НА ПРАГА

[Ани]

НА ПРАГА

Човек заминава на онзи свят, както е дошъл, без никакви богатства, без никакви имоти. Материалните, физическите блага той оставя, отдето ги е взел. 134-14

Когато умре неподготвен, човек разбира, че се е лишил от благата на живота. 141-116

Пътят, по който вървите, не е лек, но не е най-правилният: ще остареете, ще изгубите силата си, ще свържат краката ви, дробовете и стомахът ще се повредят, ще изгубите слуха и зрението си. 0-4.2.87

Знайте, че и вие ще заминете за другия свят с празни ръце. Всичко, което имате на Земята и разчитате на него, ще ви се вземе. 70-323

Лесно е да кажем: да си заминем. Няма да си заминем, да се проврем, без да плащаме. Вие трябва да научите този закон. Някой казва: да умра! - Ама знaeтe ли, че като излезете от тялото си, ще дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще ви вземат всичко, до иглица, нищо няма да ви оставят. Вие още нямате тази опитност. Някой като умират, все се крият, дълго време ходят между хората. Някой път ще трябва да минете през една баджарница, през втора, през трета, 44 са те. Там ще опиташ много неща, и като излезеш знаеш ли какво ще стане с теб? Няма да остане никаква форма от теб, ще се изгубиш. Няма да знаеш какъв си, и кой си бил, Стоян, Драган. Никаква форма няма да имаш. Няма да остане нищо, на което да се опреш. Няма да мязаш даже и на един лист, който вятърът повява из пространството. Ще дойдеш до положението на един пътник, който е изгубил пътя си, пред очите на когото е мрак и тъмнина. 42.8-27

Ще ви изпратят на другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право да вземете от Земята. Понеже ще минете през три инстанции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате само. Вие ще изпитвате едно страдание от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в нищожество, което е милиарди пъти по-малко от един йон. Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим. 0-4.2.87

Един ден, когато напуснеш Земята, природата се спира пред своите митници и прави баланс: толкова си взел, толкова си дал и толкова дължиш. Като види, че не можеш да платиш дълговете си, тя те пуща да заминеш за другия свят, но условно. Сметката ти остава отворена и при второ слизане на Земята пак ще ти я поднесе да плащаш. 88-94

Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа. А всичко, което умъртвява човека, става причина да оголее той. Казано е в Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Бог е вложил във вас”. 145-309

Има ли нещо страшно в смъртта? - Страшното е, докато минеш митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш. Както сме дошли на Земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на Земята, е взето на заем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни ръце. 70-152

Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. 87-49

Съвременните хора се страхуват от смъртта, защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Каквото имате, те го обират. Ако не искате да бъдете обран, трябва да си служител на любовта, на мъдростта, на истината. 190-6

Мнозина мислят, че като отидат на оня свят, там ще научат всичко. Не е така. Много работи ще научите и на Земята. Те ще бъдат основа и за оня свят. Следователно, ако вие не носите известен материал от физическия свят, разбиранията ви за духовния живот ще бъдат непълни. физическият живот е импулс за духовния. 70-334

Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. 190-6

Когато казвате, че ще отидете на оня свят, при Христа и при светиите, първо трябва да се запитате какво ще занесете със себе си. Не е въпрос да отидеш на оня свят и да занесеш човешкия свят там. 36-10

Ценното ще остане като капитал на човека, а непотребното ще се изхвърли навън. Ако остане с непотребното, човек ще се намери в положението на фалирал търговец, изоставен сам, без приятели. Ако това положение е тежко на Земята, колко по-тежко е за невидимия свят. Движиш се натук-натам, но нито едно същество не ти обръща внимание. Ще носиш надписа на твоята фирма: какъв си бил с какво си се занимавал, но който го прочете, веднага се отдалечава от теб такова е положението на скитащите духове, които бродят в пространството с хиляди години сами, изоставени от всички. 69-137

Мнозина искат да отидат вече в другия сват, но не са готови. 70-192

Когато се казва, че след смъртта нищо не остава от човека това подразбира, че нищо не остава от неговите мъчнотии и страдания: 92-196

Какво ще вземете със себе си на онзи свят? Вие можете да вземете само онова, което не могат да задържат на митницата. Това са вашите светли мисли, чувства и постъпки. Всичко непотребно ще остане на Земята. 145-67

Живейте на Земята, ползвайте се от благата на живота но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът на заминаването ви за онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. 147-87

След смъртта си човек се освобождава от всичко временно и преходно. 92-196

И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да занесе на онзи свят сърце пълно с добродетели и ум - със светли мисли. 145-118

