Jump to content

Снежната царица и първото кокиче


 Share

Recommended Posts

СНЕЖНАТА ЦАРИЦА И ПЪРВОТО КОКИЧЕ

Далеч, всред непроходими снежни планини, се издигал кристален дворец.

В този дворец живеела Снежната царица със своите многобройни снежинки. Цял ден Снежната царица се разхождала по високите планински върхове, а снежинките тичали из горите, полетата, селата и градовете. Често, когато лежели в своите ледени креватчета, малките снежинки обичали да се разговарят за палавите деца, за снежните човеци и за веселите пързалки.

Една вечер Снежната царица казала:

— И аз искам да се порадвам с децата! Кои снежинки ще дойдат с мене на земята?

— Аз, аз, аз! — заскачали зарадвани всички снежинки. За няколко минути те изплели сребърна колесница от светлите лунни лъчи и с песен понесли Снежната царица към земята.

Дълго летели и пели. Чудни места минали. Весело с децата си поиграли. Слънчо се усмихнал и станало ден. Снежната царица и снежинките останали без колесница и бавно, бавно почнали да се връщат към планината. Пътят бил дълъг, а снежинките били уморени и едвам-едвам се движели.

Когато стигнали до една гора, Снежната царица се спряла и казала:

— Да почакаме тук, докато денят премине и луната пусне лъчите си. Виждам, че всички сте уморени — починете си!

Изведнъж малките снежинки се снишили до земята и сладко заспали. Скоро заспала и Снежната царица. Тъй както всички спели, чуло се глас изпод земята:

— До кога тъй свити, под земята скрити, ще си крием личицата?

Събудила се Снежната царица, погледнала и разбрала, че луковичните на първите цветенца се обаждат от земята.

— Станете, станете, цветенца! Ние първи ще ви посрещнем — обадила се Снежната царица.

— Но как, ние сме голички, нямаме си нито листец, нито цветец? — отговорили луковичните под земята.

Като чули шум и глъчка, снежинките наскачали. Съжалили те луковичните и се замислили, как да им помогнат. Трепнала радостно най- малката снежинка и извикала:

— Сестрички, да им дадем от нашата бяла премяна!

— Да, да, да им дадем от нашия бял цвят! — завикали дружно всичките снежинки.

Тогава Снежната царица взела по една бяла прашинка от всяка снежинка и направила снежнобели коронки. Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала:

— Бели кокиченца бъдете! Ранна пролет вий вестете!

Щастливо звънтели в гората белите звънчета на първите кокиченца-

А вечерта, когато луната изгряла отново, лъчистата колесница понесла Снежната царица и снежинките към планината в кристалния дворец.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...