Ани Posted December 26, 2017 Share Posted December 26, 2017 Прераждане Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята; — че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя. Ако бе така, това би значило, че всяка човешка душа се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности. Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост. Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други — с възвишен характер и високо морално съвършенство. Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т. н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на.най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи. Как бихме Могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост? Нима Бог ще бъде тъй-несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най- лоши материални и духовни условия? — Очевидно не, още повече като се вземе пред вид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя, така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд. Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам“, не можейки да разберем, какво са виновни напр. малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите. По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот. Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т. е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване. Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял. Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т. н. задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплощения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всичките уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител — видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога. Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира. И днес тия Учители са тука на земята, едни във физически тела, други в невидимия мир. Те всички заедно съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, глава на което е Христос и могат да бъдат намерени от всеки, който искрено ги потърси. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now