Jump to content

Фарисей и митаръ


Recommended Posts

Фарисей и митаръ

„Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ:

единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ".

Ев. Лука, 18 : 19.

Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери.

Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма.

Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него?“ Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма. Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ. Но ще ми възразите: „Какво общо има между съвременнитѣ хора и тия двама, които сѫ живѣли преди две хиляди години?“ Въ свѣта живѣятъ два вила хора — митари и фарисеи. Отъ тѣхъ сѫ произлезли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Тия два характера се преплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички. Тѣ ще останатъ за винаги отличителнитѣ типове въ човѣшката история. Художеството на Христа се състои именно въ това, че той съ малко думи е съумѣлъ да ги изрази и предаде нагледно.

Външниятъ образъ на фарисея на гледъ е приличенъ. Той е човѣкъ благовиденъ, снаженъ, строенъ, съ високъ ръстъ; 175 180 сантиметра — погоре отъ обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палецъ дълъгъ. Симетриченъ — признакъ на изработени възгледи, присѫтствие на воля и интелигентностъ. Показалецъ равенъ на безименния — показва, че щомъ се зароди у него нѣкоя идея, той я прокарва до крайнитѣ й предѣли. Храносмилателната му система е изправна. въ ядене и пиене той е трезвенъ, нѣма слабоститѣ на червоугодника и винопиеца, вкусътъ му е изтънченъ. Кръстъ възтънъкъ. На възрастъ преминалъ е четиритѣ периода и е встжпилъ въ петия, сир. навършилъ е 45 години. Раменетѣ малко възкржгли, лицето малко продълговато и крушообразно. Долната челюстъ правилно сформирана, съ брада продълговата и заострена — признакъ на човѣкъ съ умъ подвиженъ и схватливъ. Уста срѣдна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устнитѣ ъгли стоятъ малко издигнати; по тѣхъ трепти една усмивка на презрение — „хората, това сѫ тълпа“. Външно, обаче, своето презрение фарисеятъ никога не изказва. Очи сивопепеляви, вежди дъгообразни, малко наведени, като клонетѣ на старо дърво. Това сѫ вежди на човѣкъ, който е живѣлъ дълго време и има опитностъ въ живота. Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности. на наблюдателенъ и практиченъ умъ. Слѣпоочнитѣ области слабо развити; уши правилни и прилепени до главата — белегъ на материаленъ порядъкъ. Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — белегъ на импулсивностъ и упорство. Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ. Лицето възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръкоримски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ. великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация. Ако би живѣлъ въ наше време, щѣше да минава за виденъ писателъ, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава.

Защо Христосъ изнася този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ!

Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ строй на обществото. Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити.

Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ. Ти мислишъ, че не си като другитѣ хора, но въ миналото си билъ като тѣхъ, па и сега не си много далечъ отъ тѣхния уровенъ“. Както и да изтълкуваме този фактъ, дали споредъ учението на индускитѣ философи за превъплътяването, или споредъ учението на египетскитѣ мъдреци за трансмигрирането, или споредъ учението на кабалиститѣ и окултиститѣ за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа), или споредъ съвременното учение за наследственостъта — безразлично е. Тия учения и теории съ само помагала за насъ, да си уяснимъ нѣкои нѣща по-добре, да ни станатъ явленията на човѣшкия животъ по-ясни и по-разбираеми. Обаче, принципътъ, лежашъ въ основата на всички нѣща, си остава всѣкога единъ и същъ, по който начинъ и да обясняваме и тълкуваме неговитѣ прояви. Великиятъ законъ за причинитѣ и следствията, за деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всѣкога говори абсолютната истина. Ако си добъръ, пише въ книгита на живота, че си добъръ; ако си лошъ, пише, че си лошъ. Ако говоришъ истината, пише въ книгата на живота, че си говорилъ истината; ако лъжешъ, пише, че си лъгалъ. Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга. За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това. Знае какъ е живѣлъ неговиятъ родъ и когато хората му казватъ: „Учителю благи“, възразява имъ: „Защо ме наричате благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Той иска да каже: „Фамилията, отъ която азъ произхождамъ, не е толкова благородна, колкото вие мислите. Защото Богъ има друго мѣрило, което ви липсва. Той изисква пълна чистота въ всѣко отношение. Мнозина отъ тази фамилия не сѫ живѣли тъй, както е било угодно на истинския Богъ, чиято воля азъ изпълнявамъ“. Та затова се обръща къмъ фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжешъ, и хората, и Бога. Много отъ твоитѣ праотци сѫ вършили престжпления, и затова ти нѣмашъ право да казвашъ: азъ не съмъ като тия. И понеже нѣма смирение въ твоята душа, твоята молитва не може да бѫде приета, и ти не може да бѫдешъ оправданъ. Вие фарисеитѣ сте изопачили Божия Законъ, като сте турили лицемѣрието отгоре му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Богъ не е човѣкъ, който може да се лъже отъ външния видъ. Той гледа на вашето сърдце и споредъ него ви оценява“.

