Jump to content

Лъв и мишка.


 Share

Recommended Posts

ЛЪВ И МИШКА

Всеки знае, че лъвът е цар на животните. Той е силен и горд, Всички животни се страхуват от него.

Един ден, като се разхождал из гората, лъвът видял да шава в шумата малко мишле. Приближил се царят на животните до дребничкото животинче и го грабнал с голямата си тежка лапа.

Изплашеното мишленце извило очи към великана и с треперещ глас рекло:

— Моля ти се, царю, не ме изяждай, пусни ме да занеса храна на моите братчета, които градят покрива на зимното ни жилище! Моля те, пусни ме, а може би и аз някога да ти направя добро.

— Ха, ха, ха!—изсмял се лъвът. — Ти да ми направиш добро ли? Че какво добро мога да чакам от тебе? Аз съм цар на всички животни, а ти си нищожна и дребничка гризана!

— Вярно, че ти днес си най-голям и нямаш нужда от никого, но утре? Даже и да не се срещнем, за доброто, че Ме оставящ да живея, ти от другаде добро ще намериш/

—. Какво съм седнал да се занимавам с тази гадинка! Хайде бягай, скривай се of очите ми! — измърморил лъвът и пуснал мишлето.

То, горкото, като се видяло свободно, разтърсило смачканата си козина и избягало.

Минало време. Изкусни ловци хванали лъва в гората и го вързали с едно въже за едно дърво, докато отидат да повикат и други хора, за Да им помогнат да го отведат в града. Умислил се лъвът и навел глава. — „Свършено е с мене“. Но ето че през това време случайно преминало малкото мишленце. Гледа, гледа и не вярвана очите си. „Това той ли е, лъвът, който ме пусна на свобода?“ Още недоизрекло тези думи, мишлето се спуснало към въжето, което обвързвало краката на лъва, и започнало да го гризе. Лъвът пъшкал и съвсем не забелязвал какво. става около него. Изведнаж въжето се отпуснало, лъвът се видял свободен. Обърнал се той и едва тогава видял малкото мишле — своя стар познайник. „Направи добро, за да намериш добро“ — прошепнало мишлето и се скрило в шумата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...