Jump to content

7. Игра на пазар


 Share

Recommended Posts

7. Игра на пазар

Първи проект

Повече от месец малките ученици ходеха редовно на училище и знаяха много неща за чистотата, за реда, за добрите деца, знаяха да пеят песнички, да играят игри и да се забавляват с играчките.

Давах достатъчно време и внимание на всички. Работех с план и системност и все пак забелязвах, че от ден на ден шумът в стаята се увеличаваше. Не ми беше трудно да се справя с последния, като повиша тона си или напомня на по-големите палавници, че има наказание зад вратата и даже отписване от училище. Но, това не е метод, това не е възпитание! Това са само средства, с които ние, учителите, си служим, когато се почувствуваме безсилни и слаби възпитатели и педагози.

Децата живеят чрез простите спонтанни игри, които най-често са копие на живота в природата или отражение на социалния живот. Децата обичат да имат всякога дух и ентусиазъм в игрите си и само тогава те са щастливи, доволни и естествено добри.

Имайки пред вид горното, не беше далеч от мен мисълта да спра вниманието към природата.

— Царица Есен щедро раздава своите подаръци — плодове и зеленчуци. Вятърът пее своята песен и палавите листенца се гонят из въздуха, — мислех си аз.

Имахме беседа за есента. Научихме неколко нови песнички за листенцата, за плодовете и др. т., но всичко минаваше откъслечно. Общ интерес за спонтанна игра, която да внесе творчески дух в групата, не се създаваше.

Един ден, беседвайки за зимнина, решихме да отидем общо на близкия пазар и да си купим зеленчуци за туршия. Но, може би, за да се подчертае идеята, че никоя игра не може да се повтори точно, времето се развали, заваля дъжд и стана студено, Беше рискувано да отидем на пазаря и решихме да си направим такъв в стаята. Разменихме мисли, къде да си направим сергиите, от какво да направим зарзавати и пр.

Предстоеше ни сериозна работа. Преди всичко трябваше да си набавим стока. След обед, всички почти дойдоха рано и веднага седнаха пред наредените масички за работа. Без да чакаме покана от звънеца, щом всички бяха дошли, аз започнах:

Деца, масичките ни сега ще станат градинки, на които ще растат различни зеленчуци, а вие ще бъдете градинарите и ще ги отглеждате Ето, аз ще ви покажа, как ще ги правите: Вземам една зелена хартия и върху нея слагам едно картонче отрязано като пиперка; с лявата ръка го натискам да не се движи, а с дясната го очертавам по края. После махам моделчето и режа по линийката. Какво е това, деца?

— Чушка, чушка, колко лесно!

— Така по същия начин с моделчета можем да изрежем най-различни зеленчуци. А още по-добре ще бъде, ако сами си нарисувате чушка и я изрежете. Нарисувайте си малки и големи домати и ги изрежете.

— На всека масичка поставям по няколко модела. Ще избера едно послушно дете да раздаде ножичките, друго моливите, а трето листата. Така, всички ще правите зеленчуци и плодове — ще бъдете градинари и овощари. Преди да започнеме, ще ви попитам нещо. Вие били ли сте в зеленчукова градина?

— Не.

— Аз съм била и знаете ли какво съм видела там? По дърветата пеят славеи, между лехите леко тичат бистрите води на рекичката и никакъв друг шум не се чува. Ако искате да бъдете като истински градинари в градина, требва да работите тихо. Може да си пуснем само грамофона.

Така, унесени в работа, денят мина неусетно.

Втори ден.

Днес производството ни се увеличи още повече. Почнахме да режем зеленчуци от гланцова хартия и украсихме стаята си с красиви и разнообразни есенни мотиви. По тоя начин застъпихме изрязване в най-различни форми и приготвихме голям склад на зеленчуци и плодове. През време на работа, намерихме удобен момент да вземем нова песен: „Всеки ден през есента". Преди да си отидем поиграхме на зеленчуци с ритми и подражателни движения.

Интересът около пазара растеше. Престоеше ни след обяд да разпределим длъжностите и местата. Избрахме помежду си седем градинари, които си избраха свои помощници. Определихме местата за- магазини, а нареждането предоставихме на самите стопани. Избрахме и няколко деца за търговци, които да купуват и препродават стоките. Момиченцата станаха домакини, шивачки и няколко отвориха ресторант, в който закусваха всички деца през време на проекта.

Така, всички бяха заинтересовани, заети и дейни. Само две три останаха далеч от общия интерес, на които предоставихме по-посредствена работа — да помагат на продавачите или да правят нови стоки.

Преди да завършим деня, за да окръгля целостта на работата разказах приказката: „Чичо Петър градинаря". Всяко дете си отиде в къщи доволно, с задача да мисли за работата, която му предстоеше на следния ден.

Трети ден.

Всеки идваше с, пълни ръце. Носеха се кутии за нареждане и везни, хартии за кесии, дъски, плодове, зеленчуци и какво ли не още. Колко много бяха мислили всички вкъщи за общата игра!

