Jump to content

Recommended Posts

УХОТО

Когато разглеждаме ухото като израз на човешките чувства, имаме предвид само т.нар. външно ухо - двете хрущялни миди, които виждаме отстрани на главата. Като проследим живите форми в Природата и преди всичко животинското царство и стигнем до човека, то ще се домогнем до едно ново разбиране на геометрията. При това ново разбиране на геометричните форми и елементи се дава съвършено различно определение от това, което досега обикновената геометрия дава. В геометрията на живата Природа точката се разглежда като място на най-голямо напрежение на силите. Линията се разглежда като пресечка, допир на две силови полета. Художникът например схваща линията като граница между два цвята. Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз. В този смисъл човешкото ухо представлява една сложна, нагъната повърхност, която е израз на изключително богато разнообразие и взаимоотношения на сили, които действуват в човека. В каквото направление да пресечем тази повърхност, сечението никъде няма да бъде права линия. Моделировката, която съществува при ухото на животните, не е така сложна както в човешкото ухо. В животинското ухо много по-лесно може да се констатира присъствието на права линия, както и на плоска повърхност. Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на животинското ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото. Явно е тогава, че вътрешният релеф на това ухо може да служи като матрица, по която да вникнем в разположението на онази система от сили, която определя характера на човека. А оттам пък да се направят по-близки или по-далечни заключения за бъдещите възможности на даден индивид, така както геологът от строежа на Земните пластове и тяхната деформация вади заключение за силите, които са действували по тези места. Колкото релефът на ухото е с по-меки, по-правилни и по-хармонично устроени форми, толкова вътрешният живот на този човек е с изразен интелект, възпитание, морални качества и обноски, а и животът му ще протича при по-благоприятни условия. Резките извивки и чупки на линиите, непълното оформление на отделните части говорят, че този човек ще бъде съпроводен с трудности и неприятни изненади. Интересното е, че детето в утробата на майка си прилича на ухо. Установено е също, че по ушната мида има най- много чувствителни точки, които се използват при иглотерапията.

Дължината на ухото, измерена от най-горната извивка до най-долната мека негова част, определя интелектуалния живот на дадения човек. Тясното, дълго, добре оформено уха говори за човек с богат интелектуален живот (фиг. 50 а).

Ширината на ухото, измерена от издатината пред ушния отвор (трагус), определя емоционалната, чувствена природа на даден човек. Колкото тази ширина е по- голяма (ухото в средната си част е по-разширено), толкова тази природа в човека е по- активна и по-силно изразена (фиг. 50 б). Дебелината, изобщо масивността на ухото, определя интереса на човек към материалните, обикновените и ежедневни неща.

Nikolai_Doinov_astrolog_2_026.jpg

Колкото вътрешната вдлъбнатина на ушната мида е по-добре оформена и закръглена, толкова слухът е по-добре развит.

Външният ръб на ухото (хеликс) е от голямо значение за определяне интелектуалния и емоционален живот, а също и стремежа за изява на човека. Този ръб определя също и пътя на неговия живот. Ако е правилен и с добра и равна ширина, без гънки, чупки и резки извивки, ако еднакво преминава през цялото ухо, то такъв човек е не само спокоен, с трезви, улегнали мисли и чувства, с внимателна и контролирана реакция по отношение на своята природа, но и животът му ще премине при благоприятни условия. При това такъв човек ще заема и добър пост, ще има добро обществено положение (фиг. 50 в).

Ако този ръб е неравен, начупен, с ъгълчета, вдлъбнатини и изпъкналости, то животът на човека няма да върви гладко, а ще има неприятности и изненади ( фиг. 50 г).

Nikolai_Doinov_astrolog_2_027.jpg

Ухото се разделя на три дяла, като от издадената част пред отвора на ухото (трагус) прекараме две прави: първата - до крайната точка на горната ушна извивка, а втората - до края на хрущялната част (до границата между хрущяла и крайната месеста част). Третият дял е самата месеста част -висулката на ухото (фиг.51 а).

Първият дял определя естеството на мисловния, интелектуален мир на дадения човек. Колкото тази част на ухото е по-голяма, широка, висока, добре оформена и закръглена, толкова този свят в дадения човек е по- богат на мисли, идеи и контакти с Идейния свят (фиг. 51 б). Това говори също, че този човек е способен и намира възможности и средства за тяхното изпълнение и приложение, т.е. има замах във всяка работа. Ако в този дял горният ръб, за който вече споменахме, е по-голям, много надвиснал като стряха, равен и правилно очертан, то имаме човек с ясно изразени морални качества, който държи на установени принципи, преди всичко за моралните, има голям контрол над мисълта си, едно дълбоко смирение и благоговейно отношение към Висшата Природа и Съществата с големи и ясно изразени качества. Но в тази своя вътрешна природа такива хора често стигат до крайности със своите изисквания към другите (фиг.51 в).

