Jump to content

Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ


Recommended Posts

Човѣшки и божествени договори

Най-новиятъ заветъ

Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава. Договоритѣ като че ли сѫ се превърнали въ кѫсове хартия, които могатъ да бѫдатъ разкѫсани по лична угода всѣки моментъ.

Наистина, има договори и договори. Не могатъ да се нарекатъ договоритѣ за миръ, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пѫти подписътъ на победенитѣ е бивалъ изтръгванъ на сила, бивалъ е наложенъ противъ тѣхната воля. Несправедливостъта на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на единъ договоръ лежи не отвънъ, въ оня късъ хартъя, на която е написанъ, въ подписитѣ, съ които е скрепенъ, а вътре, въ съзнанието на договорящитѣ страни, въ тѣхната честностъ и мораленъ устой.

Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ човѣшкия животъ той датира отъ ония далечни времена, когато въ човѣка се е пробудило висшото самосъзнание, когато въ него е започналъ да действува разумътъ. Защото въ Природата истински договоръ може да сѫществува само между разумни същества, между същества съ високо развито морално съзнание. И колкото сѫществата съ по- разумни, колкото сѫ по-устойчиви тѣхнитѣ чувства, колкото е по-силенъ тѣхниятъ мораленъ устой, толкова по-траенъ и устойчивъ е договорътъ сключенъ между тѣхъ.

Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Казано е, напримѣръ, въ Библията: „Господъ Богъ нашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ“. Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни легенди, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата.

Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка. Всички други договори сѫ само резултатъ на тази първа и най-висока форма. И наистина, нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този — да направишъ договоръ, заветъ съ Бога. Това не е времененъ актъ, подобно човѣшкитѣ договори, отъ които нищо не остава. Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката душа. Той е договоръ, който вѣчно се подновява. И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели. Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ.

И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования.

Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ. При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание.

Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа.

Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...