Милосърден

[Ани]

Милосърден

“Блажени милостивите,

защото те ще бъдат помилвани"

(Мат.5:7; СИ)

Като избраници Божии, свети и възлюбени,

облечете се в милосърдие, благост,

смиреномъдрие, кротост, дълготърпение.”

(Кол.З:12; СИ)

Милосърдието (е) дете не Любовта - най-малката дъщеря на Бога.”

(69; 185)

“Милосърдието е една от красивите страни на Любовта.

То е приложението на Любовта в живота.”

(45,292)

В Библията Христос напътства хората да бъдат милосърдни като Бога (Лука 6:36) и тогава те ще бъдат благословени от Него (Мат. 5:7). Милосърдието е плод на Духа, за което свидетелства и апостол Павел в Гал. 5:22. Приложено в живота, то надхвърля ограниченията на всички закони.

Милосърдието е влагане на милостта като изява и качество на духа в човешкото сърце и проявата й в земния живот. Милостта придава благороден оттенък на човешката духовност. В нея се крие разковничето на примирението между хората. Затова милосърдието може да бъде разглеждано като най-извисена изява на човека в условията на земното съществуване.

Милосърдието извира от Божествената Любов. Неговата висша изява е илюстрирана чрез отношението на Твореца към сътворения от Него свят. Независимо от етапа на развитие на творението и от поведението на разумните същества то не секва никога. Затова и примерът на Създателя е вечен образец, към който хората следва да се стремят по житейската си пътека.

Милосърдието е богатство на сърцето. То е духовна сила, която действа в хармония с всички други духовни сили у човека. Чрез него постепенно се освобождаваме от товара на миналото. Да си милосърден означава да си готов на саможертва. Проявата на милост към някого или нещо неизбежно е свързана с отдаване на нещо от себе си спрямо обекта на милосърдието. Колкото по-велика е Любовта, породила акта на милосърдие, толкова по-мащабна и красива е и жертвата. Ако по сърце сме предразположени винаги да помогнем, значи милосърдието е оживяло у нас. В него и чрез него отдаваме от себе си онова, което сме опитали и научили — най-зрелите плодове на жизнения си опит.

Милосърдието не е нещо отвлечено, то е реалността на живота. Когато го вложим в душата си, ще се появи желание ла бъдем снизходителни към всяка чужда слабост или грешка. Всяко добро, в което отсъства милосърдието, не е истинско добро. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие, то неизменно е съвършено безкористно. Породено от Любовта, милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към ближния, снизходителен към недостатъците му и отзивчив за преодоляването им. Страданието прави човека милосърден. Щом придобием милосърдие, страданието се оттегля. Отсъствието на милосърдие у човека човек развива гордост и надменност у него. Неспособният пък, който усеща своята слабост и липса на знание, при отсъствието на милосърдие неусетно може се превърне в подлец и лицемер.

Затова милосърдието се явява мощен стимул за издигане, за усъвършенстване на умствения ни живот. Няма друго чувство, друга способност или добродетел в областта на сърдечния ни живот, която да притежава толкова силно влияние върху умствените способности. Милосърдието е добродетел, която ни свързва с духовния свят и ангелите. Колкото сме готови да помагаме на всички, толкова и светлите същества от невидимия свят са готови да ни съдействат във всички наши благородни начинания.

“... Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.”

(Лука 6:36;РИ)

“Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека. ”

(Пс. 24:6_;СИ)

“... Милосърдието подразбира закон на жертвата.”

(29;259)

Милостта сърдечна е разумна топлина.

Мекота, която примирява хората.

Освобождава ги от корист, хладина.

Влияе на ума, отмахва ни умората.

Слаб и страдащ ли си, довери й се.

Ще разкрие красотата, силата на душите,

търсещи взаимност, и

свят без страсти, минало, сълзи,

с разбиране

с жертвата си ще пресътвори.

Снизхождението на душата,

милосърдието е вратата

към красивата страна,

проявена в личността.