Ако този ръб е нормално развит, не много широк, но правилен, еднакъв в своята ширина, без гънки, чупки и резки извивки, имаме човек със същите качества, само че без крайности и с приятно, толерантно отношение спрямо моралните порядки на другите хора. Ако този ръб е с чупки, ъгълчета и изобщо неравен, то имаме човек малко заядлив, когато се разисква нещо (фиг. 52а). Колкото ръбът е по-тесен, толкова моралният контрол намалява. (фиг. 52 б). Ако този ръб липсва, при голяма закръгленост и при добре оформена горна част, имаме човек, който при изпълнението на всяка идея и на каквато и да било поставена задача не спазва никакви правила и морални принципи, действа бурно и безогледно и не се съобразява с нищо (фиг. 52 в).

Ако тази част на ухото е заострена, имаме т.нар. лисиче ухо. Такъв човек е в противоречие с висшата, благородна Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било чувство към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея. Такъв човек е без морални принципи - лъже, използува всичко за своя изгода и е безогледен към другите за постигане на своите цели. Художниците, съзнателно или несъзнателно, винаги когато рисуват демонични образи, те ги изобразяват със заострени уши (фиг. 50д).

Когато средната част на ухото, която обхваща разстоянието между точките 1 и 2 във фиг. 51 а, е издута, имаме човек със силна и ясно изразена емоционална природа (фиг. 50 е). При възбуда от гняв, любов, омраза и пр. той силно реагира. В тази част на ухото има и един вътрешен ръб (антхеликс). Ако този ръб е добре развит, ясноизразен и надвишава външния ръб, то такъв човек е способен на бурна емоционална възбуда. Ако външният ръб липсва, възбудата се изразява безконтролно, а ако е налице и е добре изразен, то тази възбуда се задържа и се контролира от мисълта.

Ако външният ръб е по-висок от вътрешния и е по-добре оформен, възможността за възбуда е по-малка, по-слаба и напълно се контролира от мисълта.

Колкото разстоянието между двата ръба (скафа) е по-голямо, толкова възбудата по-бавно се изразява. При по-малко разстояние възбудата бързо намира своя израз.

Nikolai_Doinov_astrolog_2_028.jpg

При животните този дял на ухото е прекалено развит и придава на ушите заостреност и дължина, което говори, че при тях чувствената природа е силно развита. Горният дял на ушите им не е развит и затова мисловният им свят е слаб (фиг. 50 ж).

Третият дял на ухото обхваща меката, месеста висулка Колкото тя е по-голяма, толкова храносмилателната система е по-добре развита. Хора с такава висулка имат добър апетит и обикновено напълняват. Колкото е по-деликатна и по-малка, толкова храненето на човек е по-слабо, няма достатъчно апетит и не може да приема голямо количество храна. Такива хора са без каквито и да било излишни тлъстини, но са енергични.

Nikolai_Doinov_astrolog_2_029.jpg

Ако тази висулка е прилепнала към лицето, имаме човек, който е много привързан към всичко свое.

Ако тази част на ухото е широка, имаме човек, който притежава сила, устрем и устой за постигане на поставените задачи.

При разглеждане на човешкото ухо най-напред трябва да се обърне внимание на неговия размер: малко или голямо ухо. Малкото ухо говори за ограничени способности и възможности; такива хора са заангажирани, погълнати предимно в тесен кръг за разрешаване на дребните ежедневни житейски нужди; животът им ще премине в ограничени условия (фиг. 53 б).

Голямото ухо говори за човек с добри и богати интелектуални и емоционални изяви. Такива хора живеят с големи планове, имат идеи, голям замах, инициатива за осъществяване на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейния изход. На хора с такива уши животът преминава при добри и богати условия, ако ушите са добре оформени и са с меки и хармонични форми (фиг. 53а). Ако големите уши не са така добре оформени в своя външен вид, човек пак ще има разнообразни условия, но с известни сътресения и резки промени.

Древните скулптори и художници са изобразявали боговете с големи уши, например БУДА.

Nikolai_Doinov_astrolog_2_030.jpg

Ако ушите са щръкнали и ясно отделени от главата, то при слаба интелигентност и морални качества ще имаме човек с голяма енергия, но кавгаджия, побойник и крадец. Ако пък моралните и интелектуални качества са добре изразени, ще имаме човек с енергия и жизненост, който е готов да я употреби в защита на слабите и онеправданите (фиг. 54 а).

Хора със слабо отделени, прилепнали до главата уши имат слаба жизненост, слаба съпротивителна сила срещу неблагоприятните условия и не са издръжливи. Те са плахи и нерешителни (фиг. 54 б).

Това разделение на ухото не е плод на някакъв произвол или случайност. То има своите причини, своя дълбок смисъл и оправдание. Троичността е подчертана на много места в Природата. Тя се основава на факта, че когато човек се проявява, този процес минава през три фази. Първо човек мисли върху идеята, която го е завладяла, т.е. минава през един мисловен процес. После тази идея се изживява, проявява се емоционалната му природа и се събужда вдъхновението. Ако при този процес чувствата са силни, активни и добре изразени, човек получава импулс да се изяви и да осъществи идеята. Ако пък чувствата са слаби, неопределени, то у него не се явява никакъв импулс и стремеж за действие, за осъществяване на тази идея. Ето защо при такива случаи човекът си остава само с идеята, без да може тя да придобие реален израз. Събудят ли се чувствата, създаде ли се импулс за действие, идва и третата, последна фаза, за която е необходим устой и сила на напрежението за нейното осъществяване.

юни, 1984 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...