Jump to content

Прераждане


Ани

Recommended Posts

ПРЕРАЖДАНЕ

„Който има уши да слуша, нека слуша“

„Когато, преди 2000 години, учениците на Христа подигнаха пред него въпроса за Йоана Кръстителя и за това, кой е той именно, Христос им каза:

„И ако искате да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Ев. Матея, 11:14-15) И ние повтаряме: който от съвременните християни има уши да слуша, нека слуша думите на Христа, който с такива силни изрази е потвърдил истинността на прераждането. Защото за нас не може да има в този случай по-голям авторитет от тоя на Христа, но за тези, за които тия думи се виждат недостатъчни, ние ще дадем доводи и доказателства от други източници.

Преди всичко, учението за прераждането е общо учение на всички религии, обаче, докато в едни от тях то е предавано явно на всички, в други то, по известни съображения, не е било откривано на всички. Тия съображения, струва ни се, се състоят преди всичко в това, че несъвършения човек, знаейки истината за прераждането, в много случаи би отлагал да прави известни усилия за своето издигане, с мисълта, че при едно ново раждане, ще навакса изгубеното. Или с други думи ще отлага настоящата си работа, както мнозина от хората я отлагат от днес за утре. И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ. Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го вдъхнови към нови усилия. То ще осмисли живота на тези, които са се отчаяли и обезверили, виждайки краткостта и суетността на този живот.

Следователно, истината за прераждането се явява двуостър нож за човешкото съзнание, с който може да се направи както зло, така и добро и затова тази истина е скривана в течение на векове от широките маси.

И все пак, тя е една истина, която лежи, както казахме, в основата на всички религии, което се доказва от науката „сравнителна религия“. От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на народите населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н. Също така, мнозина от първите отци на християнската църква като Тертулиан, Клим. Алекандрийски и Ориген, са вярвали и проповядвали прераждането. И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли прераждането от учението на християнската църква.

При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера. Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Жордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри Деви, Жорж Занд Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Пе- тьофи, Фламарион, В. Сарду, Лесинг и мн. други бележити хора,

Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането.

Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва:

„През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина.

През 1906 год. на 24 септември роди ми се момиче което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години.

През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище?“ Майка й й каза: „ех, и тая добра, кога си ходила на училище?“ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих“. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче.

След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я".

Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.

Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче.

Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.

Съобщава: Рачо Г. Даскалов“.

Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, ; че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса.

И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.1)

И тъй прераждането е една истина. То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от себе си нашата земя.

С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни. С прераждането, с миналата дейност на човешката душа, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с крито той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството че ни е познато едно место, къде- то за пръв път в този си живот отиваме и т. н. С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си — като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме.

И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен характер, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени сватове. В това именно се състои „спасението“ на човека, което тъй-лесно мислят че постигат привържениците на официалните църкви. До тогава, обаче, много работа ни чака!

____________________________

1) Подробности виж в книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите" от Макс Хайндел, издание на книгоиздателство „Братство“.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...