Там можеш да занесеш само светлите си мисли и желания. Там всичко е безсмъртно. Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания ще ги оставиш на Земята. 147-86

Различавайте Божествените мисли от човешките. Един ден като заминете за онзи свят, ще вземете със себе си само Божествените мисли. 69-137

Желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и весели. 145-67

Ако отидете в невидимия свят, между ангелите такива каквито сте, мислите ли, че ще ви приемат? Ще приемете ли във вашия чист, добре нареден апартамент човек с нечисти дрехи и кален? Вие трябва да се изчистите от външната нечистота. После ще се изчистите от вътрешната си нечистота. 70-295

Ще кажете, че като отидете на онзи свят, там ще разрешите всичко. Не можеш да отидеш на оня свят, ако няма кой да те обича. Както не можеш да бъдеш гражданин на една държава, ако не знаеш нейния език, така не можеш да отидеш на оня свят, ако не обичаш и ако не те обичат. Ти не можеш да отидеш между един народ, ако не разбираш неговия език. За да влезеш между българите, трябва да знаеш българки език; ако си между англичаните, трябва да знаеш английски език. Ако отидеш на оня свят, трябва за знаеш езика на любовта. Оня свят е свят на любовта. Следователно не можеш да влезеш в света на любовта без любов. 70-241

Като отиде на онзи свят, човек трябва да знае нещо. Плод се иска от всеки човек. Трябва да изработи нещо, да занесе изработеното със себе си, за да разберат - каква нова работа да му дадат. Някой изработил плод, друг - извор, трети - ноти. 147-296

Като отидеш на оня свят, с какво ще се похвалиш? Ако си художник, ще се похвалиш с картините си; ако си поет, ще се похвалиш с поезията си; ако си силен човек - със силата си. Докато е на Земята, човек може да се похвали с много неща; важно е какво ще занесе на оня свят. Ако си добър, истински педагог, ще се похвалиш с педагогиката си; ако си добър баща или добра майка и си отгледал добри деца, ще се похвалиш с децата си. Всичко това е на Земята. Какво можеш да занесеш на оня свят? - Там можеш да занесеш само любовта си нищо друго не приемат на небето. Ако нямаш любов, ще те върнат на Земята. В оня свят любовта е превозно средство. Достатъчно е да обикнеш нещо, за до го постигнеш веднага. Обикнеш луната, веднага си на луната; обикнеш някоя звезда, веднага си там; обикнеш поезията, поет ставащ обикнеш художеството, художник ставаш. 70-67

Човек трябва да има нещо реално, в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си. Той трябва да има убеждение, върху което да гради своя живот. Ако днес сте музикант, поет, философ или художник, какъв ще бъдете на онзи свят? Ако на Земята сте музикант, и в онзи свят трябва да бъдете музикант. Ако тук сте учен, философ или поет, и на онзи свят трябва да бъдете същият. Това се отнася за онзи, който е истински музикант, учен, поет и философ. Това значи музиката, поезията или философията да са проникнали в душата му. Тогава при каквото и положение да се намира, човек ще носи със себе си реалното, на което разчита във всеки момент на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременните хора е външна дреха, с която временно са облечени. Щом напуснат този свят, те събличат тази дреха и от нея остава само спомен, че някога са били облечени в дрехата на поета, музиканта, учения и др. Всъщност истинското знание, истинската музика или поезия са тези, с които, облече ли се човек веднъж, не може вече да ги съблече. 85-186

Ако твоята душа не е облечена в красива дреха, как ще се явиш в ангелския свят? Там не приемат голи хора - всеки трябва да бъде облечен. Каквато форма да представя човек, важно е тя да бъде красива. Всеки сам ще облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, и то с дрехи от най-красивата и фина материя. 147-296

Мнозина се стремят към онзи свят с надежда, че ще ги посрещнат ангели. За всеки човек е определено как ще го посрещнат. Това зависи от вас, от това, което носите със себе си. 147-298

Важно е човек да запази живота си. Като заминава за онзи свят праведният оставя мъртвата и непотребната материя на Земята, а със себе си взима само живота. 86-85

Има такива клетки, винаги с теб вървят, и като умреш те са с тебе. Светия е онзи човек, на когото, след като умре, тялото му замине на онзи свят с него и всичките негови мисли, чувства, клетки, всичко върви с него заедно. Онези мисли, които остават тук, на Земята, те не са негови. 0-21.6.89

Човек, като замине за онзи свят, ще види колко капитал има с какво богатство е разполагал. 0-21.6.89