Jump to content

Recommended Posts

КАПЧИЦА

Една капчица беше останала сама-самичка дълбоко в -земята. Горката, колко се страхуваше! Не смееше да се мръдне. Навсякъде тъмно. Няма с кого дума да продума.

А беше слушала, че горе, на земята, било хубаво и светло. Слънце греело, птички пеели и цветя цъвтели. Как й се искаше да отиде на горната земя! . .

Един ден се престраши и тръгна. Едно червейче я попита:

— Капчице, къде?

— На горната земя. Тук вече не ми се седи.

Капчицата вървеше ту нагоре, ту надоле, провираше се между корени, възкачваше се по камънаци. Под един голям камък видя друга капчица и рече:

— Сестричко, хайде с мене на горната земя.

— Ами там слънцето много греело. Ще ни изсуши.

— Нали сме две?

И тръгнаха двете. Зад един корен видяха друга капчица. Попитаха я.

— Какво правиш тука?

— Студено ми е! . . Страх ме е!

— Хайде с нас на горната земя.

— Ами ако слънцето ни изсуши ?

— Не бой се! Ще бъдем заедно.

Капчиците се запътиха към горната земя. И тръгнаха с тях много, много капчици. Вървяха, вървяха, най-после се спряха под един много голям камък. Обикаляха, провираха се. Изведнъж едната извика:

— Оле-ле-е! Какво голямо и светло нещо видях! И как страшно пари!

— Не се страхувайте, — каза им първата капчица. — Това трябва да е слънцето.

Събраха се на купчина и изведнъж изскочиха върху земята. Страхливо почнаха да се озъртат. Нямаше нищо страшно. Стоплиха се, засмяха се и весело си зашушнаха.

Едно врабче кацна на камъка.

— Я гледай, изворче! Капчици, от къде така изведнъж изскочихте?

— От долната земя. Там е тъмно и студено. А колко е хубаво тука!

— Идете по-надолу. Там цъвтят всякакви цветя.

Капчиците не искаха да седят на едно място. Тръгнаха, но не можаха път да си намерят. Първата ги спре.

— Всички заедно не можем. Ще вървим една след друга, за да се провираме из камънаците.

Запътиха се капчиците надолу. Настигна ги изворчето. Други срещнаха по пътя. Събраха се. Запяха весела песен. И цветята я чуха. Надигнаха главички.

Камъните се заозъртаха:

— Кой шуми около нас ?

Незабравката се обади:

— Вижте го. Поточе е !

— От къде идеш?

-— От долната земя.

— Ами кой те доведе ?

— Видяхме се, повикахме се, събрахме се всички капчици и дойдохме тука.

— Слезте долу в полето. С злато е покрито.

И слезна поточето в полето. Като сребро се виеше между златните жита. А полето грееше от радост.

И догонваха го други поточета, слезли от планините, и му викаха:

— Вземи и нас и води ни там, гдето е най-хубаво.

И стана поточето река, и тръгна за топлите земи, да търси голямото море, за което разказваше щъркелът.

Вяра Бояджиева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...