Jump to content

Бялото петленце.


 Share

Recommended Posts

БЯЛОТО ПЕТЛЕНЦЕ

Път поело петленце. Насреща му момченце.

— Добра среща, петленце 1

— Дал Бог добро, момченце!

— Къде, петле, отиваш?

— За шарена премяна. Виждаш, цяло бяло съм. Не знаеш ли, момченце, къде мога намери по-шарена премяна?

— Зная, бяло петленце. Разбрах снощи от баба. Приказка ми разказа за слънчева майчица. Който иде при нея, каквото си пожелай, тоз- час ще го получи.

— Кой път води, момченце, към слънчева майчица?

— Ще вървиш все нататък, дето Слънчо изгрява.

— Живо да си, момченце!

— На добър час, петленце!

*

И тръгнало петлето. Преминало гората. И на клонче дъбово преплувало морето. Стига порти слънчеви.

— Чук-чук-чук!

— Кой чука? — пита майка слънчева.

— Петлето.

— Какво искаш?

— Нова пъстра премяна.

— Нали имаш беличка. Защо не си доволно?

— Вижда ми се простичка. Иска ми се шарена.

Слънчевата майчица погалила петлето и му рекла кротичко:

— Добре, бяло петленце. Още днеска ще имаш перушина шарена — червеничка, синичка, зеленичка, жълтичка. Щом те Слънчо погледне, като злато ще грееш. Ала ще ти оставя едно перо беличко на дясното краченце. Та ако ти дожалей за бялата премяна, клъвни леко перцето и пак бяло ще станеш.

Подало се Слънцето. Попитало майка си:

— Това петле що дири?

— Иска пъстра премяна,

Засмяло се Слънцето. Помилвало петлето.

— Ив таз бяла премяна пак си, петле, хубаво. Но щом не си доволно, нека да ти израстне перушина шарена — червена и синичка, зелена и жълтичка. Когато те погледна, като злато да грееш.

И грейнало петлето с нова пъстра премяна* Подскокнало, запяло:

Кукуригу-у! Вижте как

ме нашари Слънчо драг.

Весело ще си живея.

Всяка сутрин ще му пея!

Тръгнало си петлето. Пак на клонче дъбово преплувало морето. Наближило гората. Перата му шарени отдалече греели.

Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, като стрела полетял, с клюн го сграбил и в гората отлетял.

Закрякало петлето:

— Моля ти се, ястребе! Пожали ми живота ! Имам нова премяна. Не съм й се нарадвал. Дариха ме слънцето и слънчева майчица.

Не отвърнал ястребът. Стискал здраво петлето. А то жално нарежда:

— Брат бъди ми, ястребчо! Не ми взимай живота! Ако не ме погубиш, и тебе ще заведа при слънчева майчица. Ще те дари Слънцето с чудновата премяна, по-хубава от мойта. Смел и силен ще станеш — ще надминеш орела. Ти ще бъдеш птичи цар.

Зарадвал се ястребът, клюн разтворил и рекъл: — Аха, цар ли?

И изпуснал петлето.

То хукнало чевръсто и се скрило в гъстака. Насреща му Лисана. Сграбчила го и рекла:

— Ох, на кака петлето! И, какво си шаренко! Сладко ще те из- хрускам. Ала искам да видя, дали ми си глупаво като всички петлета. Слушай сега, петленце, какво ще те попитам! Ако ти си Лисана и си хванеш петленце, какво ще го направиш?

— Аз ли? — рекло петлето. — Предни лапи ще сгърна, ще погледна нагоре и ще кажа набожно; „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“ После ще го изхрускам.

— Умничко си, петленце, — засмяла се Лисана. — И аз така ще сторя. Богу ще се помоля, преди да те изхрускам.

Хитроумна Лисана оставила петлето, предни лапи сгърнала, погледнала нагоре и засмяно викнала: „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“

Но петлето туй чака и фър-р-р — горе на клонака. Плясва криле, запява:

— Кукуригу-у! Лисана излъгана остана!

Поглежда го кумата. Няма какво да стори, па изчезва в гората.

Размислило петлето:

— Добре си бях по-рано. Кълвях зрънца из двора и си пеех безгрижно. С тази пъстра премяна добро не ще изпатя.

Сетило се петлето, какво му бе казала слънчевата майчица. Погледнало крачето, на крачето — перцето. Клъвнало го и тоз миг пак станало беличко. Па плиснало с крилете и запяло весело:

— Кукуригу-у! Бял съм пак!

И честит съм, Слънчо драг!

Ще кълва зрънца из двора

и ще пея от стобора:

Кукуригу-у!

Р а н-Б о с и л е к

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...