СЪЗНАТЕЛЕН

[Ани]

СЪЗНАТЕЛЕН

За да запази живота си, човек трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. 86-82

Всички будни, съзнателни души, които любят Бога и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. 12-107

Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия живот. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето мястото на космическото, на Божественото съзнание, т.е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. 12-45

Четири състояния отличават човека: първото състояние е свръхсъзнанието; второто - подсъзнанието; третото - съзнанието и четвъртото - самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, като отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми - силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл, като два важни центрове за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга страна. Значи низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човек са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? - Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случай. Човека на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. 12- 98