Jump to content

Защо ябълките имат звезди в сърцето си


 Share

Recommended Posts

ЗАЩО ЯБЪЛКИТЕ ИМАТ ЗВЕЗДИ В СЪРЦАТА СИ

Вие казвате, че не знаете, че ябълката има звезда в сърцето си? Изглежда, че вие не сте яли ябълки. Друг път като ядете, разрежете я на три колелца и ще видите, че във всяко колелце има прекрасна звезда, в която е скрито бебето — семенце.

Как ли е влязла тази звезда там? Добре, това е приказката, която майката — природа е разказала на дърветата, а аз ще я разкажа на вас.

Много отдавна, първото ябълково семенце спяло дълбоко в земята. Дъждовните капчици му давали вода да пие, слънчевите лъчи го топлели, а един червей орял около него земята и я правел рохкава.

Една светла пролетна сутрин птичките запели „събуди се, събуди се“ и малкото бебе — семенце погрило очичките си и се показало над земята. То било много изненадано, като чуло дърветата наоколо да казват : „Ах, едно ябълково дръвче!“

То видяло, че Светът е много красив и се чудело на облаците, на птичките и на слънцето. Малкото ябълково дърво мислело, че денят е прекрасен, но когато дошла нощта, месецът изгрял и хиляди звездички затрепкали като хиляди свещици, то издигнало клонете си високо, високо към небето и много искало да има поне една звездичка за себе си.

Докато мислело така, то чуло нещо да звъни, като че ли звънели малки дребни звънчета. Обърнало се и видяло до себе си Феята — царица на всички овощни дървета. На главата си тя имала златна корона, цялата обсипана със звездички като диаманти.

„Аз чух твоето желание, малко дръвче, — казала тя — ти ще имаш звезда, твоя собствена, ако си съгласно да работиш и да чакаш. Хубавите неща идват само чрез чакане и чрез труд и ако ти станеш голямо и красиво, желанието ти ще се изпълни, при това звездата ще бъде твоя и ти ще можеш да правиш с нея каквото си искаш.“

След това Феята изчезнала.

Много дни ябълката мислела все за Феята и за обещаната от нея звезда. Докато мислела, корените й отивали все по-дълбоко и по-дълбоко в земята, а стъблото й растяло все по-нагоре, по-здраво и по-право.

Това не било всякога лесно, защото често духал силен вятър, излизала буря, малката ябълка се превивала До земята и едва успява да да запази слабите си клончета, но щом бурята отминела, тя издигала клоните си високо, като се мъчела да стане по-висока и по-силна, за да види повече слънчеви феи, и всякога намирала, че е станала по-висока и по-здрава.

— Това прави бурята, _— казали слънчевите феи, когато танцували между листата й. — Тя те люшка нагоре, надоле, напред и назад, за да те направи по-силна. Ти трябва да се държиш срещу бурята.

Една сутрин се случило нещо хубаво с малката ябълка. Тя била изненадана от хубави малки, розови цветчета по клоните си. Поглеждайки всяко цветче, ней й се струвало, че вижда малка звездичка, която се усмихва. Ден след ден тя ставала все по-щастлива зарад голямото богатство, което имала наоколо си. Сега тя имала повече работа, защото трябвало да прави прашец и нектар за пчелите, които толкова много й помогнали в грижата за хубавите цветчета.

Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво.

Ето защо тя не се учудила, когато видяла розовичките роклички на цветчетата да падат и весело да танцуват с вятъра.

Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата.

С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива.

Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета.

Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си. В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди.

— Здраво и красиво дърво си порастнала. Много месеци аз те наблюдавах как се бореше с вятъра, бурята, дъжда, топлината и всеки път когато падаше, >и пак ставаше и то по-здрава, отколкото преди. Вземи, тука са твоите звезди. Да ти направя ли корона от тях ?

— Корона! Корона, но не за мен — казала ябълката. — Това беше много глупаво желание от моя страна. Ако ти наистина ми даваш звездите, то моля ти се, дай ги на моите деца семенца.

Феята се усмихнала и казала: „Както ти желаеш, така да бъде“.

И тя пръснала звездичките върху ябълките.

От тогава ябълките имат звезди в сърцата си и ако вие ги разрежете правилно, сигурно ще намерите звездата около малките бебенца — семенца.

От английски: М. Бизева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...