8. Един тягостен ден

[Ани]

8. Един тягостен ден

Преглеждайки записките за всекидневната си работа с децата (най-добър начин за себеанализ на учителката), спирам се пред един неудачен вторник.

И без да се свеня, ще отбележа този ден, за да си напомням и да си напомняме всички, че деветдесет на сто от успеха при работата ни с малките зависи от духа и настроението на учителката.

Както на всички хора, и мен се случи да бъда загрижена и погълната от свои мисли.

Към 8^-30 часа децата се събраха.

Започнахме с песен, прегледахме се, имахме разговор, попяхме, но всичко вървеше по калъп. Времето минаваше бавно. Опитах се да предам нова игра, децата не я харесаха, не внимаваха и шумяха.

Поскарах се на няколко, заканих се на други и време мина.

Втория час реших да им дам работа (за да има повече мир).

Избрах дежурни, да наредят масичките.

Бяхме към средата на учебната година и отдавна практикувахме свободни занимания. Всяко дете само избираше какво ще работи, вземаше си материал и самостоятелно работеше. Направихме и днес така. Но нали моето внимание беше далеч от техния интерес! Създаде се безредие. Шумът растеше заедно със скуката. Малките обичат свободната работа, когато са милвани и вдъхновявани от топлия поглед на преданата учителка.

Свободни занимания без дух и настроение от учителката е по-точно — свободно безредие.

Така следобедът мина доста уморително за мен и за децата.

В момента но можах да преценя работата си, но трябваше да отбележа неуспеха. За пръв път почувствувах професията си като занаятчия, който трябва да работи по задължение.

Дано не се повтори тоя скучен ден!