Jump to content

10. Около Коледа


 Share

Recommended Posts

10. Около Коледа

Бяхме погълнати от работа.

Всеки бързаше да приготви повече подаръци за болните войници или деца. Всяка седмица по веднъж ходехме в детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом.

Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам.

Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество."

— Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца.

И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене. Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа. Започнахме усилено да приготовляваме подаръци за децата и близките им. Решихме на самата Коледа да облечем няколко деца от нас (по-големките) и да отидем да ги занесем на послушните деца и на ранените войници.

Идеята беше чудесна, спонтанна и навременна. Изпълнението й зависеше от умението да се задържи и развие изкусно.

Всички деца станаха джуджета и идваха сутрин рано на училище, за да могат да изработят повече подаръци. И у дома си дори носеха работа.

Радостта, с която приготовлявахме за другите, беше не по-малко и наша радост. Наред с работата вървяха коледните песни, стихотворения и приказки.

Един ден обаче се запитахме ще дойде ли дядо Коледа и при нас. Това беше много навременен въпрос за разрешение. На всички им се искаше да го видят. Разказах им приказката за дядо Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим. Сложихме писмото на прозореца, откъдето джудженцата му ще го вземат и занесат. След няколко дни получихме пак по джудженцата му отговор, намерен на същото място, където оставихме нашето писмо. Подготвяхме усилено забава със специални, номера, празнична нарочна украса на стаята и елха с много играчки, украшения и пр., приготвени повечето от самите деца. Не оставяхме назад и подаръците за другите. Но, ето че след десетина дни, когато заучихме много коледни песни, стихотворения и балетчета, малките започнаха да питат: Ама наистина ли ще дойде дядо Коледа ? Той истински ли е? Не е ли като всички други хора и не остарява ли? и др. т.

Ето въпроси, на които трябва да отговорим без да заблуждаваме малките.

— „Той не остарява деца, защото е самото добро и радост!"

— А къде живее ?

— Дядо Коледа живее в сърцата на добрите хора. Ето, вие всички сте добрички. Тези всички подаръци нали ще ги занесете на децата, вашите другарчета, за да ги зарадвате. И колко много ще се радват тези деца! Така и вас ще зарадва някой друг с подаръци. Този, който носи радост на хората и децата, е дядо Коледа.

Най-после очакваният ден дойде.

Стаята беше празнично украсена: прозорците бяха затъмнени със синя хартия и по нея летяха бели пухкави снежинки. По тавана трептяха златни звездици. По стените имаше елхови вейки със свещици и камбанки, силуети, джудженца и какво ли не. А в средата на стаята блестеше елховото дърво, Отрупано с украшения7. Около него, в кръг на столчетата с усмихнати лица и трепкащи сърца седяха децата. Зад тях, на столове седяха родителите, дошли да споделят радостта на рожбите си.

Тържеството започна.

Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец.

Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата). Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето.

Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки.

Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки.

В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията.

На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма. Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...