Jump to content

Внимателен


Recommended Posts

Внимателен

“Бъдете внимателни към себе си. ”

(Лука 17:3, СИ)

“Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.”

(пр. 25:12; СИ)

“Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-внимателен е той не само към външния свят, но и към вътрешния си живот; той трябва да пази ума и сърцето си в абсолютна чистота, да не допуска никакви нечисти мисли и чувства. ”

(63; 170)

“Любовта прави човека внимателен и досетлив.”

(30; 176)

“Като срещна едно същество, мога да бъда внимателен към него, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в добродетелите, в злото няма съвършенство.”

(25:74)

Иисус Христос завършва едно Свое наставление към учениците Си за предпазване от съблазните и изкушенията на земния живот с думите: “Бъдете внимателни към себе си” (Лука 17;3;СИ). Той говори за един специфичен вид внимание, който можем да наречем още “вътрешна будност”. Да си внимателен към себе си в случая означава да наблюдаваш зорко всичко, което се случва край теб и в теб, и собствената си реакция спрямо случващото се. Естествено, самонаблюдението е съчетано с висока степен на себевладеене и осмислен контрол върху мислите, чувствата и постъпките на човека. В този смисъл вниманието, за което споменава Христос, придава завършеност на човешкото поведение.

Внимателният човек е човек на смирението, който живее със съзнанието, че Бог живее във всяко същество и има свещено почитание към съществата като изява на Божественото. Това негово отношение, любовта му към Истината, му дава специална будност да разпознава Божия Глас, независимо от формата, чрез която се проявява.

Внимателен е човекът на Божествената Любов. Тя изостря всичките му сетива - и физически, и духовни - и му съдейства при подбора на красивото, стойностното, изграждащото личността. Нейното качество и степента на прилагането й в живота му е мярката доколко той изпълнява предназначението си на тази земя. Именно тя е, която му помага да бъде внимателен и грижовен не само към себе си и ближните, но и към цялата Майка-Природа: към тревите, цветята и дърветата, към животните и горските поточета, към всяко Божие творение. Понеже доколкото обръщахме внимание на сътвореното от Бога и към Неговото присъствие в нашия свят, дотолкова и Той ще обърне внимание на нас.

Внимателен е зрелият духовно човек. Той не се страхува от никакви изненади в живота, а посреща всичко със стремеж към разбиране и осмисляне. Той изучава внимателно и с всеобемаща любов събитията от действителността и извлича от всяко от тях правилни изводи. Така внимателността му помага да става все по-мъдър и по-ефективен във всичките си изяви.

Вниманието:

• се явява у човека като резултат от известна опитност, чрез която той става внимателен да изучава нещата;

• е следствие на любовта у човека. Който обича учителя си, внимава в уроците му. Като обичате някого, внимавате какво ви говори, какво иска, как го иска;

• е умението да забележим съществуването на нещо или някого и да оценим по достойнство мястото му в природния ред и хармония.

Зависимости и правила:

Доколкото човек обръща внимание на Божиите работи, дотолкова и Бог обръща внимание на неговите.

Колкото по-високо съзнателен е човек, толкова по-внимателен е той.

Любовта прави човека внимателен и досетлив.

Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателен към него, без да го използвате.

Всеки човек има желание да бъде особен и към него да се отнасят внимателно.

Като знаете това, гледайте да повдигате, а не да понижавате хората в собствените им очи.

Всеки човек, който те възприема като душа или когото ти възприемаш като душа, заслужава всичкото ти внимание.

За да очакваш внимание от когото и да е, трябва първо да се запиташ: на каква жертва си способен от своя страна за него?

Вниманието, когато е акт на Божия промисъл, е придобиване на нещо ценно и за този, който го проявява, и за този, който го получава.

Внимателният:

• внимава еднакво какво става във вътрешния и във външния му живот, пази чистотата си, пази ума и чувствата си неопетнени, неповлияни от злото;

• не отдава всичкото си внимание на нещо частично или крайно, той винаги спазва баланса в цялото;

• обръща вниманието си на всичко около себе си: цветя, камъни, хора, животни, треви, на всичко ставащо и заобикалящо го;

• пръв обръща внимание, не чака другите ла му обърнат внимание;

• е внимателен към всяко същество така, както и Бог е внимателен към това същество.

• е такъв и към бедни, и към богати, и към учени, и към прости и към млади, и към стари;

• оказва внимание на всички, които Бог му посочва, че имат нужда от помощ, подкрепа, състрадание или внимание;

• се спира върху доброто у другите;

• цени всички, които са му направили добро, и им обръща внимание;

• е любещ, възлюбен, обичан или обичащ, той е човек на любовта;

• спира вниманието си върху положителните неща в живота.

