Jump to content

9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни


 Share

Recommended Posts

9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни

Много от училищата бяха заети за болници.

При една беседа с малките защо да не учим, от кога са ангажирани училищата; от къде идват ранените войници и пр. — използувахме случая да потикнем децата към социална дейност.

„С какво могат да бъдат полезни малките българчета? — запитах и без да чакам отговор продължих: —'И вие, деца, можете да бъдете много полезни. В болницата има бащи и братя, които много се радват и по-скоро ще оздравеят, ако от време на време отиват при тях гости и им носят по нещичко. Децата и майките на много войници са далеч и не могат да ги зарадват с нищо, а ние, които сме тъй близко при тях можем да им отиваме на гости".

„Вчера ходих с мама и занесохме на войниците цигари и сладки" обади се Данчето.

„А моята майка отива да дежури" — добави Ваню.

„Много добре, деца. И ние всички можем да отидем при ранените войници, да им занесем нещо и да ги поразвеселиме."

„Да отидем днес! — обадиха се няколко гласчета. — Добре, но не сме се приготвили, деца! Кажете днес на майките си да приготвят нещо за ядене, цигари или цветя, а да упражним и няколко номера, за да дадем и малка забава на ранените войници". --

Обясних плана на следващата ни задача.

И така, следваха два дни в ентусиазирани приготовления. Репетирахме песни и стихотворения; приготвихме салфетки, знаменца и хартия за опаковка на пакетите.

В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница.

Беше мило и трогателно. Идеята ни вдъхновяваше, а целта ни сплотяваше. Дисциплината идваше естествено.

Поканиха ни в една от стаите на болницата. И ето ни при ранените войници. Малките поздравиха със „Здравейте, бойци, ние ще следваме вашия път и ще продължим нашите задачи.

Към всяко легло пристъпи по едно дете-и поднесе пакет и цветя на ранения другар. След това разменихме няколко думи, пяхме и декламирахме". Лицата на болните светнаха и духът им се ободри. „Споделената мъка се понася по-леко, елате пак, деца" — поканиха ни па тръгване войниците.

На следния ден, в училище, разказахме впечатленията си и решихме да отиваме всяка седмица при бойците или при болните деца в Софийската детска клиника (първото ни подсети за второто), където има депа болни, изпратени от разните краища на България. Решихме по възможност подаръците да са приготвени от самите нас, като: папки за писма, пепелници, чашки вода, салфетки, солници от глина, вази, цвят и пр.

Живеейки с идеята за ранените, сетихме се и за бедните деца. Веднъж отидохме в един работнически детски дом, сприятелихме се с бедните другарчета, играхме весело и на тръгване им взехме адресите да им отидем за Коледа на гости. Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като дядо Коледа. Атмосферата в училище стана весела, възторжена и изпълнена с трудещи се творпи, които работеха за да зарадват другите. Ако всеки от нас има навика от детинство да направи по едно добро в седмицата на нуждаещите се около него, несъмнено че днес не би имало толкова много нещастни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...