Jump to content

Пътят на звездата


Recommended Posts

ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА

Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит. Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа.

Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно.

Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност, великите ясновидци и пророци на двете откровения са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности.

Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Свещените книги не са исторически съчинения в буквален смисъл на думата, макар често пъти в тях да има история; Tе не са и животописи в обикновеното значение на тази дума. Te са символични писания на Посветени, езотерични книги, които, за да се разберат, изискват съответен ключ.

Тълкуват ли се буквално, ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при буквалния начин на разбиране, някога и християнската Троица ще се сматря като съставена от три члена: един старец, един разпнат млад мъж и един гълъб.

Нека се спрем сега върху едно от най-красивите и поетични сказания, които се срещат в Новия Завет. Вие си спомняте сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Йудейски и дошли да му се поклонят.

„Когато Исус се родил в Витлеем в дните на цар Ирода — тъй започва евангелското сказание — ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Йудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.“

Кога Ирод чу това, много се смути и цял Ерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях де трябваше да се роди Христос.

И те му казаха: „Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано в Пророците“.

Къде точно, и кога най-вече, „първосвещениците“ и „книжниците“, които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят. Звездата — светящо писмо в живата книга на звездите — те не виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви.

Затова: „Ирод, като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата. И ги изпрати в Витлеем, па им рече: „Идете и изпитайте здраво за детето. И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня“..

Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над пещерата, дето то се е родило.

След като принасят даровете си, те —„предупредени на сън“ — без да се обадят Ироду, се връщат в родината си по друг път.

Па и Йосиф, след като му се явява ангел насъне, с Мария и детето забягват в Египет.

„Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците“.

Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извлека само една идея.

Има два пътя на познание: път на .звездата“ и път на „буквата“, път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирода“. В древния Завет — за да останем в границите на християнското Свещено Писание — те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „звездата“ или огъня на „пламтящия храст“. Египетските жреци и вражари — по втория път. И тия два пътя се пресичат пак там: при Фараона — „Ирода“.

В книгата на пророк Даниеля се говори пак за тия два пътя, и те се пресичат при цар Небукаднецара. Фараон, Небукаднецар, Ирод — това са различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус на сили, в тяхната мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност.

Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя.

Тримата мъдреци, обитаващи в „вътрешния изток“, знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски“, защото са видели да изгрева неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток“ до „пещерата Витлеемска“. Те нямат нужда от „книгите на пророците“, дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област — Витлеем, но точният момент, най-важното, не е посочен.

А „движещата се звезда“ е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока на движение и свой зенит. Тя застава точно в определено време в точно определено място: над „пещерата във Витлеем“. Имаме един напълно определен процес, ясен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води право към целта, в самата точка. Води безпогрешно.

Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Това е чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци, всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна. Който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките й съществени свойства: типичните й точки и характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели.

Този път, достигнал целта, не се връща назад: мъдреците от Изток само веднъж минават през Йерусалим и Ирода, за да хвърлят светлина, във великата си щедрост, върху един тъмен пункт — времето на онова събитие, чието „место“ е приблизително и общо указано в „Книгата на пророка“. Той не се връща назад към „Ирода“, а следва друга линия към „вътрешния Изток“.

Вестта за „звездата“, която предвещава раждането на новия цар — на една нова велика идея — и заминаването на мъдреците хвърлят Ирода, „а с него и цял Ерусалимъ“, в голям смут. Йерусалим, това е символ на цял един строй — политико-социален и икономичен, с всички негови институти. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците“ при Ирода, да търсят допълнителни данни и указания в книгите.

Всякога е било така. Езотеричното познание, което върви по други пътища и методи, непознати за „Ирода“ — аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света, и после пак си заминава по своя път. Забележете, Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, тe не знаят! „Звездата“ също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, тe са дадени в известни „граници на възможните погрешни“.

И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците“) в Витлеем и крайбрежието.

Аналитичният интелект не може никога да постигне пряко целта: „детето“. Той се движи в предварително ограничен кръг по време („от две години надолу“) и по място („Витлеем и делото крайбрежие“). Той убива сума деца — ония живи същества, от които черпи своите експериментални данни, дроби, анализува, и в края на краищата не се добира до самата истина: „детето“ е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци“ са на другия полюс, в „вътрешния изток“. Това е неговият метод — той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат.

В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи на изследване. С дивна яснота е указано естеството на най- могъщия му научен инструмент: статистичният метод, както и естеството на „природните“ закони, до които той идва. Посочени са същевременно и резултатите: мъртви трупове, голи факти, механизми, схеми, таблици. Но такава е неговата природа. Затова древните мъдреци, които дълбоко са познавали естеството на „конкретния ум“, са го наричали .великият убийца на реалното“. А такъв е и Ирод — център на цял един умствен строй.

Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. То намира най-добър израз във вивисекцията, която се широко прилага в естествените науки.

А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците“, но смут в „Ирода и цел Йерусалим“. Защото Ирод се страхува че ще рухне цялата му сграда. Винаги една звезда — където и да се яви тя — показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около три десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. Защото, като осветли донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците, той разклати известни научни схващания, които се смятаха до тогава за непоколебими.

За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на химичните елементи от една велика звезда, която е изгрела в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветящи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото превръщане на съзнанието на човечеството. Които и днес, както и от памтивека, вършат тайните на Великото Дело.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...