Jump to content

Косе-Босе.


 Share

Recommended Posts

КОСЕ-БОСЕ

Народна приказка

Направило си Косенцето-Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.

Дошла кума Лиса под гнездото и рекла:

— Косе-Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и .мама на гости. Ще им направя чорбица.

Косенцето й дало яйчице.

На другия ден иак дошла кума Лиса и рекла:

— Косе-Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми кака и бате на гости.

Косенцето пак й дало..

Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице.

Дошла пак кума Лиса и рекла:

— Косенце-Босенце, дай ми яйчице!

— Нямам, Лиске, — отвърнало Косенцето.

— Като нямаш, тебе ще изям.

Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало едно куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:

— Защо плачеш, Косе-Босе?

— Как да не плача, кученце! Всяка сутрин идва кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мен ще изяде.

— Не плачи, Косе-Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там, в шумата има кокошчица. Вземи нея“.

Кучето се скрило в шумата. Дошла кума Лиса и рекла:

— Косе-Босе, дай ми яйчице!

— Нямам, Лиске, яйчица. Имам една кокошчица, ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.

Кума Лиса се зарадвала и зела да рови шумата. Кучето изскочило и я подгонило.

Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най- после стигнала до дупката си и се скрила.

Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се подаде кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаяла, че кучето варди вън, и зела да пита краката си:

— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!

— Мили какираченца, кака ще им купи чехлички.

Ами вие, очички, как викахте ?

— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!

— Мили каки очички, кака ще им купи очилца.

— Ами вие, ушички, как викахте?

— И ние тъй викахме: беж, Лиске, да бягаме!

— Мили каки ушички, кака ще им купи обички.

— А ти опашчице, как викаше?

— Дръж, куче, Лиска за опашката, дръж, куче, Лиска за опашката!

— Тъй ли! Чакай да те дам, да те изяде кучето! — И кума Лиса си подала навън опашката.

Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре. Кучето тегли навън. Тя отвътре, то отвън. Най-после я издърпало и скок върху нея — разкъсало й кожухчето.

Преразказа: Ран - Босилек

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...