Jump to content

13. Пътуване преди Великден


 Share

Recommended Posts

13. Пътуване преди Великден

Проект

Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника.

Почти всички играеха на влак. Редяха столчета за вагони и пътуваха. Всички мои опити да свършат играта по-бързо бяха напразни. Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение. Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости. И ето как се разви играта.

Подехме общо пътуване. Организирахме играта. Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др.

Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване.

Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете. Това беше едно голямо разнообразие в играта. Почнахме да спираме и да слизаме на различни гари. Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости). Организираха се 10—15 селянчета, облякоха се в носии и почнаха да нареждат селото. Направиха селски къщи, дворове, домашни птици и животни — от картон и глина, кошари и стада, хамбари с жито, кокошки и яйца за продаване и какво ли не още. Всички бяха сериозно заинтересувани. Даже интересът се пренесе и в домовете. Всяко дете носеше по нещо за влака или за селото от къщи. Всяко беше питало за нещо около играта и бързаше да го каже. Колко много дейност, колко много творчество! Всичко беше направено от всекидневните ни мебели, от картони, от хартии, глина, кутии, камъчета и най-различни непотребни предмети, донесени от дома.

За няколко дни, докато по-голямата част от децата се занимаваха с уреждане на влака и маневрите там в антрето, селото растеше и се готвеше за горти, селянчетата учеха селски песни и хора, приготвяха стоки за продан и очакваха влака с пътниците.

Мъчно може с думи да се опише всичкият интерес и ентусиазъм, създаден около тази игра — пътуване.

Предстоеше ни пътуване до село. . .

И когато всичко беше готово, очакваният ден дойде. Пътниците купиха билети и се качиха на влака. Машинистите композираха вагоните. Началникът даде ход и с песни и радости влакът потегли. През това време в селото се очакваха гости. В кошнички и щайги, направени от кутии, имаше наредени най-различни производства на селото. И макар тъй малки, всяко българче чувствуваше и се радваше на богатото изобилие в родната земя и на голямата работа, която върши селото. Всяко селянче, гордо се разхождаше около своите кокошки, козички или около своя хамбар с жито и чакаше да дойдат търговци от влака. Последният не закъсня. Кондукторът изсвири и влакът стигна до село Лакатник. Пътниците слязоха. Разгледаха селото. Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските. Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София. Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики.

Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден".

Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер.

Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден.

Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа. Не изпуснахме случая между играта да вземем няколко нови песни, игри и приказки около създадения интерес свързан с реалния живот.

С казаното до тук проследихме на кратко развитието на един проект „пътуване" с цел да подчертаем хода на работата с депата, изхождайки от интереса им, стигайки до развитието на една цялостна дейност в духа на времето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...