Увод

[Ани]

Увод

Читательо, който със спокойна ръка разтваряш за първи път тази книга, спирал ли си се поне веднъж в живота си, — спирал ли си се да помислиш, да запиташ сам себе си: „Кой съм аз?“ . . .

„От къде ида и къде отивам? ..."

„И дали моят живот е мимолетно проблясване в тъмнината на вечността, от което не ще остане ни следа, или пък аз съм нещо, на което смъртта не може да тури край ?“

„Дали аз съм само безкрайно сложна и безкрайно изкусно наредена комбинация от материя, която се движи, чувства, мисли, люби и мрази по силата на никакви слепи, мъртви, бездушни природни закони; комбинация, която ще се разпадне в гроба и от която нищо не ще остане освен - купчина земя?“

- - - - - - - - - -

„Или пък аз съм същество, което носи в себе си потайни глъбини; същество, което е било, е, и ще пребъде през всичките векове на вечността? Или в мен има никакво тайнствено, дълбоко скрито съзнание, което знае всичко, вижда всичко, всичко разбира, и което един ден ще пръсне своята изобилна светлина в моя беден ум?“

- - - - - - - - - -

И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на душата си: „Господи! какво съм наистина аз? — Прах ли съм, или — вечна искра от Твоя вечен Пламък?"

Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си.

Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа. — Твоята душа знае Истината !

Затуй — доказателства не са нужни. -Нужно е само да се дигне завесата!

И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум. Истината е там — търси я и намери я в душата си! . . .