Кротък

[Ани]

Кротък

“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.”

(Мат. 5:5; СИ)

“...Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. ”

(Мат. 11:29; СИ)

“Сам аз, Павел,- убеждавам ви с Христова кротост и благост ”

(II. кор. 10:1;СИ)

“Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.”

(Пр. 15:4;СИ)

“Бог се проявява чрез кроткия.”

(10-29.11.1986)

“Само кроткият, който носи светлината на живота, ще наследи земята. Извън кротостта животът не може да се прояви.”

(10-30.11.1986)

След възкресението и възнесението на Иисус Христос Йерусалимската църква — първата в света, се разраства твърде бързо. Настъпва момент, в който дванадесетте най-близки ученици на Спасителя — апостолите, вече не успяват да се справят с непрекъснато, увеличаващите се задължения. Затова те избират седем достойни мъже, които да се грижат за вярващите християни - и особено за бедните и вдовиците — и ги наричат ’’дякони“ (от гръцки език — ’’помощник“). Пръв измежду тях е Стефан — човек, надарен със силна вяра и огромна мощ на духа. Той проповядва сред своя народ, върши чудеса и печели множество сърца за новото учение. Свещениците от висшия юдейски съвет — Синедриона, след като се провалят във всички спорове с него, подучват някои хора да го наклеветят, че похулва Бога. И той е арестуван с това тежко обвинение. А всички там виждат с очите си, че лицето му свети като на ангел. В своята дълга защитна реч Стефан ги връща към историята на Израил, за да им докаже, че цялата е протекла като подготовка за идването на Месията — Христос. И завършва с поглед към небето и с вдъхновените слова:

— Ето, виждам небесата отворени и Сина Човешки Иисус Христос да стои отдясно на Бога!

Тези му думи хвърлят в ярост закоравелите души на членовете на Синедриона. Нахвърлят се върху него, извеждат го извън града и започват да го замерят с едри камъни, за да го умъртвят. Според закона на Моисей така трябва да бъде изпълнена смъртната присъда над богохулниците. А Стефан, под градушката от камъни, стои величествен като древен герой и се моли:

— Господи Иисусе Хрнсте, приеми духа ми!

След миг, целият окървавен, той коленичи и с последни сили промълвява:

— Господи, не им зачитай този грях!

И издъхва. ( Деян. 6-7 гл.)

Дякон Стефан е първият мъченик за християнската вяра в историята на Църквата. В най-важния миг от своя живот той проявява върховна кротост и смирение. Вместо да заклейми мъчителите и убийците си, той моли Бога да се смили над тях и да им прости ужасния грях, който извършват спрямо невинен човек. От действията му в последните минути от живота му блика неизмерима духовна сила. Тя е породена от непоклатимата му вяра в Бога и в Неговата непобедима справедливост, както и от една велика Любов, която прощава всичко на всички. Вземайки пример от поведението на своя Учител Христос, осъден на кръстна смърт и понесъл всички мъчения с неповторимо достойнство и твърдост, Стефан дава жив пример на своите братя и сестри от Църквата как следва да живее и да си отиде от живота истинският християнин.

Кротостта е духовно качество, извисена добродетел, която включва в себе си търпение, самоовладяване и смирение. Тя следва от едно вътрешно състояние на душата, а не е просто външно, личностно качество. Кроткият човек има високо развито съзнание. Той привлича светлината и я излъчва навред около себе си. На него можем да имаме пълно доверие — той никога няма да злоупотреби с чуждо притежание. Той гледа на хората като на души — не се съмнява в тях, не ги измъчва, не им причинява страдания. Затова и Бог се проявява именно чрез него.

Кротостта извира от сърцето, а не от ума. Когато чувствата на човека се намират под влиянието на разумното сърце, той е кротък. Но това не означава, че е слаб или мекушав. Напротив! Той е силен точно чрез кротостта си и по този начин надмогва злото и неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си в името на доброто. Той неизменно е снизходителен към слабите и немощните, готов да им прости несвършеното или недовършеното и сам да се заеме с осъществяването му. Спокойно, целенасочено, без никога да бърза, кроткият постига своите цели.

Когато Христос казва, че кротките ще наследят земята, той има предвид, че редът, който земният живот има за цел да постигне, е социалния ред, който може да бъде създаден от кротките хора на Земята. Който иска да се освободи от страданията и нещастията в живота си, нека стане кротък. Кротостта е източник на благодатен, пълноценен, благословен от Бога живот.

Самовъзпитателни задачи

1. Ако приемате това изречение за себе си като положителна житейска философия, препишете го бавно 10 пъти. Всеки път след различна предварителна нагласа и концентрация, примерно: първия път - красиво, втория път - внимателно, третия път - с обич, четвъртия - с копнеж, петия - с вдъхновение, шестия - с безстрашие, седмия - с ред, осмия - с принципност, деветия - с послушание, десетия - с жизнерадост.

Кроткият умее да обича, смиреномъдрият - да вярва, търпеливият - да се надява.

Кой препис ви харесва най-много? Има ли изборът ви връзка с това, колко лесно сте постигнали нагласата за него? Установете между трите добродетели къде е мястото на смирения.

2. Прочетете четирите стиха. Помислете всеки един от тях какви характеристики на кроткия човек изтъква. Еднакви или различни са тези характеристики в различните стихове?

1.

Светла личност, която привлича .

светлината и я отразява навън,

той е силен, единен, стабилен.

Вътре в себе си проявен огън.

2.

Бяла, отразена светлина.

Проявявана без корист добрина.

Разумен по сърце,

божествен по лице.

3.

Силата му е в сърцето.

Вижда на Бога лицето.

Не бърза да постигне.

Копнее за издигане.

4.

Възможностите за развитието му

съдържат се

в разумното сърце,

в самостоятелния му живот.

няма зло, страдание

да не издържи.

неотклонно само добро проявява с любов.

Кой от тях какви страни на кроткия посочва?

По кой от тях бихте нарисували словесен портрет на човек, когото познавате? Направете го мислено, писмено или говоримо.

3. Психическо упражнение. Вглъбете се в себе си. Опитайте се да постигнете най-голямо абстрахиране от ситуацията на живота си, в който сега се намирате, и си представете, че сте нов човек, че притежавате съвършена кротост. Концентрирайте се в тази кротост като иманентно качество на вашата истинска същност - индивидуалността на душата ви. Всяка вечер в продължение на две седмици се вглъбявайте по този начин. Завършвайте упражнението си, като си представяте три ситуации от изминалия ден, при които реагирате по-кротко, отколкото сте го преживели. Размишлявайте върху това, какви резултати би имал човек в ежедневието си, ако притежава повече кротост и я проявява.