Носът

[Ани]

НОСЪТ

Всички хора, които са се занимавали с проучването на човека, са установили и приели по един безспорен начин, че носът е израз на човешката интелигентност. От неговия размер, форма и дължина се определя интелектуалният капитал, с който човек разполага. Носът е преди всичко орган на дишането и обонянието. Който диша правилно, дълбоко и пълно, има възможност да приема много въздух, а заедно с това и повече кислород в дробовете си. Той има възможност да мисли правилно и задълбочено, защото е установено научно, че една мозъчна клетка, за да функционира правилно, има нужда от кислород в размер двадесет пъти повече, отколкото една мускулна клетка. Следователно човек, който може да достави това голямо количество кислород, необходимо за правилното функциониране на мозъчните клетки, той ще им даде възможност за тяхното пълноценно функциониране, а това, естествено, ще бъде условие за по-голяма изразеност на неговия интелект. Ако човек не може да достави това необходимо количество кислород на мозъчните си клетки, те няма да бъдат задоволени с този жизнен елемент, поради което организмът остава преди всичко със слаба жизненост, издръжливост и слаб нервна система. Незадоволените с кислород мозъчни клетки правят човека нервен, раздразнителен и със слаба и повърхностна мисъл.

Колкото по-правилни са линиите, които оформят носа на даден човек, толкова по-правилни и фини са мислите и чувствата му.

Дължината на носа определя интелигентността на човека, а ширината - активността на неговите чувства, неговата жизненост и издържливост.

Носът, както отбелязахме, е орган преди всичко на дишането, а дишането е най- важният процес в живота. Има ли дишане, има и живот. Ето защо най-важно е правилното функциониране на този процес, който трябва да се осъществява само през носа. От първата дълбока вдишка на детето, до последната въздишка на умирающия, животът преминава в един процес на непрекъснато дишане. От правилното дишане зависи и продължителността на живота, предпазването от болести, увеличаването на жизнените сили, способността за съпротива, самообладанието, проницателността на човешкия интелект, нравственият устой и удовлетворението от този живот. Небрежното и непълно дишане съкращава нашия живот, понижава жизнеността ни и предразполага към заболяване.

Човек при нормално състояние не се нуждае от особени наставления за дишането. Той е създаден да диша свободно и с пълни гърди, но това е деформирано от неестествения начин на живот, донесен от криворазбраната цивилизация. Неправилното дишане създава вдлъбнати и огънати плещи, а също и болестите на дихателните пътища и белите дробове. Ако пресен и чист въздух не се приема от белите дробове в достатъчно количество, то венозната кръв не може да бъде очистена и следователно не само тялото ще се лиши от храна, но и продуктите от разграждането се връщат в кръвоносната система и отравят целия организъм. От това става ясно, че ако човек не приема достатъчно количество чист въздух чрез белите си дробове, работата на кръвта не се осъществява пълноценно и с това идват и нарушенията на здравето.

Кръвта на тези, които дишат неправилно, е тъмносиня и значително се различава от ясночервената, нормална и богата с кислород артериална кръв. Това ясно е изразено върху самото бледо лице на такива хора. Пречистената артериална кръв съдържа 25% кислород, ето защо, за да имаме този процент, необходимо е в белите дробове да се вкарва достатъчно количество чист въздух.

Доброто и пълно дишане особено добре се отразява и на храносмилателната система, тъй като извлечените от храната вещества се свързват с кислорода от кръвта, от което произлиза горенето, а то дава жизненост и активност. Не стане ли това окисляване, хранителните вещества се натрупват като тлъстини в човешкия организъм. Дълбокото дишане предпазва човека от простуда, като създава в организма способност да се противопоставя на промените в температурата. При неправилното и плитко дишане само част от белодробните алвеоли изпълняват своята служба и с това работата на белите дробове е непълна и организмът страда. Човек може да се спаси само когато се върне в Природата и диша дълбоко и пълно чистия въздух. По-голямата част от простудите могат да се излекуват бързо с дълбоко дишане и диета.

При дълбоко и правилно дишане диафрагмата се съкращава и леко масажира черния дроб, стомаха и другите вътрешни органи. Този масаж възбужда тяхната дейност и поддържа нормалните им функции.

Ноздрите представляват два тесни, завити канала с влакна от косми, като филтри на преминаващия въздух. При вдишване разните примеси във въздуха се задържат от тези филтри, а при издишването се изтласкват навън. Освен това ноздрите затоплят студения въздух, преди той да влезе в белите дробове, което е от голямо и важно значение. Установено е, че вътрешността на носа е осеяна с нервни влакна, които, освен че осъществяват обонянието, но и приемат сили от Необятния Миров Силов Океан, който индусите наричат „ПРАНА". Понятието Необятен Мирова Силов Океан се обособи през тридесетте години на нашия век. По това време бяха открити т.нар. елементарни частици, които изпълват пространството и носят със себе си огромна енергия, пътувайки със скорост от около двеста хиляда километра в секунда. Откъде идват те, за да пътуват с такава скорост и да носят такава енергия? Дотогава се приемаше, че енергия може да се получи само от разпадане на веществото. Приемаше се, че тези частици идват от Слънцето и от Небесните образувания - звездите. Учените изчислиха, че ако те идват от Слънцето, последното щеше да изразходва своето вещество, своята маса за три милиарда години. Ясно е, че това е съвършено неприемливо, защото само Земята е на пет милиарда години. Ако пък тези частици вземаха енергия от Небесните образувания, то те щяха да загинат за десет милиарда години; това също е неприемливо. Тогава геният на двадесети век - физикът и математикът Енрико Ферми, прие, че сме потопени в един Необятен Миров Силов Океан, откъдето всичко взема сила, за да се движи и живее. Оттам го вземат и елементарните частици. Той е навсякъде и във всичко, всичко е потопено в него. Индусите и древните мъдреци го знаеха и му дадоха името прана. Те знаеха също, че той е навсякъде и прониква във всичко. Тази необятна енергия е и във въздуха, откъдето най-лесно можем да я приемем и то с мозъчните структури, защото те са най- съвършеното вещество на Земята. Установено е, че колкото едно вещество е по- съвършено, толкова то е по-пълно и по-добре приема тази енергия. Това ни показват елементарните частици, които явно са някакво изключително съвършено вещество, за да приемат така добре и толкова много от тази Необятна Сила. Скоростта на движението определя и съвършенството на веществото. Въздухът, прекаран през носа със своите богати разклонения на нервни влакна, способни да приемат и най-фините дразнения на ароматите, ни дава възможност да приемаме най-добре тази необятна енергия прана.

