Мисията на славянството

[Ани]

МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

„Нека покажем, какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко:

1. Никакво насилие!

2. Да приложат светлината, живота, любовта и свободата!

Славяните наближават към златния век на своята история. Но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия!“

„Защото всяко нарушение на един, природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазването на тия закони в природата. Всички народи, които живеят с неправда, ще бъдат изродени. Това е закон. Всички ръководители на народите трябва да знаят това.“

Учителят.

Нe е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска.

Тоя мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи, той води към приложение на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот.

Русия.

Ако искаме да изучим духа,, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява тоя дух у по-чутките души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, тъй и във философията и литературата на тоя народ е изразена горепоменатата тенденция.

Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи всред славянството, толкоз повече, че тия прояви са спонтанни, самобитни.

Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тия секти не са плод на интелегенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа! Основатели и разпространители на тия духовни движения са били селяни. Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр.. Това, което ги характеризира, е приложението на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога.

Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на широките народни маси показва оня дух на новото, който работи в глъбините на руската душа. Това е Духът на Христа!

Без влиянието от други среди, в руското селячество се появява това оригинално, красиво явление — духоборството. Духоборите по вътрешно ръководство на Разумното в себе си идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, — вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта.

Да си припомним и самобитният руски мистикъ-философ, израснал всред народните маси, — Сковорода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Това, което е останало от него, е проникнато от голямо прозрение и дълбочина. Напр. той е казал между другото приблизително това: „И най-големите външни удобства, в края на краищата, не могат да задоволят човека, понеже човешката душа е по-обширна от океан!“ — „Когато човек не проявява Възвишеното в себе си, душата усеща известна тъга и копнеж, тъй както орелът, който е затворен в клетката, тъгува и копнее за свободата на сините небесни простори и планински върхове!“

Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за оня вътрешен духовен огън у тези, тъй наречени, „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.

Но същият тоя дух работи и във философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853 -г- 1900). Най-важни в това отношение са книгитф му: „Криза в западно-европейската философия“, „Критика на отвлеченит принципи“, „Богочовечество“, „Духовните основи на живота“, „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действуване в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото .и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще придобие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества. Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешно единение на всека отделно същество с Цялото. Живата сила, чрез която става това съединение, е любовта. Бог е любов. Изворът на всека битие е в абсолютното единство на всички същества. Това единство е Бог. Своето усъвършенствуване ние трябва да искаме в единството с Бога. Крайната цел на еволюцията е единството. И на тая цел човечеството трябва да съдействува активно и съзнателно. Крайната цел не е само единство, но хармония и единство. Единството на всички същества не трябва да бъде механическо, а вътрешно, а това става чрез любовта. Човек притежава Бога само потенциално, в зачатък. За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие. В изпълнението на Божествената Воля ние добиваме своята свобода. Тоя, който не прави това, изгубва своята самостоятелност. Когато силата владее в едно общество, тогава слабите служат на силните. При истинския начин на живот, силният служи на слабия доброволно, като жертва. Истинският живот е една дейност, чрез която се проявява Бог.

Тук не виждаме ли една философия, от която вее същият дух, който намираме у Сковорода и в живота на руските „сектанти“? Това е духът на любовта и жертвата! Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството.

Като друг пример нека вземем един от идеолозите на анархизма: Кропоткин. Които само са чули за него, че е анархист, а друго не знаят, те ще имат едностранчиво понятие за него. В същност навсякъде в съчиненията му ще видим същия оня дух, който виждаме у руските секти, у Соловьова и пр., само че в друга форма. Напр. в „Взаимопомощта като фактор на еволюцията“ той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тия общества, у които е развита взаимопомощта, напредват. Той цитира ред примери из живота на разни животни, някои от които сам е наблюдавал при своето пребиваване в Сибир. Но тоя дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения. Характерна е напр. книжката му: „Към младежта“. В нея той съветва младите да излизат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тия, които страдат около тях, и да работят за другите, за човечеството, за всички.

Сега, ако пък проследим руската литература, която отражава копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в нея също преобладава духът на жертвата.

Какво става с Гогол, веселият разказвач, хумористът, който ни е карал да се смеем над „Ревизор", „Женитба“, „Нос" и пр. ? Каква дълбока промяна става с него! У него почва усилена вътрешна работа! У него почва преоценка на всички ценности, с които е живял той до тогаз. И от тая дълга вътрешна борба, придружена с големи страдания и бури, той излиза преобразен. Той е вече съвсем друг! Ако искаме да разберем това просветление, до което идва, трябва да прочетем неговата „Изповед“ и „Избрани места из преписката с приятелите ми“. Там ще намерите почти същото, което има и у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са също тъй подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстоя.