Мил

Ако точно ти и само ти

си ми най-необходим и те ценя,

ако си на радост и мечти

най-щастливия копнеж, а в съня

с вътрешна усмивка и нагласа

да творя, да бъда аз и да израсна

мисълта за теб ме буди цяла,

кой е на душата ми най-мил

вече съм разбрала.

Милосърдието:

• е богатство на сърцето;

• е една от красивите страни на любовта;

• е приложението на любовта в живота;

• е духовна сила, която действа в хармония с останалите сили у човека;

• се основава на милостта, която е по отношение на човешкия дух и душа;

• е едно от основните качествата, които правят човека велик и благороден;

• е свойство на емоционалния живот у човека, което може да се развие като качество на характера и като душевна добродетел;

• има силно влияние върху качествата на мисленето, проявата на умствените способности, мозъчната дейност и промяната на мирогледа;

• е начин за примиряване на хората;

• е убеждение, че всички хора имат слабости и всеки заслужава подкрепа и доверие, ако реши да го преодолее;

• е начин физически да живееш в духовната реалност;

• подразбира закон на жертва;

• и милостта са обратни на жестокосърдечието и жестокостта;

• означава отсъствие на користолюбие и страсти.

Милосърдният:

• притежава вътрешна висота. Той слиза от нея, за да помага на слабите;

• дава от себе си това, което сам е научил и опитал;

• е развил милосърдието си съзнателно, чрез работа над себе си, по свой избор и мотивация;

• се усъвършенства, като развива милосърдието си;

• като развива милосърдието си, става все по-отзивчив и състрадателен към слабостите на хората;

• не плаче и не съжалява хората. Той влиза в положението им, разбира ги и им помага;

• цени милостта у другите и у себе си, вижда я и я разбира и в екологичен план;

• има здрави очи и уши. Те са показател за развито милосърдие;

• не се страхува от страданията, а ги приема и използва, за да развие милосърдието си;

• разбира физическото свойство мекота и го прилага за хармонизиране на психичния си живот;

• е винаги готов и склонен да прояви милост;

• използва случая, който му се предоставя, да прояви милост, сърдечност. И не си поставя за цел той да спаси целия свят.

За да развием милосърдие:

• се предполага да сме хармонично развити, високо интелигентни, да се самоусъвършенстваме;

• трябва да се научим да прощаваме;

• предпоставка е това, да сме готови да помагаме на всички по най-чисто-сърдечния и безкористен начин;

• следва да мислим за него;

• е нужно да правим опити да го проявяваме ежедневно;

• трябва да го развием чрез разпознаване, изучаване, избор и правене на добро;

• трябва да се ръководим от съображения за милосърдие;

• е необходимо да се опитваме да ценим и пазим това, което ни е мило. Да милваме и да помилваме винаги, когато това зависи от нас;

• трябва да го проявим първо към тези, с които живеем и сме заедно;

• първо да ни е ясно, че то е необходимо, за да знаем как да се учим от всяко нещо в живота;

• се изисква да проверяваме сами доколко сме милосърдни: умеем ли да забелязваме положението и състоянието на хората около себе си и да им помагаме, когато можем, и доколкото те искат;

• е добре да се упражнява до усещането на топлина в слънчевия възел.

Знаете ли ...?

• Каква е разликата между “милосърден” и “чистосърдечен”? Кое е общото и различното? За “чистосърдечен” има и други названия: “простодушен”, “невинност на душата”, англичаните казва “свещена простота”. Чистосърдечито е по отношение на чистотата на сърцето. Казано е: ’’Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Милосърдието е по отношение на милостта като свойство на духа, която е завладяла човешкото сърце и то е поискало, знае как и не може да пропусне възможност да проявява милост към другите: тоест на съчувствие, взаимопомощ, щедрост, услужване, успокояване. Общото е, че става въпрос за качества, развивани в емоционален план. Специфичното, разликата е, че чистотата е свойство на любовта, а милостта — на доброто.

