МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

[Ани]

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. (ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ - 124)

Човек заминава за онзи свят, както е дошъл, без никакви богатства, без никакъв имот. Материалните, физическите блага той оставя на Земята, отдето ги е взел. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - изд.1932 г. София -14)

Някой казва: да умра! - Ами знаете ли, че като излезете от тялото си ще дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще ви вземат всичко, до иглица, нищо няма да ви оставят. Вие още нямате тази опитност. Някои като умрат, все се крият, дълго време ходят измежду хората. Някой път ще трябва да минете през една баджарница, през втора, през трета, 44 са те. Там ще опиташ много неща, и като излезеш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Няма да остане никаква форма от теб, ще се изгубиш. Няма да знаеш какъв си, и кой си бил, Стоян, Драган. Никаква форма няма да имаш. Няма да остане нищо, на което да се опреш. Няма да мязаш даже и на един лист, който вятърът повява из пространството. Ще дойдеш до положението на един пътник, който е изгубил пътя си, пред очите на когото всичко е мрак и тъмнина. (ООК - III г. - 8 беседа - 27)

Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят; не, няма да отидат в друг свят, но просто ще преминете от едно състояние в друго, както става с бубата. Бубата като стои на листа и го чопли, мисли, че това е нейният свят, но като се превърне в пеперуда, получава крилца и почва да посещава цветята и изменя своите възгледи за света. И ние, докато чоплим листата на материалния живот, сме червеи, но като минем през пашкула и станем души, облечени в хубави дрехи, ще схванем Живота в по-високото му проявление... Питам: ако гъсеницата стане пеперуда, за какво й са тези листа? Като почнете да се издигате, ще кажете на братята си: "Аз оставям тези листа на вас - подарявам ви ги.” (СИЛА И ЖИВОТ - II том - изд.2006 г. София - 258)

"Дали скоро ще умра?" Казвам: е, да умреш хубаво е, но не те искат още. Не е добре да умреш, да заминеш от този свят без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш, никой не те приема, ти чукаш, никой не те приема. От там ще ти кажат: "Не е време оше да дойдеш в този свят, ще се върнеш назад." Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нита там. Това са били все отчаяни хора, които се се самоубили . (СИЛА И ЖИВОТ - VII серия - беседа "Който се учи" - 15)

Много хора като умрат, ходят инкогнито между другите... Между другите хора са, но вие не ги виждате. (ООК lV г. - 21 лекция - изд.1927 г.Русе - 17)

Ще кажете: да заминем веднъж от Земята, че да поживеем и ние малко спокоен и красив живот. - Не се отива изведнъж в Ангелския свят. След заминаването си от Земята, непробудените души минават през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те престояват известно време, според степента на своето развитие. Пробудените души, обаче, минават и заминават този свят, без да се спират. Оттук те отиват в Ангелския свят - свят на разумност, свят на истина и красота, свят на любов, свят на вечна светлина. (ПО БОГА НАПРАВЕНИ - 92)

Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел, ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един Ангел да те ръководи, но този Ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има... На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - изд.1998 г. София - 302)

Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина. Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или друга страна и да падне в реката. Та казвам: когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие. Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде Мъдростта, отдясно да бъде Истината. Тия трите Божествени сили ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, Мъдростта и Истината са потребни за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: "Защо трябва да обичаш?” Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкият смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще вземе, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувстваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш... Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80-90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувстваш и как да мислиш. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - изд.1998 г. София - 300)

Казвам му: Братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! - Ами ти сигурен ли си? - Да не ме лъжеш? - Не,още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя син му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между Небето и Земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на Небето, а остава да се скита по Земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтаря, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: "Ще ме извините, не съм разположен да служа тук” - и си отива. Идва втор свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: “Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре”. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. (СИЛА И ЖИВОТ – VII серия - 13 беседа - 25)

Страшно е, когато човек умира и не може да скъса връзките си със Земята. Някой лежи в леглото си, минава за умрял, а той е вързан с хиляди нишки за Земята, не може да се освободи; той сам не иска да къса връзките си, окръжаващите не могат да ги разкъсат и го разпъват. Дойде ли часът за заминаването, добре е сами да сте скъсали всички връзки със Земята. (възможности за щастие - 388)

Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 87)

Вие трябва да се освободите от мисълта, че и без да се примирите с хората, можете да влезете в Царството Божие. (ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - изд.1933 г. - 117)

Старият живот има ред прояви, от които човек трябва да се освободи. Запример, някой казва: Аз не мога да търпя еди-кого си. Едно трябва да знаете: докато не уредите правилно сметките си с това лице, вие никога няма да се освободите от него. И на онзи свят да отидете, той ще бъде първият човек, който ще ви срещне, ще ви попречи да вървите напред. Каквито неуредени сметки имате, изплатете ги още тук. Достатъчно е да имате само една неуредена сметка, за да не можете крачка нагоре да поемете. (ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - изд.1933 г. - 116)

Казват: Този човек ми изгори сърцето. - Как горите тук, не зная, но помирете се с този човек, докато сте на Земята, за да не горите на онзи свят. Страшен е огънят на Земята, но по-страшен е огънят в онзи свят. Казано е в Писанието: "Примири се с неприятеля си, докато си на път, за да не би той да те предаде на съдника, а съдникът на слугата си, да те затвори, докато не дадеш последния си кондрант.” И в Рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш. Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва, както иска. Ако влезеш в Рая, той и там ще те намери и ще каже: "Понеже си станал голям човек, аз ще дойда да прислужвам.”... Когато дойде слугата на съдника, вие трябва да бъдете готови да се отречете от себе си, да приложите закона на Любовта. Казвате: Готов съм да дам всичкото си имане, само да се освободя от този слуга. Не, и това няма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: "Любете враговете си!” Щом възлюбите врага си, Божията Воля ще бъде закон за вас. Тогава ще придобиете ново просветление, правилно да разбирате Божиите пътища. (ОТНОШЕНИЕ На ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - изд.1933 г. - 116)

Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за Земята, ще те пратят на Земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш Земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - изд.1998 г. София - 302)

Като влезете в другия свят, той трябва да представя за вас само една почва. Онзи, който не е работил в този свят, след като замине, дълго време ще дреме или ще чака кармата му да узрее в чистилището. Пък няма нужда да чакате с години да ви пържат в чистилището. Тук, в Школата, в половин година можеш да минеш чистилището, а там може да ти вземе 4-5 години. Защо ще чакаш 4-5 години, докато минеш чистилището, когато тук на Земята може да прекараш този курс в 6 месеца. (ООК - II г. – 33 лек. - 12)