Действие първо.

[Ани]

Действие първо.

Явление първо.

Тайнствен акорд прозвуча.

Блеснаха седемте цвята на дъгата.

Той се понесе вихрено по дългия

път на слънчевите лъчи.

Златистата му къдрава коса е накитена със

светещата диадема на звездите. Бялата му дреха се сле

с небесния лазур.

Д е в о р .

Трептящият ми дух пожела да обходя безкрайните предели на Твореца, за да наситя душата си с тяхното разнообразие. Ето ме! Аз съм вече в царството на разнообразието! Каква примамлива природа! Но аз дойдох тук, като беглец, и трябва бърже да науча реалността му, да потърся оскърбената Дева и я освободя. Незабавно ще трябва да се върна в царството на светлината, докато не е настъпила тъмната нощ и ме потърсят Боговете.

А сега кой ли ще ме научи на този език на разнообразието?

Явление второ.

Царицата на нощта се разхожда из градината на съблазните и обвива с черния си воал пътуващите слънчеви лъчи. Тя среща Девора.

А р и я н а.

Очите му, от които се излива слънчева светлина, еж трептящи, като най-красите звезди. Облеклото му е небесен лазур. Това е истинско видение — не е измама на очите и страшни усети на сърцето. Тук е слязъл слънчев син. Това рядко се случва.

Каква дивна красота! Аз трябва да се занимая с него.

(Арияна фиксира поглед и горещи облаци пламнаха от гърдите й.)

Ей, чужденецо! Кой си ти и от где си дошъл? Кой те е подмамил да слезнеш в царството на вечните промени?

Д е в о р .

(се вглежда в Арияна и с блага усмивка и мил поглед й казва: )

Син съм на лазура. Дойдох от царството на вечната красота. Аз съм Девор . Духът ми ме кара да обходя царството на желанията и да изуча потайностите му, което царство е голяма загадка . . .

А р и я н а. Кой ти е казал за това ?

Д е в о р Какъв призрак си ти ?

А р и я н а. Аз съм царицата на нощта.

Д е в о р Можах да използувам славния момент, когато слънчевите синове бяха събрани в звездния храм на велико тържество и разказваха за много интересни преживявания из безчетните царства на Вселената.

Ала най-интересен бе разказът на един от слънчевите синове — Исаян, за царството на ненаситните желания. Там, разправя той, безгранична е свободата на желанията; техният девиз е: „опитай и знай“. Имало много прелести, ароматична природа, сърдечни приключения, душевни вълнения и пълно излияние на чувствата. Когато той разказваше за това, сякаш е вълшебно царство. От очите му се отрониха горещи сълзи и дълбока скръб развълнува сърцето му. В този момент настана голяма тишина. Всички се вгледаха в него. Той подигна очи и, развълнуван, каза: светяща Дева от плеядите е измамена и пленена там. Тя тъгува за лазурните простори и великата красота.

А р и я н а.

Значи, там знаят за нея.

Д е в о р.

Той предложи за незабавното освобождение на оскърбената Дева, но всички се изгледаха и отправиха поглед нагоре.

Ала в мен духът се разпали и силно желание избликна по това царство на „Особите“.

Громко извиках аз: — О, синове на слънцето! Сърцето ми се възпламенява по това царство. Кой ли би ме завел там?

И в този миг стана нещо особено: — всички слънчеви синове се вгледаха в мен, сякаш искаха да ми кажат: „Сине на девствеността и чистотата, не бива да ходиш там“.

И докато всички разискваха моето огнено желание, аз се качих върху крилата на един светъл слънчев лъч и ето ме, аз съм веч в безконечното царство на желанията. — И наистина колко е то разнообразно!

А сега кой ще ме научи на езика, що цари в царството на ненаситните желания и ми даде ключовете на неговитe потайности?

Вий, царице на нощта, може ли да ме отведете по пътя към оскърбената дева ?

А р и я н а

(Затвори очите си и настъпи тъмнина.)

Отдай душата си на отдих под омаят а на тъмнината и заспи. Аз ще повикам Царя на ненаситните желания и той ще ти даде ключовете на потайните скривалища. Там ще чуеш сладката и тъжна песен на светлата Дева.

Явление трето.

Царицата на нощта отлетя.

Буйнитe ветрове разнесоха по всички краища на царството огненото желание на Девор.

