Новораждане

[Ани]

Новораждане

Когато преди две хиляди години Христосъ е говорилъ за Царството Божие, сиречъ, за онзи великъ божественъ редъ, на който се крепи свѣта, за онази велика правова държава, въ която живѣятъ великитѣ души, той е опредѣлилъ и начина, по който човѣкъ може да влѣзе въ туй Царство Божие, да добие гражданственостъ въ него.

Той казва: „Ако не се роди човѣкъ изново, не може да види Царството Божие“. И прибавя: „Ако се не роди отъ вода и духъ“.

„Да се роди човѣкъ изново“ отъ „вода и духъ" – това съ формули, това сѫ символични изрази, изказани на езика на Посветенитѣ.

Защото имайте предвидъ, че Христосъ е изрекълъ тия думи предъ единъ отъ високообразованитѣ люде на онова време – Никодимъ, единъ отъ ония люде, които сѫ минавали за „учители Израелеви“, за авторитети по религиознитѣ и житейски въпроси.

Трѣбва да прочетете трета глава отъ евангелието на Йоана – очевидно единъ малъкъ откѫслекъ отъ една дълга беседа, която Никодимъ е водилъ съ Христа при нощното си посещение у него – за да видите съ какво недоумение посреща този ученъ човѣкъ думитѣ на Христа за това „раждане изново“.

Мислите ли, обаче, че и най-ученитѣ хора на наши дни не биха посрещнали съ сѫщото недоумение думитѣ на всѣки едного, който би имъ заговорилъ за този великъ процесъ, чрезъ който се разтварятъ за човѣка вратитѣ на Царството Божие?

Живѣещи съ онѣзи представи – житейски или научни — които тѣ сѫ си създали за „раждането“, така както то се извършва въ органическия свѣтъ тѣ сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно „новораждане“. Но какъ могатъ да се доказватъ нѣща, които лежатъ извънъ сферата на обикновения човѣшки опитъ? То би било все едно да говоришъ на единъ слѣпецъ за великолепието на дѫгата, за чуднитѣ ѝ краски.

Ала въ такъвъ случай нѣкои биха могли да възразятъ: „Защо да се говори за нѣща, които сѫ така недостъпни за хората, които не сѫ така „актуални“?

Затова, защото всѫщностъ, нѣма събитие въ живота на човѣка, което да е така „актуално“, така важно и сѫществено за неговата душа, както новораждането.

Да се роди човѣкъ изново — това е едно отъ епохалнитѣ събития въ неговия животъ, едно събитие, което разкрива нова ера въ цѣлия му развой.

И ако човѣкъ не се роди изново, той нѣма никога да разбере дълбокитѣ тайни на живата Природа, нито ще схване интимнитѣ си връзки съ нея. Ако не се роди човѣкъ изново, свѣтътъ, който той иска да разбере по чисто въишенъ пътъ, ще остане завинаги непонятенъ за него.

Съвременнитѣ хора сѫ така заети съ своитѣ материални работи, щото мислятъ, че този животъ, който сега живѣятъ, е най-важенъ, и че свѣтътъ, въ който протича земното имъ съществувание, едва ли не е единственъ. Ала нито сегашниятъ животъ на хората е най-важенъ, нито свѣтътъ, който е разкритъ предъ тѣхъ, е единственъ. Земята е едно временно училище за човѣка, въ което той нѣма да остане за винаги. Но както единъ ученикъ, който остане три години подъ редъ въ единъ и същи класъ, бива изключенъ отъ училището като неспособенъ, така и единъ човѣкъ, който остане три епохи подъ редъ на земята, не може да живѣе повече на нея — той бива изпратенъ въ единъ понисшъ свѣтъ.

Като се има предъ видъ този фактъ, въпросътъ за новораждането добива особено значение. Още повече, че човѣчеството е предъ прага на една нова епоха, въ която ще царува новъ редъ на нѣщата, коренно различенъ отъ сегашния. Хората сѫ дошли до едно мѣсто, където трѣбва по необходимостъ да се откажатъ отъ старитѣ си разбирания. Тия стари разбирания представятъ една мъглива областъ, въ която не личатъ ясно предметитѣ, нито пѫтекитѣ, които водятъ къмъ великата целъ на живота.

А животътъ, въпрѣки голѣмото си разнообразие, има една обща целъ. Той има единъ великъ общъ центъръ, който направлява всичкитѣ му многосложни функции.

Днешнитѣ хора не съзнаватъ този общъ центъръ на живота, нито връзката си съ него. Тѣ отричатъ този центъръ, тѣ отричатъ Бога. Ала отричайки Бога, тѣ поставягъ сами себе си въ положението на божества.

Но защо тогава тия „божества“ страдатъ, защо се оплакватъ отъ неправдитѣ въ живота, защо роптаятъ противъ злото, защо се възмущаватъ отъ престѫпленията и грѣха? Нали нѣма Богъ? И действително, тамъ дето има престъпления, тамъ дето има мъчения и грѣхъ, Богъ го нѣма. Въ нечисти мѣста Богъ не живѣе! Може би философитѣ ще възразятъ, че Богъ живѣе навсѣкъде, че Той прониква цѣлото пространство. Ала тѣ трѣбва да знаятъ, че нечиститѣ мѣста, мѣстата на престъпление и грѣхъ, не заематъ никакво пространство.

Едничкиятъ начинъ да съзнае човѣкъ единствения центъръ на общия животъ, да се свърже съ него и да добие истинското си движение въ великия крѫгъ на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на свѣта, въ който живѣятъ великитѣ души. Тогава ще му се разкриятъ законитѣ на онази мирова държава, отъ която зависи живота и съществуванието на всичко въ вселената.

Тогава той ще разбере, защо е дошълъ на земята, и защо трѣбва да отиде на онзи свѣтъ.