Jump to content

Към природата!


Ани
 Share

Recommended Posts

Към природата!

Основният грях на човечеството, който го е докарал до днешното му мизерно състояние, може да се формулира с думите: отдалечаване от природата, което значи отдалечаване от посоката на естествения развой на човека, отдалечаване същевременно от естествените условия на живота. Тук вече спадат безбройните противоестествени привички, наклонности, обичаи, страсти и злоупотребления, които човек е вършил и върши до днешен ден, в противоречие с природните закони. Тук спадат: Отдалечаването на човека от земята-хранителка, от слънцето, от чистия въздух, от чистата храна; тук спадат,- пиянството, месоядството, злоупотреблението с половата енергия, леността, прекомерното развитие на некои качества и способности в ущърб на други, изобщо всички форми на неестествения живот на човека. Към тях най-после ще трябва да при- бавим егоизма, — стремежа към отделност и лично добруване за сметка на другите, който в същност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата. Защото той, егоизма, е нарушение на основния закон на живота: единството, той е отдалечаване от единството на природата, след което вече естествено следват всички други по големи и по-малки отклонения от нея.

Да се възвърнем отново към природата! — Това е мощния потик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионните народни маси! . .

„Да се възвърнем към природата!“ — Днес за днес с това понятие се още само парадира, броди се по неговата повърхност, спират се само на отделни малки точки от обширната област, която то обхваща. Самохипнотизирват се, спирайки всичкото си внимание на частности, мислейки че причината на всяко зло е там.

Обаче злото не може да се изкорени с едностранчиви мерки, с частични преобразования, с реформи, които не отиват по дълбоко от повърхността на нещата. За да се възвърнем наистина към природата, ние трябва да проникнем дълбоко в причините на злото, да направим коренни и всестранни реформи в живота си, да изменим из основа целия си бит.

Да се възвърнем към природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога — да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . . Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми — слънце, въздух, естествена храна и питие и т. н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник — Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане“ към природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата!

Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект? — Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за Бога . . .

Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! .... С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...