Самовъзпитателни методи:

1. Опит за проява на внимание към страдащ. Когато човек се натъкне на голямо страдание, е склонен да се отчайва, изгубва смисъла на живота си, започва да мисли, че е голям грешник и че дори направо е нищо, че всички са го изоставили, и т.н Намерете такъв човек. Първо се настройте правилно: че искате Бог да му помогне чрез вас, колкото е нужно. Опитайте се да му окажете любов и внимание с някакъв малък акт. Ако го оцени, може да продължите и с други, по-големи жестове. Обаче, ако този човек сам поиска нещо от вас, ако поиска нещо голямо или да оправите положението му изцяло, прекъснете вниманието си към него. Ако човекът е груб, суров, проявете нежност и мекота. Ако е скръбен, поразвеселете го. Опитът има за цел да извършите един акт на внимание с мярка, при условие че той идва на място и бива оценен. Ако някой иска да обсеби вниманието ви, той не го заслужава. С този опит за проявяване на внимание дайте израз на висшето, а не на низшето в себе си: направете го, за да е направено, а не за да го направите вие. Направете самооценка и изводи за себе си на това, което сте постигнали с опита.

2. Опит за проява акт на внимание към собствената душа. Съсредоточете се в себе си. Почувствайте и потърсете онова, което ви дава живот, което може да ви направи нежни, справедливи, честни, почитащи, услужливи към другите. Тази настройка ще ви даде понятие за душата ви. Попитайте я какво иска от самите вас? Как иска да се прояви в живота ви? Попитайте я дали вашата личност не я е ограничила и онеправдала с нещо много? Почакайте да получите отговора в себе си и да сте сигурни, че това е отговорът. Той може да дойде веднага, а може и след дни, месеци. Правете всеки ден в продължение на един месец по едно нещо, което душата ви е пожелала. Отдавайте й правото. Бъдете внимателен към нуждите й. Душата има нужда от любов и красота, от мир и радост, от добро и духовно развитие и т.н. Те могат да се постигнат чрез общуване, занимания с изкуство, творчество, време за възвишени удоволствия, спокойствие, редуване на работа и почивка, молитва, разходки сред природата, занимания със земеделие или отглеждане на цветя, и др. Проявявайте актове на внимание към собствената си душа. Тя е истинският ви Аз. Само чрез нея вие можете да бъдете самия себе си. Оценявате ли това? Разбирате ли го добре? Опитайте!

3. Опит в три направления за усъвършенстване на собственото внимание.

Когато някой дойде при вас, опитайте се да го прецените като душа. Отдайте му цялото си внимание като към душа, ако той самият цени душата в себе си; отделете му само външно, формално внимание, ако в него виждате самоличността.

Когато сте в кондиция, някой път направете и следния опит: щом дойде при вас един човек като личност, опитайте се да събудите и душата му. Промени ли се той, почувствате ли го като жива душа, мислено му пожелайте щастие и само любов да го среща. Неуспешен ли е опитът и той остане затворен в себе си и външен към вас, пожелайте му всичко добро.

Правете опити да посрещате хората като души и да ги изпращате като души. Докато не сте сигурни дали сте успели, не сте успели. Когато успеете, ще сте сигурни, че сте го постигнали. Мярката е вътре във вас. Но има и външни признаци. Внимавайте, наблюдавайте, самонаблюдавайте се, бъдете чувствителни и искрени и ще разберете.

4. Самоанализ. Човек трябва да е внимателен, прозорлив и буден да не се натъкне на зло, капан или ако се е натъкнал, да съумее да излезе, да се освободи от тях. Внимателността може бъде предпазване от зло, може да бъде привикване към добро, а може да е и очакване да се освободиш от ограниченията на злото. Дайте си сметка: към кои точно неща имате нужда да проявявате повече внимание в момента в живота си? Вниманието умствен, сърдечен, волеви или духовен акт е, или всичко това заедно? Спомнете си три случая от личните си опитности, когато е трябвало да проявите голямо внимание и не сте успели. Какви бяха причините? Как виждате ролята си в подобни ситуации? Който има голямо внимание, умее ли да чака? Кой е случаят, когато сте проявили вниманието си и сте били много горди със себе си? Ако няма такъв случай, създайте го!

5. Тема за дискусия с познати или тема за есе: “Досетливост и внимание”. Помощни въпроси: Имали връзка, и каква е тя, ако има, между досетливостта и внимателността? Може ли човек да угоди на Бога без досетливост и внимателност? Възможно ли е да проявиш внимание, за което не се досещаш, че е нужно някому? Кое е водещото - досетливостта или вниманието, и от какво произхождат те самите?Обичаният или обичащият е по-досетлив и внимателен?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...