За да разберем втория Гогол, ще цитирам следното място от „Изповед“:

„И по тоя път, неусетно, почти без да забележа как, аз дойдох до Христа, като видех, че в Него е ключът на човешката душа, и че никой още от познавачите на човешката душа не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял. Чрез проверката на разума аз повярвах в това, което другите приемат чрез ясната вяра, и в което до тогаз аз вярвах някак си тъмно и неясно“.

Ето няколко пасажа от „Избрани места из преписката с приятелите ми:"

„Външният живот е сам по себе си противоположен на вътрешния живот, когато човек, под влиянието на страстни увлечения, борби, се влече от потоците на живота, когато няма вътре в него един център, на който като се опре, да може да надвие и самите страдания и горчивини на живота. Външен живот може да води и най-умният човек, ако блуждае из лабиринта на ума. Външният живот е вън от Бога. Вътрешният живот е в Бога“.— „Човек не може да получи мъдрост другояче, освен като въздигне душата си до гълъбово незлобие и като изчисти всичко вътре в себе си до най-голяма вътрешна чистота, за да приеме тая небесна гостенка, която се плаши от жилищата, дето душевното стопанство не е турено в ред и дето няма пълно съгласие във всичко. Ако ли пък тя влезе в дома, тогаз почва за човека небесният живот и той постига всичката чудна сладост да бъде ученик. Приятелю мой! Считай себе си не друго, а ученик. Не мисли, че ти си вече стар, за да се учиш, че силите ти са достигнали истинска зрелост и развитие и че душата ти е приела вече същинската си форма“. — Да паднат хората при нозете на братята си, като ги замолят поне един ден да прекарат не с обичаите на 19. век, а с обичаите на Вечния век, в един само ден поне да прегърнат човека тъй, както виновният приятел прегръща великодушния си приятел, който всичко му е простил“.

Ето едно място от „Изповед“:

„Нашето назначение е да служим, и целият на живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш“.

Днес става зазоряване в човешкото съзнание! Именно това, което Учителят нарича „разцъфтяване на човешката душа“! И туй, което стана с Гогол и с някои други, е само предвестник на красивото „утре", което иде! Ще бъдем свидетели, как у мнозина ще става това красиво преобразяване! Много повече Гоголевци ще има в близкото бъдеще!

В романа „Унижените и оскърбените“ от Достоевски ясно се вижда това. Наташа е влюбена в Альоша. Альоша отначало я обича, но после обиква Катя, която имала няколко милиона лева зестра. Баща му настоявал да се ожени за Катя. Наташа прави велика жертва; тя казва: „Струва ми се, че Катя ще го направи щастлив! Нека бъдат щастливи! Нека, нека, нека!“ Тук говори гласът на жертвата. Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът на жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи!

В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т. е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората до сега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия съвкупно със славянството и на чело на него ще каже на целия свет най-великото слово, което некога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация."

Тоя закон на жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание“. Ето извадки из записките на Зосима: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен, по-талантлив от мене, защото те обичам"

Зосима си спомня думите на брата си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите“? Зосима веднъж на младини като офицер трябвало да се дуелира с едного. В предвечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас. И по-рано той го набивал, но никога не с такава жестокост. Отишъл след това Зосима да спи: заспал в три часа и станал на разсъмване. Отворил прозореца; греело слънцето и птичките пеели. Той усещал в душата си нещо низко и позорно. И мислел си, какво е това нещо. Дали за това, че ще пролива кръв? Не, съвсем не за това. И изведнъж се досетил, коя е причината. Причината била в това, че той вчера е набил Атанаса. И стоял доста време в това положение. След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ме“. И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял.

След много години Зосима се запознава с едного, който почва често да го посещава и се разговаряли по разни въпроси. Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят. И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот". Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение. Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът. Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много с себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Таково ще бъде веянето на времето, и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината.“

Същият дух намираме у Толстой, Тургенев и пр. Разказът „Живи мощи“ от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказ за седемте обесени“ от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тях. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жалъ“ към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество.

Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под .държавния режим, там сега трябва да има лично творчество. През 1918/1919 год. имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тия, които по-рано живееха с разни формули, видеха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия.“

В една статия върху копнежите на руската душа същият посочва и анализира това, което са търсели най-издигнатите най- благородните души от руския народ. Той споменава в тая статия имената на видни писатели, поети, литературни критици и пр., изтъква, че руската душа търси висша правда, духовно осмисляне на живота и казва,, че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат света.

В литературата и в другите изкуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от тоя дух на жертвата. Да вземем за пример романа му „Майка“. Повечето от героите на тоя роман живеят за другите, намират радостта в това. И майката, която е героиня на романа, се подмладява, като работи за другите. Тя е съвсем преобразена. От как почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия, от тогаз почва да чувствува, че живее, че диша.

Полша. Полските месиянисти.

Същият дух, който работи в руската душа, не го ли срещаме и в душата на Полша? Полша е родила редица мистични души, души с прозрение, които са долавяли ролята и предназначението на славянството. Това са тъй наречените полски месиянисти: Хьоне Вронски, Андрей Товянски, Август Тйежковски и Трентовски. Към тях спадат и учениците на Товянски; Мицкевич, Словацки и Красински.

Хьоне Вронски (1778— 1853) е виден полски математик.¹

Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята му за месиянизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му месиянизъм.

Андрей Товянски² е роден в 1799 год. И той говори за великата духовна мисия на Полша и славянството.

Август Тйежковски (1814—1894) Главното му съчинение е „Отче наш“, първият том на който е излязъл в 1848 г., а останалите три тома след смъртта му в 1899 и 1903 год. Пампоров казва за него³: „Тйежковски говори за великата мисия на славянството, което е призвано да даде синтезата в новата култура на Духа. Най-добър познавач на философията на Тйежковски е проф. Д-р Адам Колтовски. — Познан, който е написал докторска дисертация: „Философия на делото“, в която излага философските възгледи на Тйежковски. В „Отче наш“ Тйежковски развива следните възгледи за славянството: „Както германската раса е била станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването, през периода на мисленето, тъй славянската раса има задачата да даде синтеза на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества: свободолюбив, търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през което е минало, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения,между славянските народи свидетелствуват за големите му духовни богатства“.

Симптоматична за мистичния дух, който работи в душата на Полша, е книгата „Генезис на Духа“ от Словацки. Това произведение показва, че в полския народ е жив вечният стремеж към същината на битието, към Aбсолютното. Как дълбоко се разглежда в тая книга еволюцията на съзнанието и на формите от мистично гледище като проява на дейността на Духа, който гради хиляди форми една от друга по-съвършени, минава през формите на кристал, растение, животно, човек и още по-нагоре, за да се изявява по един все по-съвършен начин. Ето какво е писано към края на книгата: „Всичко е сътворено чрез Духа и за Духа, но не за телесни наслади. Гради се в бъдеще свещената Мъдрост на полския народ. Из единството на вярата ще се роди единение в любовта и познание на жертвата“.

Словацки в тази си книга става изразител на мистичните търсения на полския народ. Същият мистичен елемент намираме и у друг полски поет Ян Каспрович.

За месиянизма в съвременна Полша Пампоров казва:⁴

„За чест на млада Полша ще кажа, че има вече отделни лица, дружества и групи, които работят усилено за пробуждане на съзнанието за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр. „Месиянистическият институт", сега преименован „Дружество Хьоне Вронски“, ръководено от проф. Хомич и Браун; дружество Синархично, начело с Тарло Мазински, „Дружество на младите славяни," което работи за културното сближение на славянските народи; дружество на славянските писатели и художници и пр. Много съчинения на полските месиянисти, главно на Вронски, са преиздадени“.

Чехия.

Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който неколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстоя? В книгата си „Мрежи на вярата“ (15. век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство.

Югославия.

Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор? Това не показва ли, че югославянската душа е мистична в своите глъбини? Поетът чрез интуиция долавя това, което става в глъбините на народната душа. Той е изразител на силите, характерни за расовия гений.

България.

Същият тоя дух работи и в българския народ. Тук той е проявен в богомилството. То не е изкуствено присадено на българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. Богомилството е израз на оня дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето що казва проф. Дринов по тоя въпрос „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социалнополитическия идеал, в основата на който е лежала славянската община“.

