Чистота

[Ани]

Чистота

Основното качество, което трябва да отличава окултния ученик, това е чистотата. Чистота на сърцето, чистота в мислите, чистота в действията. Изобщо, пълна физическа и духовна чистота е необходима за ученика, за да може той да бъде наистина такъв, за да може да успява в своето развитие и в служенето на другите. „Ако човек не е чист, казва Учителя, той не може да служи. Ако човек не знае да служи, той не може да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода“. Следователно, всички тия възможности са тясно свързани помежду си, и; тяхната основа е чистотата.

Ето защо, когато у хората съществува силен стремеж към служенето, към любовта, към учението и към свободата, Te трябва да започнат с чистотата, — нея да сложат в основата на своя стремеж.

Има различни схващания за чистотата и различни степени; на нейното осъществяване. Това зависи от степента, до която се е издигнало човешкото съзнание. И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи към истинско служене, към Божествената любов, към учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и към истинска свобода.

Чистотата е велика сила. Тя побеждава тъмнината, тя побеждава страха, тя побеждава и смъртта. Разрешението на загадката за дълговечността и безсмъртието на човешкия живот се намира в чистотата. И обратно — нечистотата е съюзник на смъртта. „Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред: колкото повече се увеличава нечистотата, толкова, повече смъртта навлиза в живота.“ — Учителя.

А тъй като чистотата не е някакъв предмет, който се добива веднъж за винаги, а е едно качество, което изисква постоянни грижи за неговото запазване, постоянна будност на съзнанието, то у човека трябва да съществува един постоянен, вечно подновяващ се стремеж към чистотата, едно непрекъснато бдение и отхвърляне на всичко нечисто, което влиза в съприкосновение с физическия и духовния му живот. Човек трябва да бъде един обилен извор на чисти чувства и мисли, който постоянно да блика и с това да отнася и не дава достъп на нечистите външни елементи.

Абсолютната чистота, схващана в нейната пълнота и съвършенство, е достояние само на Бога. За нас, хората, тя трябва да бъде един постоянен, никога не загубващ се пред очите ни идеал. На нас е даден само вечния стремеж към нея, който ние непрестанно трябва да поддържаме в дълбочината на душата си, като свещения огън на древните весталки.