Царят на ненаситнитe желания се бешe пробудил от дневния сън и се приготовляваше да тържествува в оргийните нощи, които му устройваха неговите чародейки - музите на сладострастието, под звуковете на омайните мелодии на царицата на нощта.

Чу царят зова на Девор и тръгна по направление към градината, гдето бе се захласнал в голямото разнообразие и тъмнота, облечен в черен сюртук и наметнат с черно наметало, под сюртука препасан с кожен пояс, върху който висеха различни оръжия; шпага, съд с упоително питие, кожена чанта в лявата ръка, в устата му запалена цигара. На главата си носи черна шапка с голяма периферия, накичена с пера от различни птици. Мургаво лице, черни, гол4ми, сключени вежди и големи, обърнати надолу устни. Той пита Девора:

3 е м о н.

Какво е желанието ти и кой си ти? От кое царство си дошъл тук?

Д е в о р .

Искам да науча потайноститe на тази вълшебна земя!

Аз се казвам Девор. Ида от царството на светлината и необятната любов.

3 е м о н .

Ха... Девор ... Какво хубаво име! Какво значи то?

Д е в о р .

Син на девствеността, син на чистотата.

3 е м о н .

Какво хубаво, росно цвете! — Да, такива цветя ми трябват, за да направя забавленията си по-омайни.

Ето, аз чух твоя зов и почувствувах силните струи на твоето огнено желание. Дойдох да ти бъда в услуга.

Аз съм готов да изпълня всичките желания на един такъв син на девствеността и красотата, който иде от царството на лазура, от света на вечната младост.

Дай сега рижката си за вечна забрава. И тогава аз ще ти разкрия тайните сили на тази земя, които ще задоволят твоето огнено желание и наситят душата ти с вълшебството на разнообразието.

Д е в о р .

Кой си ти, как се казваш?

3 е м о н .

Аз съм 3емон — Царя на горещите желания.

Обичайно е тук, в царството на вЪчните промени, всеки един да даде обещание, че няма да се страхува от различните случаи. Само така може да се притежават ключоветe на загадъчната земя.

Но тук, за да придобиеш власт над страха, ще трябва да пиеш вино от вечната забрава и тогава ще ти предам наследството на този разнообразен свят, — ще бъдеш син на тази земя, цар на желанията и баща на чувствата.

Д е в о р .

Драги 3емон , ти имаш ли тази власт, да ми дадеш ключовете на разнообразието и на тайнствените замъци?

Виждам аз, че ти си властен господар на горещите желания. Твоите очи ми говорят това.

Ако ме научиш, аз ще ти бъда много признателен и ще ти подаря един от светящитe сапфири на дъгата. Искам да задоволя моя дух, който тъгува за оскърбената Дева.

3 е м о н .

Да, всичко това ще имаш.

Д е в о р .

(показва с ръка и пита)

Драги 3 е м о н , какво е това нещо, което виси по твоето тяло?

3 е м о н .

Това се казва шпага.

Д е в о р .

Шпага ли? Ами какво правиш с нея?

3 е м о н .

Тя е най-изкустното му дело; в нея е моето най-голямо изкуство — моята сила, моята мощ. Тя ми служи като средство, с което поразявам онези от моите поданници, които не ми са верни, предани и покорни. След като ги завързвам здраво, аз се дуелирам с тях. Те падат прободени и затварят очи завинаги. Това, между другото, ми доставя голямо удоволствие.

Д е в о р .

А това що е?

3 е м о н .

Това се казва Алкохолоносач; в него има една особена течност, която, като се изпие, прави човека да бъде безстрашен, смел и готов да изпълни, без страх, своите ненаситни желания. Тогава той изважда шпагата от ножницата и започва смело да се дуелира. Така той се провъзгласява за герой, рицар.

Д е в о р .

Но... това е много жестоко!

3 е м о н .

Не, драги Девор, аз ги пренасям в жертва на своя Бог.

Ето тук, в тази чанта, има много тефтери, където е записано, кой кога трябва да бъде прободен, защото моите поданици са всички подсъдими. Тук, по моята земя, живеят, така наречени, комисари, агенти, адвокати, съдии и носят все такива чанти; те издават много интересни присъди „безследно отсътствува“. Не е порядъчно тук в моето царство да не се жертваш, когато славния 3емон си устройва пиршества и забавления. Това тук се казва „съдба“.

Д е в о р .

