Jump to content

Лоша дума.


 Share

Recommended Posts

ЛОША ДУМА

Народна приказка

Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака.

Видяла го мечката. Рекла му:

— Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?

— Че знам ли?

— Защо бе, човече?

— Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма . . . ама всички мечки не са все такива, я!

Мечката отговорила:

— То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат.

Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.

На сутринта дърварят си тръгнал.

Мечката го целунала и рекла;

— Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва!

— Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:

— Вземи брадвата и ме удари по главата.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.

— Прчщлно, по-силно! — рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. У

Минали се години. Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка. Мечката.го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:

— Какво стана, Мецо, раната?

— Коя рана? — попитала мечката.

— Дето те ударих по главата.

— Е-е, тя ме боля-преболя, зарастна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя. Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.

Преразказа : Р а н- Б о с и л е к

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...