Jump to content

14. Първият ден след великденската ваканция


 Share

Recommended Posts

14. Първият ден след великденската ваканция

Цъфналите праскови радостно посрещнаха малките палавници в училищния двор.

Отпочинали, забравили малко шума, забравили последните по-възбудени дни, ето ни всички готови отново за работа. Седнали на столчета, едно през друго, децата дигаха ръце и бързаха да споделят великденските си впечатления. Минаха 15—20 минути в оживен разговор. Изслушах всяко дете и след като не се създаде по-специален интерес, време беше да почна аз:

— От днес нататък трябва да бъдете много внимателни и много послушни, защото след два месеца ще станете ученици От първо отделение! А там записват само най-послушните, най-добрите и най чистите деца! — Подехме разговор за качествата на ученика, за изпита, бележките и пр. Всяко дете трябва да идва редовно на училище и да не закъснява, защото ще се подготвим за изпита. Ще поканим майките и бащите ви да чуят какво сте научили, какво сте изработили през годината. За да знаем кои деца са най-редовни, всеки ден ще избираме по едно дете да преброява всичките. Ето така ще се броим по главичките: едно, две, три. . преброих децата.

— Аз зная да броя, — обади се Колю.

— И аз зная, и аз зная, — добавиха и други.

— Не всички! Всеки ден ще избирам по едно послушно дете да брои. Днес ще брои Ванко, защото много хубаво прибра дървените тухлички. Видя ги той, че са разхвърляни, и без да му кажа, без да пита кой ги е разхвърлил, вижте как хубаво ги нареди. Аз обичам децата, които сами се сещат да прибират.

От днес броенето ни стана приятно занимание за всеки ден.

Макар и първи ден след ваканцията, не прескочихме да потърсим феичката на чистотата. След това закусихме и ни оставаше да вземем-нещо ново, което да заинтересува малките умове и да заангажира малките ръце с повече творческа дейност.

Определен интерес към нещо специално у децата, нямаше. Мой дълг беше да се справя със сезона и да дам подходящото.

Бяхме през м. май: цветя, птички и пеперудки. Наближаваше денят на детето и 24 май — дни, за които трябват повече цветя.

— Искате ли да си извадим торбата с приказки ? — запитах чакащите деца.

— Искаме, хайде, хайде! — отговориха всички в хор.

— Добре! — Всички едновременно- се извиваме назад и с ръцете правим движения, като че вземаме нещо торба и внимателно с пълни ръце се обръщаме пак напред, отвръзваме торбите си и общо четем на ръката си: „Приказчица за послушните дечица ситна, като маниста, цели тридесет листа. . . приказка за. .

Всички слушаха с наострени уши. . . за „Пепи и Грети".

— Да, да. . . разказвайте я! — обадиха се няколко нетърпеливи гласчета.

Прибрахме торбите си обратно и се приготвихме за приказка. „Имало едно време... И от тогава всички хора знаят, че цветята имат очи и сърце."

— Защо ги късаме тогава? — запита Беби.

— Късат ги, за да им се радват по-отблизо. Но има много хора, които не обичат да късат цветя, а само ги отглеждат в градини или в саксии. Други хора, които са като нас работливи, знаят да правят цветя и от хартия, както нашите кокиченца. Сега цъфтят ли кокиченца?

— Не!

— А какви цветя цъфтят сега ? '

— Има рози, маргарити, парички. . . — отговориха няколко гласчета. — Можем ли да направим рози от книга?

— О, това е много лесно! Ние можем да си украсим цялата стая с изкуствени цветя, като майска градина. Искате ли?

— Искаме, искаме.

От всичките годишни времена месец май е най-весел. През май цялата земя става красива като земен рай, а раят е най-красивото място. Най-много цветя цъфтят през май, най-много птичките пеят през май и тревичките, и реките, и нивята, всички пеят най-весели песни за месец май, който е празник и на труда.

Ето текстът на песничката „Май", който неусетно разказах.

Беше доста късно и последната остана да я вземем с мелодия за след обяд.

— Часовникът казва: всички деца да отидат в къщи на обяд. След обяд, като цветни феички, всички ще правим цветя и ще си украсим стаята. „Мили другари". Седнете! Ще ви повикам по цвета на престилчиците като цветенца. Да станат сините незабравки!

Децата със сините престилчици стават, вземат си сбогом и си отиват

— Сега да дойдат жълтите иглики — децата с кремави престилчици ! Сега розовите розички, тревичките и т. н.

След обяд

На средната маса бяха наредени необходимите материали за цветарство: телчета, листенца, конци, памучета и пр.

При почване изпяхме няколко песнички,. докато се съберат всички деца. Дежурните наредиха масичките за работа. Сложиха на всяка маса по няколко чифта ножички и пред всяко дете от всичките приготвени дреболии.

— Сега — внимавайте, деца! Аз ще направя една розичка, а после вие. Ето така, вземаме едно телче, извиваме го като за кокиченце, увиваме го с памук, памука обвиваме с жълта книжка за оченце на розичката, след това вземаме едно конче и така го завързваме здраво. Вземаме едно по едно листенца, внимателно ги нареждаме и пак завързваме едно конче около тях, за да не падат; завиваме около телчето зелената лентичка, прегъваме края и цветето е готово. Хайде сега, вземете всички телчетата си! Завийте ги като 6acrj нче и почнете . . . първо памучето, после жълтата книжка . . . така, — минавах между децата да поправях тези, които не умееха, и насърчавах по-несръчните.

Следобедът мина неусетно в приятно занимание — цветарство. Едни от децата успяваха по-лесно, други по-мъчно, но всяко се стараеше. Скоро вазата на средната маса се напълни с усмихнати рози, маргаритки, метличинки и теменуги. Към средата на втория час прибрахме работите си, дежурните изметоха и всички насядахме около кръглата маса пред вазата за цветя. Пет - десет минути имахме беседа — оценка върху работата, между което запях ,,По нивята, по полята". След като повторихме няколко пъти новата песничка, по обща инициатива решихме да я изиграем. Избрахме птички, цветенца, слънчо, вятърчо и тъй неусетно създадохме цяла ритмична игра. След продължителната седяща работа последната беше необходимост за малките. Всички деца играеха с удоволствие и накичени с розички и маргаритки, с нова песен, всички си отидоха доволни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...