Ако дишането става през устата, то по пътя на въздуха до белите дробове няма нищо, което да пречиства въздуха от праха и разните други примеси, поради което в белите дробове се вкарва непречистен и незатоплен въздух, което вредно. Друго последствие от дишането през устата е и това, че вследствие сравнителното бездействие на носната кухина, тя губи своята особена чувствителност, не се очиства добре от отложените и разграждащи се частици и с това човек се предразполага към заболяване. Ето защо вниманието ни към носа, към неговите функции и най-вече към дишането от духа на Живота и приемането на праната трябва да бъде повишено.

Когато имаме нос с прилепнали, сплеснати, изобщо с малки ноздри, то такъв човек е със слабо дишане и с повърхностна мисъл. Колкото ноздрите са по-отворени и по-големи, толкова по-дълбоко и по-пълно е дишането, а оттам имаме и по-задълбочена мисъл.

Хора, които имат къси носове, лесно се лъжат, поддават се на влияния и промени, не се замислят задълбочено и широко. Те са чувствителни, експанзивни, бързо съобразяват и решават. Ако късият нос е вирнат нагоре, показва човек любопитен, който иска всичко да знае за околните и за клюките около тях.

Нормалната и добре изразена ширина на долната част на носа при ноздрите е 4 сантиметра; това показва разумна активност на чувствата. Ако тази ширина е по-малка, то активността на чувствата е по-слаба. Ако пък ширината е по-голяма и краят на носа е месест, имаме човек със силно изразени чувства, човек на удоволствията и разпуснатостта.

Ако носът на даден човек е тъп и завършва с една ясно изразена заобленост, показва пасивност (фиг. 42 а).

Много заострен нос говори за човек с критичен ум (фиг. 42 б). Такива хора са винаги недоволни и песимистично настроени. Те са също и предпазливи.

Когато човек издребнява в идеите си, носът в основата си горе е тесен. Колкото основата на носа е по-широка там, толкова този човек е с по-широки и по-големи идеи.

Носът на истинолюбивия и интелигентен човек е дълъг, прав, с една слаба, едва забележима извивка на линията по гърбицата му; изобщо колкото един човек е по- разумен, с по-добри морални качества, толкова носът му е по-правилен (фиг. 42 в).

Най-малката повреда на носа, някаква пъпка или лишеи, върху него се отразява неблагоприятно на човешката интелигентност.

Носът може да се раздели на три части, на три дяла. Първият дял е от корена на носа до края на носната кост (фиг. 43), вторият дял е централната част и е от края на носната кост до началото на заобления връх, а третият дял е последната част, която включва върха на носа и неговите криле. Ако първият дял (носната кост) е добре развит, ясно очертан и издаден навън, пред нас е човек с голяма, ясно изразена амбиция за постигане на всяка поставена задача. Такъв нос е имал полярният изследовател Амундсен. Ако тази част от носа е слаба и костта едва се забелязва, имаме човек без амбиция, без стремеж за постигане на каквото и да било.

Ако разстоянието от края на носната кост до началото на заобления край (централната част) е дълго, имаме добра интелигентност (фиг. 42 в). Ако ръбът на носа в тази част е прав, имаме човек не само интелигентен, но и с активна, динамична мисъл, с устой в своите разбирания и възгледи. Такъв не се подава на влияния от когото и да било и при каквито и да било обстоятелства. Всичко в него е достойно и ясно изразено. Той внимателно изслушва, дълбоко анализира и тогава взема решение. Всичко това е особено ясно изразено, ако този ръб е едва забележимо извит навън.

Ако тази средна част на носа е вдлъбната (извита) навътре (фиг. 42 г), то имаме човек с неустойчива мисъл и разбирания, поддаващ се на влияния, гъвкав, а понякога и лигав в своите отношения и поведение.

Ако този дял на носа е издут и огънат навън (фиг. 42 д), то имаме човек, който упорито държи на своите идеи, мисли, разбирания и не е готов за нищо да отстъпи от тях. Такива хора са малко консервативни в своя вътрешен мир; това, което имат в себе си като идеи и разбирания, е непоклатимо и с нищо не може да се промени.

За последния дял - върха на носът - вече отбелязахме при случаите, когато е много широк. Нормалната ширина от 4 сантиметра дава добър интелект. Когато е тясно заострен, дава оскъдни чувства. Ако крайният дял на носа е увиснал надолу (фиг. 42 е), имаме човек песимист, който мрачно гледа на живота.