Цялата сутрин мина неусетно в уреждане и организиране на общия пазар. Едва имахме време да закусим в ресторанта, където чухме малко есенна музика на грамофон и едно ново стихотворение „На пазара". Преди да си тръгнем, имахме общ разговор, на който дадохме оценка на работата си и план за предстоящата такава.

Четвърти ден.

Необходима ни беше повече стока. Ето защо от сутринта се заехме всички с производство. За разнообразие започнахме да правим зеленчуци и плодове от глина. Последните стават много ефектни след като се боядисат и ^лакират (обяснение към първа част — -„Ръчна работа с малките"). С голямо удоволствие цялата сутрин всички деца моделираха. През време на работата, некои от сполучливите плодове ни подсетиха за песничката „Мина лятото горещо" така, че между работата взехме нова песен. Не прескочихме и удобния момент да наредим готовите зеленчуци в градината и оттам да ги берем с драматична игра, (подредихме градината, с градинари, градинарско куче да я пази, продавачи и пр.). Така разнообразно с доста творческа дейност мина цялата сутрин.

След обяд.

С особено удоволствие продължихме моделирането.

Пети ден.

Днес беше пазарен ден и понеже времето беше хубаво решихме да отидем на пазар. Наредихме се по две, взехме две мрежи, взехме пари и след няколко минути бяхме на пазара. Любопитно разгледахме навред, и си накупихме чушки, домати, моркови, няколко тикви и се върнахме.

След обяд.

Всяко дете имаше възможност да изкаже впечатленията си от видяното и мнението си за уреждане на нашия пазар. Всякое беше видяло по нещо интересно и бързаше да го каже. Колко много виждат малките очички!

Предстоеше ни сега и малко домакинство. Ето защо, още днес трябваше да организараме утрешната си работа, като определим, кой какво ще донесе (сол, оцет, олио, дафинови диета и пр.). Освен това, трябваше да научим от майките, как се слага туршия и на другия ден да знаем (това беше повече да създадем връзка между дома и училището.)

Шести ден

Днес правихме туршия. На масичките бяха наредени зеленчуците, бурканите, солта, миризмите, съдовете за измиване и 7—8 ножа. Всички деца измиха ръцете си и взеха живо участие в миенето, чистенето, дупченето и подреждането на туршията. Беше много мила картина. Без да се опитвам да я описвам с думи, пожелавам на всяка колежка да приложи с децата си горния случай, за да може да изживее истински един красив момент на дейност с малките. Колко много могат малките, когато им дадем услувия!

След като сложихме туршията, прибрахме съдовете, почистихме и преди да си тръгнем ^имахме време за ; приказка. През целия ден бяхме доста дейни и сега беше твърде на място приказката за „Червената люта чушчица".

Седми ден.

След вчерашната извънредна работа, днес нищо не ни пречеше да продължим уредбата на пазара. Всеки беше зает със своята задача да нарежда, кове, купува или продава. Момиченцата бяха почнали да правят зеленчуци и от крепирана хартия. Последните ставаха много ефектни и стояха чудесно в малките дървени щайгички. В същото време, продавачите си направиха престилки от хартия, а търговците пари и кантори. Всичко беше пропито с ентусиазирана дейност и нямаше място да се помисли за непослушание.

След обяд.

Всички продължаваха да живеят чрез играта. Продавачите отключваха и заключваха, нареждаха и продаваха. Момичетата купуваха, готвеха, ходеха на гости, играеха на кръщение и на ресторант. Търговците търгуваха и превозваха стоките. Тук беше мястото да се подчертае изобилното плодородие на нашата родина, която изнася много плодове и консервирани зеленчуци за другите страни. Взехме марша „Българио".

Осми ден.

Всеки нов ден децата носеха по нещо ново от къщи и играта се развиваше все по-интересно и по-разнообразно. Имаше интерес, имаше Творчество и дейност.

Днес нашият пазар се разви в своята кулминационна точка. Имаше тържество, на което се гощаваха с най-различни изкуствени или естествени, направени или донесени от децата зеленчуци и плодове. Беше много весело и разнообразно. От тук, съвсем естествено, търговците започнаха да товарят стоките си на параходи и да ги изпращат в други държави.

Девети ден.

Неусетно общият интерес премина към пристанище. Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н. Така минаха три четири дни в оживена игра на българско производство. Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка". Не прескочихме също така да разнообразим работата си и с ритмични илюстрации — морски вълни, рибки, параходи в буря и пр.

Тясната стая, големия брой деца, и творческия ентусиазиран дух за 10—15 дни можаха да сплотят групата и да повдигнат социалния дух чувствително много. За сметка на горното, при едно отслабване на интереса имаше риск да пострада отчасти дисциплината. Ето защо, след проекта, след оживлението, дойде на своя ред тиха програмна работа. При сезонни игри и песни подчертах реда и примерното държание на добрите ученици.

Така завърши първия проект „Пазар", при който с голям ентусиазъм всички деца играха, работиха, пяха и научиха много нови неща, с които живяха редица дни!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...