Jump to content
Ани

Предварителни стъпки

Recommended Posts

ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ

За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него.

Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас.

Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути.

Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.

Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша. Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.

Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово.

Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време. Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили. Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него. Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал.

Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление.

Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество.

Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят. Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот.

Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно.

И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот. Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ живот, за да можем да се из- пълним с неговите сили.

Да познаваме себе си — т. е. да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен живот на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този живот, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×