ПРЕДГОВОР

[Ани]

ПРЕДГОВОР

Вие мислите за другия свят, но не се готвите, защото ви е страх. Комуто и да кажа, че ще умре, ще замине за онзи свят, непременно ще му протекат сълзи. Трябва да имате разбиране на нещата. Когато кажеш че искаш да умреш то значи да си готов да отидеш в другия свят и да ти е приятно това. Онзи, който умира по този начин, ще го повикат в онзи свят, но няма да го заровят, свещеници няма да го опяват. Заминете ли така, никой няма да знае къде сте, и гроба ви никой няма да знае. Това значи отиване в онзи свят. А сега заминавате на онзи свят с голяма мъчнотия. Защо? - Защото хората имат връзки. Като отидете с тия връзки в другия свят няма да мине много време, и вие пак ще се върнете в този свят. Ще престоите там 40 - 50 години, и от онзи свят ще ви кажат: хайде сега на земята! Тук нямате работа. - Ще дойдат при вас трима ангели, не от много големите, ще ви вземат на ръце, ще ви донесат около земята, ще ви приспят, като прекарат няколко пъти ръцете си над вас. След това ще ви прекарат през една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведат до земята, ще намерят вратата, ще дойдат при майка ви, която ви чака и ще се върнат назад. След девет месеца ще се явите на този свят. 42.23-17, „Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли“

Петър Дънов