• Към коя основна добродетел спада това някой да ти е мил или нещо да ти е мило? — Към добродетелта.

• Милосърдието е единственото средство за освобождаване от страданията. Щом човек е милосърден, страданията бягат от него. Как така?

Тайната е в състраданието. За да развиеш милосърдие, трябва първо да започнеш да проявяваш състрадание. Помагаш ли на хората в страданията им, започваш да ставаш милосърден. Така се освобождаваш от онези страдания, които е можело да ти дойдат на главата, ако не се бе научил как се превъзмогват чрез помощта и любовта си към другите. Състраданието е нещо и като внимание към страданието. А внимателен ли съм към едно страдание, обикнеш ли го, то те напуска. Така, чрез проявата на състрадание, човек може да намали собствените си страдания и да спечели нещо. Да развие една от великите добродетели в полза на душата си — милосърдието.

• Дисхармоничният начин на живот е показател за липсата на милосърдие у болшинството хора в едно общество или общност, в която живеят; милосърдието не е важна ценност за тях.

• Милосърдието означава взаимност. Ако искам само на мене да ми е добре, нямам милосърдие. Милосърдието се проверява, то се проявява в отношенията между хората.

Самовъзпитателни методи

1. Прочетете стиха:

“А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.”

(Гал.5:22-23;СИ).

Какъв смисъл се влага в идеята, че няма закон за онези, които имат посочените добродетели? Може ли да се каже, че когато си развил една добродетел у себе си, това означава, че всъщност си усвоил и владееш определени неписани, но действащи духовни закони на висши ценности, разумност и висока нравственост?

2. В Евангелието от Лука (1:78, РИ) се казва: “... милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата”, е спасение от греховете.

Какво съдържание на милосърдието ни разкриват тези библейски стихове всъщност? Защо милосърдието е сравнено със зора? Това означава ли, че милостивият човек е извисен, възвишен, духовен? В какво съотношение са представени милостта и милосърдието едно спрямо друго в този текст? Кому е мил милостивият и милосърдният? Към кого проявява той милост и защо? В какво не може да сгреши милосърдният? Поправка на кои погрешка и грехове е милостта?

3. Тема за дискусия или личен размисъл: “ Важно ли е да съм милосърден, когато обичам?”

Помощни въпроси: В спущайте, когато човек влюбен, е по-склонен да оцени липсата или наличието на милосърдието у другия. Необходима ли е предварителна подготовка, за да можем да имаме красиви и удовлетворяващи отношения с любимия човек? Милосърдието с какво може да допринесе за тях?Разбирателството в семейството основава ли се и на милосърдие или има друга основа и каква?

4. В Библията е написано:

“Боже, бъди милостив към мене, грешника!” (Лука 18:13;СИ) и “Изцели душата ми и помилуй ме.” (Пс.41:4;РИ).

Използвайте тези цитати като повод да си зададете и да отговорите на следните въпроси:

• Необходимо ли е милосърдието като добродетел за всеки, който е в ролята да е отговорен за възпитанието на другите, и защо?

• Може ли милосърдието да се разглежда като изцеление и ако да, от какво?

• Ако Бог умее да помилва, това като образец за какво служи на хората?

• Възможно ли е да проявим милосърдие към безгрешния?

• Грешката и грехът от еднакво количество милосърдие ли се повлияват и защо? Какво означа Бог да прояви милост към грешния:

— грешният сам също да съумее да си прости и да се откаже да греши;

— да е необходимо първо друг да ти прости, за да можеш и ти вътрешно да се видиш в светлината на желанието да не си грешен?

5. Като откриете и имате предвид логически посочените причинно-следствени зависимости в текста, отговорете на въпросите към тях:

Предпоставка за развитие на милосърдието са качествата: обич, доброта, сила, милост, жертвеност, готовност, услужливост, възвисеност, опитност, състрадание, мекота, сърдечност, чистосърдечност, снизхождение.