Ето що казва Венгеров по тоя въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се за- познаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните също тъй и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Тъй че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на славянството.“

Но и мнозина други са схванали мисията на славянството; напр. Оскар Уайлд в „De Profundis“ казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин.И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски, поет от времето на Данте. Другият е с душата на оня бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия“.

Видният немски окултист Д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна — приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстоя „едно от ранните пролетни цветя“. Щайнер говори специално и за важността на България и за нейната мисия в бъдещето развитие на човечеството.

Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа“ и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индуска, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както до сега културите са се издигали, достигали до разцвет и са отпадали, за да се заместят с други, тъй и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешките съкровища на ценности, на придобивки.

Всеки народ, в който се раждат напреднали души, се повдига, се разцъфтява. Напр. некои могат да отдадат издигането на Египет на реката Нил. Това може би е помогнало до известна степен но реката Нил и сега пак тече и оставя своите утайки, но защо Египет сега не е на такава висота на творчество, каквото е имал по-рано? Защото всека култура се мери не по това, което тя е взела от другите, а по това, което тя сама е родила. Всека култура се мери по участието на творческия гений в нея. Днес европейската култура навсякъде е разпространена.

Египет се издигна, когато в него почнаха да се раждат напреднали души. По същите причини се издигнаха Асирия. Вавилон, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплотят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. Трябва да се знае че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи на всякъде.

Славянството наближава към златния връх на своята история. Ето защо, ненапразно почна движението на всемирното Братство в България именно днес, обаче, разбира се, целите на това братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството.

Славянството по-бързо расте по брой в сравнение с другите групи: романска и англосаксонска. В началото на 19. век трите тия групи са били почти равни по брой, а сега славянската група образува близо половината от европейското население. Това го е констатирал напоследък в своите изследвания берлинският професор Бургдерфор в своето съчинение, издадено наскоро от Берлинската академия на науките.

Това е само един от признаците за издигането на славянската раса: тя влиза в един период на цветущо творчество.

Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин“. Тая дума има нещо общо с думите „слава“ и „слово“. Думата „слава“ има два корена: „ела“ — значи „това, което изпраща" и „авва“, — което значи Бог. Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот Славата Божия, да прослави Бога чрез живота си. „Слово“ и „логос“ имат един и същ корен, един и същ произход, при което „в“ и „г" са преминали един в друг. Често един звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Йоан казва: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото. И Словото стана плът и всели се между нас“ (Ев. от Йоанна, глава първа). Тук Йоан говори за Христа. Мисията на славянството е да стане въплощение на Словото, да изяви чрез себе си това Слово, което представлява самият Христос, — т. е. да стане проявител на тая мощна струя на любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души.

Тук ще кажем нещо, което е общо както за богомилството, тъй и за днешното движение на Всемирното Братство в България. Богомилството нямаше нищо общо с расовия егоизъм. То, както и другите духовни движения в славянството, беше надрастнало тесните рамки на национализма и егоизма и разглеждаше нещата от едно широко гледище, и затова говореше за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и т. н.

Също тъй и мисията на славянството няма нищо общо с национализма, шовинизма, расовия егоизъм, понеже самата му мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на националния егоизъм. Новото съзнание изключва тясно разбрания национализъм, и затова повдигането на славянството ще бъде благодатно за цялото човечество; защото характерната черта на новия човек ще бъде чувството на човещина, чувството на всемирно братство.

Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително условие за идването на шестата раса, — раса на новите хора, раса на „светящите“,— раса, която можем да наречем: „деца на светлината!“

***

Но славяните биха могли да изпълнят своята мисия само при едно условие: само ако се съобразят с известни природни закони. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос:

„Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а с силата на моралното въздействие и человеколюбието. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощаваш и се изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат" „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света; тия лъчи са: светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота; и на края — свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилни насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към великата цел на обединението им.

_____________________________________________

¹ Почти всичките му съчинения са писани на френски. Някои от тях са печатани след смъртта му. Ето по-важните му съчинения:

„Prolegomenes du Messianisme“ (1842—43).

„Reforme du Savoir humaine“ (1847—48)

„Apodictique messianique" (1876)

„Developpement de la philosophie absolue“ (1878). „Nomothetique messianique“ и др.

 

² Виж: „Андрей Товянски“, статия от Пампоров в сп. „Житно зърно“, год. II. кн. 2—3.

 

³ Виж: П. Пампоров: „Авг. Тйежковски" във в. „Братство", год. X, бр, 180 —184.

 

⁴ Виж „Братство“, бр. 173, год. X,