънцето този ден.

За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Поради това, че Луната се движи много бързо (между 12 и 15 градуса за едно денонощие), изчисленията за нея се правят по-внимателно. Първо, ако Луната за едно денонощие изминава около 12 градуса, това показва, че тя се намира най-далеч от Земята (в Афелий), което е на 406 700 километра; тогава нейното влияние е значително по-слабо и в такъв случай слагаме някакъв знак пред символа на Луната, който да ни показва, че тя е в Афелий, например буквата „А”. А когато изминава за едно денонощие към 14-15 градуса, тя е най-близо до Земята (в Перихелий), което е разстояние от 356 400 километра. Тогава нейното влияние е много по-силно н пред знака на Луната поставяме едно „П“. Разликата от най-близкото до най-далечното разстояние е 50 300 километра, което за нейната малка орбита от астрономическа гледна точка е значително.В такъв случай изчисляваме изминалите градуси и минути за едно денонощие, разделяме на 24, за да изчислим за един час колко е изминала. С полученото постъпваме съгласно това, с какви таблици работим - дали са такива, в които денонощието започва в нула часа в полунощ, или са такива, в които денонощието започва в 12 часа на обяд. Указания за работата в двата случая са дадени преди това (проста интерполация).

За Планетите постъпваме по същия начин. При Меркурий, Венера и донякъде при Марс, които се движат по своите орбити по-бързо, броят на часовете променя стойностите, дадени в таблиците за началото на денонощието; тук внимаваме дали Планетата се движи право, ретроградно, бързо или бавно. Ако Меркурий и Венера за едно денонощие изминават около два градуса, това говори, че са по-близо до Слънцето (в Перихелий). Ако изминават около градус или по-малко, те са в Афелий. Така определените положения на Слънцето, Луната и Планетите нанасяме върху вече начертания кръг с дванадесетте сектора - домове, и поставените там Зодиакални съзвездия. По този начин Хороскопът е вече готов.

Остава да се пресметнат ъгловите разстояния (аспектите) между тях. След като имаме положението на Слънцето, Луната и всяка Планета (в кой градус на даденото Зодиакално съзвездие се намира), пресмятаме на колко градуса се намира нулевият градус на Зодиакалното съзвездие Овен. Така например,, ако Слънцето се намира на 20 градуса от Близнаци, то от нулевия градус на Овен ще се намира на 80 градуса. За Луната и Планетите пресмятаме по същия начин. За аспекти или взаимно отношение между кои да било два члена от Слънчевото семейство говорим, ако между тези два члена ъгловото разстояние е: нула градуса, наречено съвпад; 30 градуса, наречено полусекстил; 45 градуса - полуквадрат; 60 градуса - секстил; 72 градуса - нентостил; 90 градуса - квадратура; 120 градуса - тригон; 135 градуса - квадрат и половина; 150 градуса - квинконция; 180 градуса - опозиция. Най-големият ъгъл между два члена от Слънчевото семейство може да бъде до 180 градуса. Ако обаче при извеждането на ъгловите разстояния между два члена се получи ъгъл, по-голям от 180 градуса, то за ъгловото разстояние между тях приемаме допълнителния ъгъл до 360 градуса. Така например, ако между Слънцето и Марс имаме ъгъл от 270 градуса, то за ъгловото разстояние между тях ще приемем допълнителния до 360 градуса, който се получава, като от 360 извадим 270 и получаваме само 90 градуса. Така се постъпва и при другите външни Планети. Вътрешните планети Меркурий и Венера не могат да образуват със Слънцето големи ъглови разстояния (големи аспекти), защото Меркурий се отклонява от него най-много на 28 градуса, а Венера - на 48. Също така и между двете Планети най-голямото отклонение, което могат да имат помежду си, е до 76 градуса. След като сме поставили Слънцето, Луната и Планетите в домовете на начертания кръг и отбележим ъгловото разстояние между отделните членове на Слънчевото семейство, пристъпваме и към тълкуването на самия Хороскоп.