Вследствие на милосърдието се подпомага развитието на качествата: любов, величие, благородство, прошка, интелигентност, мъдрост, разумност, алтруизъм, хармония, щедрост, съвършенство, гениалност, святост.

Чрез придобиване на милосърдие човек се освобождава от: жестокост, прекомерна гордост и горделивост, от недостъпност, надменност, користолюбие.

Кой умее да обича повече - милосърдният, или немилосърдният, и защо?

За повече или за по-малко милосърдния любовта е по-лесно да се преживее не само като копнеж и чувство, но и като сила и принцип? Защо?

Ако е вярно, че който не умее да взима, не умее и да дава, тогава може ли човек да е щедър преди да е богат и милъсърден? Защо?

Кой благороден човек - личност, литературен, исторически или филмов герой, ви направил хубаво впечатление с милосърдието си? Кое по-конкретно ви трогна и възхити в него?

Може ли глупавият, недосетливият и непаметливят да развият по-лесно милосърдието си от умния, досетливия и паметливия? Защо?

Дали и по какво се различават милосърдието на светията и гения?

Кое създава дисхармонияу немилосърдния човек?

Милосърдният по-силен и по-интелигентен ли е от средата, в която живее, и защо?

Може да продължите да задавате и други въпроси. Не само отговарянето на въпросите има значение, но и умението да ги задаваме, да забележим наличието на някаква зависимост, проблем и да потърсим тяхното обяснение, смисъл и ценност.

Опитайте се и вие да поставите още десет въпроса, като изхождате от горните зависимости. Напишете ги, формулирайте ги разбираемо. Използвайте възможността да зададете няколко от тях на свои познати в подходяща ситуация.

6. Упражнение за оценка и самооценка на милосърдието. Направете списък на онези, които са проявили милосърдие към вас през последните три месеца. Направете втори списък на онези, към които вие сте проявиш милосърдие. Срещу името на всеки запишете плюс, ако той ви обича или вие го обичате. Поставете минус, ако помежду ви няма любов. Запишете кръгче, ако човекът по принцип е услужлив, и минус, ако не е. Направете това за другия дори и в случаите, когато оценявате себе си. Запишете луничка, ако това е бил еднократен акт на милосърдие, и слънчице, ако е имало досега и други такива случаи.

Направете изводи: Кой е по-милосърден като цяло - вие или другите към вас? Може ли човек да е милосърден, а да не среща милосърдие? Милосърдието даване на пример ли е за вас? Към услужлив или неуслужлив човек се проявява милосърдие по-лесно?Има ли смисъл да си милосърден към някого, който не иска това или който не разбира от милосърдие?

Какви изводи още направихте за себе си от попълването на знаците към списъците?

7. Тема за дискусия с умни хора: “Богатство, милосърдие и подражание в милосърдие”.

Проучете или помислете върху биографията на един милосърден човек, на когото бихте подражавали? Голяма ли е у него любовта към хората? Каква е дистанцията между него и другите хора? Възможно ли е лош човек да е истински милосърден и защо? Дайте пример чрез проявено милосърдие от някой световен тиранин и последиците от това. Има ли разлика в разбирането за милосърдието у един милионер-спортист и милионер-гангстер и ако има, в какво се състои? Този, който има много пари и става дарител за някакво кауза, задължително ли е да го прави от любов и милосърдие в себе си и защо?

8. Можели да се каже, че страданията в живота ни учат да виждаме Божията благост и милост? Това вдъхновяващ пример ли е да се учим да проявяваме милосърдие и благородство към своите ближни - като започнем от близки, познати, приятели, непознати, докато се убедим, че е нужно да го правим по принцип към всеки човек?

“Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея в дома Господен на дълги дни.” (Пс.23:6,РИ).

9. Всяка вечер преди да си легнете настройте се за няколко минути с вътрешен мир и любов, концентрирайте мисълта си и отправете следния зов-благопожелание към душите на хората:

’’Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа.”

10. Какво в посочения цитат е източник на вдъхновение?

“Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието - дете на Любовта - най-малката дъщеря на Бога.” (69;185)