Jump to content

Държава въ държава


Recommended Posts

Държава въ държава

Свѣтътъ е най-великото учреждение, което великитѣ хора познаватъ. По-разумно уредено учреждение отъ него въ видимата, материална вселена не съществува. Въ неговото устройство участвуватъ главно три рода сили: физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили отъ по-високъ редъ, които действуватъ въ свѣта, но въ човѣшкия животъ, така както той сега се развива на земята, при тази степенъ на съзнание, което днешнитѣ хора иматъ, тѣзи три рода сили съ главнитѣ, основнитѣ. Всѣки човѣкъ на земята — за да останемъ въ сферата на земния животъ — минава презъ три основни процеса: физически, астраленъ и умственъ, въ които се проявяватъ споменатитѣ три вида сили. Законитѣ, по които действуватъ тия сили, се коренно различаватъ помежду си, тѣ даватъ понѣкога диаметрално противоположни резултати, макаръ да преследватъ въ края на краищата една обща целъ. И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили, къмъ които се мъчатъ да сведатъ всички физически, биологически и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ. За тѣхъ реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се подава на измѣрване, изчисляване, претегляне. Душевното за тѣхъ е субективно, „ирационално“, „несъизмѣримо“. Ето защо, тѣ признаватъ общевалидна закономѣрностъ, принудителна необходимостъ само на физичното, видимото, а въ душевното, невидимото, макаръ и съзнавано, тѣ мислятъ, че може да царува субективенъ произволъ. Днешнитѣ хора си въобразяватъ, че могатъ да желаятъ каквото щатъ, че могатъ да чувствуватъ и да се отнасятъ къмъ чувствата на другитѣ безнаказано както щатъ, че могатъ да мислятъ каквото и както искатъ. Тѣ си въобразяватъ, че могатъ едно да мислятъ, а друго да говорятъ и вършатъ. Тѣмъ и презъ умъ не имъ минава, че подобенъ родъ действия подготвятъ латентни конфликти въ подсъзнананието, които рано или късно ще се проявятъ въ живота на човѣка въ една остра форма, която може да подкоси и здравето му и душевното му равновесие. Хората не съзнаватъ какво реално влияние оказватъ върху тѣхния животъ и съдба тукъ, въ физическия, обективенъ свѣтъ, субективнитѣ „състояния на съзнанието“ — желания, чувства и мисли. Въ областъта на подсъзнанието се подготвятъ понѣкога такива душевни конспирации, които чакатъ своето време, опредѣлено отъ жизнения ритъмъ на човѣка, за да направятъ цѣлъ превратъ въ живота му.

Съвременнитѣ хора сѫ „изпразднили“ свѣта отъ всичко разумно, което седи по-високо отъ тѣхъ, Тѣ не признаватъ съществуването на други поразумни, по-интелигентни същества отъ тѣхъ, които работятъ въ невидимитѣ и недостъпни за нашитѣ сѣтива сфери на вселената. Оттамъ и погрѣшниятъ възгледъ, че хората съ еднички фактори въ живота, че тѣ имагъ правото и свободата да разполагатъ както искатъ съ благата на природата, която за тѣхъ не е нищо друго, освенъ единъ бездушенъ механизъмъ, управляванъ отъ слѣпи, механични закони. Но дали този най-популяренъ днесъ възгледъ за природата е наистина правъ? Дали природата е такава, каквато я схващатъ съвременнитѣ учени? Дали онова, което тѣ изнасятъ като „природни закони“ е мѣродавно за Природата въ нейната цѣлостъ? Достатъчно е да си спомнимъ, че съвременните хора боравятъ съ едно малко сѣчение отъ физическия свѣтъ, че тѣ още не съ пристъпили да изучаватъ обективно другитѣ две велики области на свѣта — астралната и умствената, за които бѣ дума въ началото, за да схванемъ, доколко съвременнитѣ разбирания за свѣта съ мѣродавни въобще.

Разбира се, има нѣща, които съ вѣрни, защото съ почерпени отъ опитъ, и тѣ съ онази незиблема основа, на която се гради човѣшкиятъ животъ. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човѣка съ прави дотамъ, докъдето се простира неговиятъ опитъ. Вънъ отъ своя опитъ, човѣкъ не може да разрешава въпроситѣ на живота.

Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение. Тѣ все още устройватъ и личния си и общественъ животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ. Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ строй, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ строй на живота. Въ този смисълъ на думата, човѣшкиятъ редъ на земята, който отхвърля върховния суверенитетъ на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на свѣта, представя държава въ държава. А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска властъ, която служи на общи цели, би позволила да се бъркатъ въ нейнитѣ функции неотговорни фактори?

А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори. Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ.

Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги утвърждава своята върховна властъ. Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура. Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва.

Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ. Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата. Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка. Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия.

Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвалъ, да речемъ единъ грамъ — казано на земенъ езикъ — мисловна енергия? Още повече, като се има предъ видъ, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човѣкъ, тя трѣбва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва отъ високо интелигентни сѫщества, чиято дейностъ остава скрита за обикновенитѣ хора, сѫщества, които слизатъ отъ високктѣ полета на космоса, за да преработятъ и пригодятъ тази енергия за човѣшкия мозъкъ. На материалистично настроенитѣ люде този фактъ може да се стори фантастиченъ, но това не прѣчи той да бѫде вѣренъ. Той е елементъ отъ живия опитъ на ония велики Посветени, на ония истински гении на човѣчеството, предъ чийто вѫтрешенъ взоръ се е разкрилъ великиятъ свѣтовенъ редъ на мировата държава, на „Царството Божие“, съ всичката му дивна хармония и красота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...