Сега да се обърна къмъ другия типъ — къмъ митаря. Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫце дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прекрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува. „Предстои ми дълъгъ пѫтъ да извървя, азъ трѣбва да имамъ храна“ — така си философствува той и затова става бирникъ. Отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.

„Ти правишъ като мене, ще извинишъ, може да го смѣтнешъ за кражба, но трѣбва ми. Не искашъ ли да ми го дадешъ, ще си го взема насила или открадна“.

Казахъ, митарътъ има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка — каквото предприеме, съ успѣхъ го свършва. На възрастъ е между 40 45 години. Брада съ черни, рошави влакна, мустаци също — белегъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слѣпоочнитѣ области силно развити; уши възголѣми, почти като Толстоевитѣ, като у човѣкъ, който краде, взема, но и дава: „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да направя добро, та дано Господъ да ни прости грѣховетѣ“. Очи има кафяви или винени — белегъ на естествена доброта и добродушие, които чакатъ само своето време, за да се проявягъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣстъ, която му показва грѣшкитѣ, и той се не свѣни да ги изповѣда и предъ Бога, и предъ човѣцитѣ, и предъ себе си. Нѣма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този добъръ Господъ ще го изведе на видѣло. Има повече вѣра въ Него, отколкото въ себе си. Има правилна философия — той не се сравнява съ понизко стоя щитѣ отъ него крадци и разбойници, а казва: „Господи, като гледамъ Тебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ? Трѣбва да се повдигна, трѣбва да бжда като Тебе. Грѣшникъ съмъ, дѣди, прадѣди и азъ човѣци не станахме. Ямъ, пия, но съмъ станалъ като свиня. Прости ми, че не мога да използувамъ благата, които си ми далъ“. И какво казва Христосъ? Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитѣ си, който има единъ възвишеиъ идеалъ, единъ денъ ще надмине фарисея. Какъ може да бѫде това? Богатитѣ хора уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката и оправятъ обществения животъ. Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора.

И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си.

Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ. Нѣкои мислятъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква. Ала тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли известна връчка съ вашия животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите — де е тя? Учителътъ най-първо разкрива на ученицитѣ известни елементи и ги оставя сами да разрешаватъ задачата, да откриятъ известенъ законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“. Ако ние сме храмове Божии, като влѣземъ въ тайната си стаица предъ Бога, какъ трѣбва да влѣземъ? Ако влѣземъ като фарисея, Христосъ ще ни каже: „Не сте постигнали цельта си“. Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, като обещаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бъдеще“. Може би учителътъ да намѣри въ тетрадката много грѣшки, ученикътъ не трѣбва да каже: „Колко е дребнавъ — само търси грѣшки“ Той може да я зацапа, може да задраска 4—5 думи, и ученикътъ да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, но ако искашъ да бъдешъ съвършенъ, ти трѣбва да му благодаришъ, че ти е обърналъ вниманието на тия грѣшки, защото тритѣ грѣшки може да ставатъ и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото грѣшката е като въшката: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрѣшка, за да изпрати човѣка на позорния стълбъ. Доста е, по същия законъ, една добродетелъ, да го издигне до небето и да го постави между ангелитѣ. Следователно, трѣбва да обръщаме внимание, както върху добродетелитѣ, тъй и върху погрѣшкитѣ. Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата. Следователно, последната погрѣшка, която може да остане у човѣка, е достатъчно силна за да го погуби, както последната добродетелъ е достатъчно силна, за да го спаси. Тѣ съ въ състояние да измѣнятъ живота му. И затова Христосъ препоръчва на хората да не бъдатъ немарливи. У фарисея имаше по-благородни чърти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една последна грѣшка — гордостъта, която можеше да го смъкне въ ада. Митарътъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-последната добродетелъ—смирението. Той каза: „Азъ ще работя за спасението си“. И Богъ даде благословение нему, защото имаше надежда, че ще се поправи въ бъдеще.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...