Jump to content

Божествени и човѣшки идеи


Recommended Posts

Божествени и човѣшки идеи

Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.

Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ. Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата.

Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение.

А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи. Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо въ тѣзи три посоки работи едновременно разумниятъ свѣтъ, който ржководи развитието на човѣчеството. Голѣмитѣ страдания, които преживѣватъ хората днесъ, сѫ резултатъ отъ онази планомѣрна работа, която извършва този възвишенъ свѣтъ за канализиране, преди всичко, на човѣшкитѣ чувства. Само следъ като чувствата на човѣка бѫдатъ канализирани, тѣ могатъ да се впрегнатъ на работа за целитѣ на една повисока култура, която предстои да се развие на земята — културата на Любовьта и Братството между народитѣ.

А Любовьта, споредъ насъ, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човѣци. Любовьта не е за хора съ изопачени чувства, за хора съ неовладяни страсти. Тя е за хора, които чувствуватъ правилно. Любовьта не е за невежи хора. Тя е за най-умнитѣ, най-мѫдритѣ хора въ свѣта. Защото само умниятъ, мѫдриятъ човѣкъ може да обича. Невежиятъ — никога!

Ето защо хора, които не сѫ минали презъ вѣрата, която е само потикъ къмъ знание, и не сѫ придобили знание, което е потикъ къмъ любовьта, не сѫ подготвени да влѣзатъ въ условията на новата култура.

Човѣчеството, въ общи черти, е минало циклически презъ три вида култури — култури, въ които то е развивало своята сила и своята воля, своята мускулна и динамическа мощъ. Остатъкъ отъ тѣзи култури е милитаризъмътъ. Култури, въ които то е развивало своето сърдце, своитѣ чувства, своята вѣра.

Отъ тия епохи сѫ остатъци обреднитѣ религии, въ всичкитѣ имъ разновидности и форми. Най-сетне култури — като западноевропейската— въ които човѣчеството е развивало своя интелектъ, своя природенъ и технически умъ. И тия култури оставятъ своитѣ излишъци въ видъ на теории, научнофилософски направления. социални доктрини и т. н.

Тѣзи именно човѣшки образувания, тѣзи натрупвания, тѣзи излишъци отъ единъ нормално функциониращъ на времето си животъ, който е ималъ за целъ да организира човешкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля, днесъ спъватъ правилния процесъ на живота, който вѣчно е организиралъ и вѣчно ще организира все нови и нови форми.

Така напримѣръ, въ съвременното общество хората сѫ се раздѣлили въ социално и економическо отношение на класи, въ политическо отношение на партии, въ научно отношени на школи, а въ религиозно отношение на различни вѣроизповѣдания. Въ основата на тази диференциация има нѣщо природно, но има и много човѣшки примѣси. на които се дължатъ всички вражди, всички борби и стълкновения.

Въ религиозно отношение, да речемъ, въ последно време хората се дѣлятъ на два голѣми лагера — вѣрующи и безвѣрници или безбожници. Това, обаче, сѫ условни дѣлежи — по отношение на една система отъ човѣшки вѣрвания и възгледи, по отношение на човѣшки институти. Отъ гледище на Природата, и набожни и безбожници вършатъ едно и сѫщо — и еднитѣ ядатъ и другитѣ ядатъ, и еднитѣ дишатъ и другитѣ дишатъ, и еднитѣ чувствуватъ и другитъ чувствуватъ, и еднитѣ мислятъ и другитѣ мислятъ. Не само това, но и въ морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различаватъ — тѣ си служатъ съ едни и същи методи, съ едни и същи похвати. Така запримѣръ и вѣрующи и безвѣрници еднакво си служатъ съ насилието. Може първитѣ и по двадесетъ пъти на денъ да произнасятъ името Божие, а вторитѣ по двадесетъ пъти на денъ да го хулятъ, но по съзнание тѣзи хора не се различаватъ съществено.

Изобщо, една обективна мѣрка, единъ сигуренъ критерий за установяване на това, кой е религиозенъ въ истински смисълъ на думата, и кой не, днешнитѣ хора нѣматъ. Тѣ преценяватъ религиознитѣ възгледи на хората по отношение на една официално приета система отъ вѣрвания, по отношение на единъ официално установенъ култъ. Същото би могло да се каже и за социалнитѣ, политически, идеологични и други дѣлежи.

Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни. Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ. И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се организиратъ неговиятъ умъ, сърдце и воля. Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ. А това сѫ свещени, божествени идеи, които човѣкъ нивга не трѣбва да напуща.

Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми. Защото здравето е нѣщо божествено, мисълъта, която прониква въ ума на човѣка, е нѣщо божествено, чувствата, които проникватъ въ сърдцето му, сѫ нѣщо божествено, силата, съ която разполага въ даденъ моментъ, е нѣщо божествено.

Оня неправиленъ начинъ. по който човѣкъ използува своитѣ сили, чувства и мисли — това е човѣшката страна на нѣщата. Ето защо, задачата на човѣка е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своитѣ чувства, да пази чистотата и свѣтлината на своята мисълъ.

Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото.

Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му общественополитическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Спратъ ли се на външни, традиционни форми, подържани само отъ известенъ брой хора, заразятъ ли се отъ тѣхната ревностъ да пазятъ тия форми съ всички срѣдства, тогава ще се създаде пакостното предубеждение, че всички, които не подържатъ, поне формално, възгледитѣ на това малцинство, сѫ противъ държава, противъ общество, противъ религия.

Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е изразъ на единъ народъ. Тя е форма, въ която животътъ и съзнанието на този народъ функциониратъ и се проявяватъ. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ.

Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвжтре неговото битие.

И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...