Как създаваш интерес на своите поданици към това жестоко забавление, брат с брат да се избиват?

3 е м о н .

Ето как: моето царство е свят на разнообразие, тук живеят няколко раси, произхода им е един и същ, а езикът и желанията им са различни. Аз, когато искам да си направя забавления, свиквам своите музи, богините на сладострастието; те наливат от горещото вино на своите примамки и го поднасят за наздравица на моите главатари. Те пият до насита, от което духът на безстрашието ги овладява и са готови да полетят по широката земя, да се дуелират с всеки непокорник. Зрелищата пък, които им устройвам по кървавите полета, те са светиня за расите. Това ми е най-голямото удоволствие и забавление — да чуваш стенанията, писъците на падналите, прободени от блестящата шпага и агонията на умирающите — това е велика симфония, драги Деворъ!

Д е в о р .

Ами ти имаш ли Бог?

3 е м о н .

Да!

Д е в о р .

Как ли се казва той?

3 е м о н .

Бог на зрелището, удоволствието и смъртта!

Д е в о р .

Ала, що е това? — Що е зрелище, удоволствие и смърт!?

3 е м о н .

За да разбереш всичко това, ще трябва да пиеш от виното, що се точи от изворите на удоволствието, от този елексир, който прави човека да бъде властен в живота. Знаеш ли, драги Девор, когато изпиеш още първата чаша, ти вече ще се чувствуваш не такъв, какъвто си сега. Този елексир бърже се движи из жилите на човешкото тяло. Силите на елексира бърже завземат всички важни пунктове в тялото и стават господари на живота.

Когато тези пионери завземат главната крепости — главата, човек започва ей така да се върти, както се върти земята. И човек става тогава една въртяща се планета, и започва нов живот около ново слънце.

Я когато агентите на жаркото вино завземат и втората крепости — краката, тогава човек започва да трепери ей тъй, както листата на дърветата, които често биват откъсвани и отвивани ту на изток, ту на запад или пък на север и юг. Тогава човек завладява цялата земя и се движи по всички посоки и краища и бива господари на всички страни.

А когато тези агенти завземат и другата крепост — сърцето, тази централа, тогава става нещо изумително, чудно! При лунна нощ неволно той отива при морския бряг и започва да тъгува; сълзите му текат, като планински извори и дълбоки сърдечни излияния започват да се редят. Със сърцераздирателен глас човек плаче за нея — само за нея! Казва той: „Мила моя, без тебе не мога, за тебе умирам. Ела, ела по-близо при мене, защото без тебе животът ми няма смисъл!“ Това е то, без да го прободваш, той за нея умира. Заспива всред студените води и вълните продължават да пеят трагичната му песен.

Това се нарича сърдечна епопея, драги Девор.

Всичко това за да имаш, трябва първом да се научиш, с голяма ловкост да владееш шпагата. Аз ще те науча на това безсмъртно изкуство и на много още подобни уреди.

Д е в о р .

Дай и на мене от този елексир да пия и да стана и аз силен, безстрашен, за да мога да победя оногова, който е оскърбил светлата Дева.

3 е м о н .

(Изсмива се дяволито)

Ето, седни на тази пейка, в тази градина, да подишаш ароматичния дъх на цветята, и отдай сърцето си на тая омая — сладострастието, за да бъдеш галено дете, приспивано върху очерователните гърди на Царицата на нощта.

Ето, вземи първата чаша на обаянието и пий до насита, докато сърцето ти желае. Това е първа стъпка към рицарски подвизи и удоволствия.

Ето ти още и тази ароматична билка, събрана от кървавите полета. Запалена тя с огъня на страстта, внася свежест в душата и сладък сън в сърцето.

3емон налива вино и го дава на Девора. Запалва цигара и го учи как да си служи с тях.

Явление четвърто.

Д е в о р.

Изпива първата чаша. В този момент молния проблесва, силен удар пада върху големите скали.

Но .... това е отвратително. Няма никаква ароматичност и сладост. То като че ли е никаква влечуга, подобна на онази, която видях ей-там преди малко в тази градина. Не, това питие не е добро; не искам да пия!

(Девор излива чашата върху земята).

3 е м о н .

