Мисли!

[Ани]

Мисли!

Небето — това е свѣтъ на радостъта, защото тамъ всички мислятъ. Земята е свѣтъ на скръбъта, защото на нея малцина още мислятъ.

Ако попитате хората, що е реалностъ, ще ви дадатъ най- различни опредѣления. Религиозни хора ще ви кажатъ едно, ученитѣ — друго, философитѣ — трето.

Ала не може човѣкъ да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човѣкъ, който мисли, може да каже, що е реално. Вънъ отъ мисълъта нѣма никаква реалностъ. Напраздно нѣкои търсятъ реалното вънъ отъ ума. Вънъ отъ мисълъта, вънъ отъ ума реалностъ не съществува.

Умътъ —това е първиятъ принципъ, който лежи въ основата на проявеното битие. Всичко въ свѣта се реализира, сиречъ става реално, чрезъ мисълъта. Мисълъта е велико творческо начало, отъ което зависи всѣка проява въ свѣта. И когато ние говоримъ за Любовьта, подразбираме първичната мисълъ на Бога — мисълъта, която най-напредъ се е реализирала въ битието. Богъ е първото същество, което е започнало да мисли, човѣкътъ е второто същество, което е започнало да мисли.

Защо хората на земята страдатъ? — Защото не мислятъ. Отъ гледище на мисълъта, скръбъта е резултатъ на неразбрана мисълъ, тъй както радостъта е резултатъ на разбраната мисълъ. И действително, всѣко нѣщо, което разбираме, е приятно. Всѣко нѣщо, което не разбираме, е неприятно. Скръбъта е неразбраното, радостъта — разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостъта, на неразбирането, въ свѣта на чувствата, отговаря скръбъта. Ето защо, колкото повече не разбира човѣкъ, толкова е по-голѣма скръбъта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радостъ.

Затова, искашъ ли да се освободишъ отъ страданието, започни да мислишъ! Мисълъта носи разбиране, а разбирането носи радостъ — по закона на съответствията. Въ този смисълъ на думата, цени и осмисляй страданието като пръвъ потикъ къмъ мисълъ. И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота. Да живѣешъ, ще рече да мислишъ.

Защо човѣкъ страда, когато е боленъ? Защото ония органи, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ. Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на организма. Но тѣзи органи съ живи — всѣка клетка у тѣхъ е съзнателна. Научи тия клетки да мислятъ така, както ти мислишъ. Проектирай своята мисълъ въ тѣхъ и ги накарай да трептятъ въ хармония съ твоята мисълъ. Тогава болестъта сама по себе си ще изчезне. Тѣзи клетки трѣбва да разбератъ, че ти си господаръ. А човѣкъ наистина е господаръ, когато мисли. Всѣки човѣкъ, който мисли, е господаръ. Който не мисли е робъ. Що е робство? — Липса на мисълъ. Искашъ ли да се освободишъ отъ робството, въ разнитѣ му форми, започни да мислишъ.

Искашъ ли да се отървешъ отъ всички неприятности и несгоди, започни да мислишъ. Изходниятъ пѫтъ отъ несгодитѣ на живота е въ мисълъта. Мислишъ ли, всичко можешъ да постигнешъ. Не мислишъ ли, нищо не можешъ да постигнешъ.

Като започнешъ да мислишъ, ти си вече въ реалностъта. А реалностъта винаги има стремежъ да се прояви. Следователно, щомъ започнешъ да мислишъ, реалностъта ще се прояви.

Изпаднешъ ли въ тъмнина, започни да мислишъ. Всѣка мисълъ е едно „да бъде видѣлина!“ — и видѣлината наистина свѣтва въ тъмнината.

Съответствия сѫ: тъмнина — невежество — скръбъ, отъ една страна, и свѣтлина — разбиране — радостъ, отъ друга.

Радвашъ се, зашото мислишъ. Скърбишъ, защото не мислишъ. Ученъ си, защото мислишъ, невежа си, защото не мислишъ. Добъръ си, защото мислишъ, лошъ си защото не мислишъ. Доволенъ си, защото мислишъ. Не си доволенъ, защото не мислишъ. Обичашъ ли хората — мислишъ. Не ги ли обичашъ, ти не мислишъ. Изпадашъ ли постоянно въ противоречия, ти не мислишъ.

Защото въ ума, въ мисълъта, противоречия нѣма. Противоречията сѫ извънъ ума, извънъ реалностъта. Дето нѣма мисълъ, тамъ сѫ противоречията, борбитѣ, стълкновенията въ живота.

Защо хората воюватъ? — Защото не мислятъ. Защо вършатъ престъпления, защо налагатъ наказания, защо иматъ затвори? — Защото не мислятъ. Днешниятъ свѣтъ на хората е свѣтъ на безмислие. Наистина, у хората има единъ стремежъ да мислятъ, но туй още не е правата мисълъ. Да разсѫждавашъ върху нѣщата, да ги анализирашъ, да проучвашъ онова, което сѫ реализирали мислящитѣ, това още не е мисълъ, не е умъ.

Умътъ седи надъ всѣко разчепкване, анализиране.

Умътъ е творческо начало. Той е, чрезъ който нѣщата ставатъ.

Дошло е вече времето, когато хората трѣбва да се научатъ да мислятъ. Когато всички хора започнатъ да мислятъ, човѣшкиятъ свѣтъ ще се оправи. Когато всички хора започнатъ да мислятъ, между тѣхъ естествено ще се яви връзката на

Любовьта, която едничка може да ги обедини въ едно цѣло.