Глупаво момче! Вие сте още неопитен, драги Девор! За да бъде питието приятно, чашата се изпива отведнъж и то придружена с запалената ароматична билка. Ето как ще почувствуваш сладостта от жаркото вино и ароматичната билка: ще пиеш една чаша и ще смучеш от тази билка. Тогава скоро ще свикнеш и ще станеш приятел с тези вихрени сили. Тогава ще полетиш към тайните замъци, гдето те очаква светлата Дева.

Явление пето.

3емон си привива врата и се изсмива. Напуща Девора, отива да съобщи на своите страстни чародейки за трагедията със слънчевия гостенин.

Д е в о р .

Пие вече жадно чаша след чаша. Алкохолът бърже го сразява, и той загубва равновесие.

Наистина, това, отвратително в началото, питие става все по-сладко; то ходи по жилите ми; аз го чувствувам. Сега ще пия до насита. Но да не би да закъснея, да се върна преди да е залязло слънцето? Да, ще трябва да потърся пленницата и я освободя. Тогава ще се върна радостен.

Явление шесто.

Девор прави опит да стане, но краката му треперат и той пада на земята. Главата му става тежка и всичко около него се върти. Сърцето бързо пулсира и той бълнува. Призраци от полуголи чародейки лудо танцуват около него.

Д е в о р .

Ах, тия призраци! Махнете се, вие зли чародейки ! И вий, Деви на съвестта, не смущавайте моето огнено желание! Идете вий, там в царството на любовта. Оставете душата на Девора да опита жаркото вино и насити душата си с разнообразно удоволствие.

Но къде е 3емон, царят на ненаситните желания? 3емон, слава моя, ела да пием; виното е тъй сладко и аз се чувствувам тъй щастлив!

Явление седмо.

В този момент идва Арияна. Блудните й очи играят дяволито. Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва. Тя разбра, че 3емон е вече смогнал да порази светлите сили на този слънчев син с упоителните напитки. Тя се надвесва върху нежното, но хипнотизирано тяло на Д е в о р и метва черния си воал върху образа му; впива страстните си устни, върху неговите и жадно изсмуква жизнените му сокове. Тя се увива около нежното създание и го пречупва като млада пролетна вейка. Страстният огън все повече згрява отслабналите от алкохола удове на Девор. За пръв път той почувствува нови сили, които го заставиха да усети страстните пламъци, които ще откърмят в него ластителната змия на ненаситната блудна страст!

А р и я н a.

Мое право е да се занимая с него. Каква дивна красота! Очите му са подобни на потоци, От които изтича сладък нектар. Устните му са ароматична роза. И аз трябва да пия от този сок на сладост. 3емон вече е можал да го отвори с горещото вино. Затова, лесно е вече да си създам удоволствие през нощта. Моите омайни обятия са тъй дълбоки и скриват всекиго, който се докосни до живия жар на моята страст.

Ще изпия, тия светлинни сокове, които се изливат от прекрасните му устни, - те са слънчева светлина!

Ей, чужденецо, кой ти даде правото да се осмелиш и нарушиш нощната тишина? Отговаряй бързо докато още нощния вампир не е изпил светлите ти очи!

Д е в о р .

Кой си ти, тъмен призрак? Махни се, не смущавай пламенния унес на Девор!

3емон, царят на ненаситните желания, ми позволи да бъда тук и ми даде да пия до насита.

А р и я н а..

Значи, 3емон ти даде да пиеш! Тогава ела в топлите ми обятия и аз ще те възлюбя и ще бъда твоя майка, която ще те роди отново, като син законен в царството на ненаситните страсти.

Доближи устните си да те целуна и запаля пламъка на сладострастието в твоето сърце.

Ела с мен! Ще те отведа в нощния замък на 3емон, гдето, с страстни примамки, негови чародейки лудо танцуват танци на забрава! И там ще видиш онази, която сърцето ти бленува.

Блуждающите мисли, нисшите желания и отровите на алкохола огасиха светлия поглед. Свежият образ потъмне. Благородният стремеж за знание, опит и жертва се изврати. Всички душевни ценности Девор залага, с изключение бляна и копнежа му за оскърбената Дева.

Той привиква да понася новите порядки, които затъмняват съзнанието му. Лъчистият венец и бялата лазурна дреха се ограбиха. Нощта в своя чар скри светлите лъчи на деня и Девор пада в блатото на падението.

Агентите на страстта и чародейките на дяволските танци приспиваха съзнателните сили, и Девите на съвестта, оскърбени, се скитат по планините до изгряването на светлата зора!

Завеса.