Красноречив

[Ани]

Красноречив

“Истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави,

добри работи. Сладко, красноречиво говорене е това,

което кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш.”

(43;314)

В старозаветната епоха еврейския народ пъшка цели четири века под египетско робство. И тогава Бог се смилява над него и решава да му помогне да се освободи. Той призовава Мойсей да поведе своя народ и да го изведе от земята на робството (Изх. 3-4 гл.). В началото бъдещият велик израилски пророк се съпротивлява упорито да приеме тази мисия. В желанието си да отхвърли огромната отговорност от себе си той се обръща към Всевишния с думите: ’’Моля Ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито досега, нито откак си почнал да говориш на слугата Си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен“ (Изх. 4:10; СИ). Мойсей отлично съзнава, че ако не владее във висота красноречието — ораторското изкуство, не ви могъл да възпламени устрема на поробените си събратя към свобода. Тогава Бог му казва, че неговият брат Аарон, известен с красноречието си, ще предава на евреите заповедите и наставленията, които Мойсей получава от Него (Изх. 4:14-16). Така и става. След редица перипетии и тежки изпитания Мойсей, начело на своя народ, напуска Египет и повежда множеството към Обетованата земя — Палестина.

Велика сила е красноречието! Блестящите оратори грабват вниманието на аудиторията, повеждат съзнанието на своите слушатели в желаната от тях посока. Майсторите на красноречивата словесност са в редицата на най-изтъкнатите строители на човешката история. Тя, мъдрата учителка на народите според Херодот, изобилства с примери за това, как красноречието на изявени, с мощен характер люде е променяло съдбата на държави, народи, континенти и на цялата планета. Ако целите им са благородни, хората, които ги следват, могат да извършат грандиозни дела в името на доброто. Но тежко и горко на онези, които се вслушат в красноречието на суетни, егоцентрични или обсебени от мания за величие водачи.

Словото притежава силата да твори, но и да разрушава!

Затова наш дълг е да подчиним неговата употреба единствено на съзидателни цели. На това ни учи и българският духовен Учител Петър Дънов. В представения по-горе цитат той определя като красноречив човек само онзи, който “говори само хубави, добри работи”. Това е именно пример за използването на творческата мощ на Словото за общото благо. Красивите, вдъхновени фрази изпълват духовното пространство със светлина. Те изграждат един невидим свят на уют и блаженство за нашите души.

Правила на красноречие

• Малко да знаеш, но хубаво. Малко да кажеш, но добро.

• Малко говори, повече мълчи. Малко се тревожи, повече мисли. Излишното говорене е недопустимо.

• Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, на когото говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш най-великата мисъл. Мисли, че събеседникът ти е в състояние да възприеме тази истина.

• Щом говорите с някого, трябва да спазвате известно физическо разстояние и вътрешна дистанция между него и вас. И никога да не нарушавате това правило.

• Не мислете за човека неверни неща!

• Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение.

• Който проповядва нещо, той трябва да носи в сърцето, в ума, в душата и в духа си неговия свещен огън. Само такъв човек — който люби, може да говори за любовта. Само на такъв човек думите имат смисъл.

• Докато не искат мнението ви, не бързайте да се произнасяте.

• Не говори, докато не си обмислил това, което ще кажеш. Не говори, докато не си почувствал това, което ще кажеш. Ако говориш, преди да си мислил и чувствал, приличаш на пукната стомна.

• Ако не знаеш, не говори. Изобщо никога не говори неща, които не знаеш.

• Пазете се от много говорене. Работи, без да казваш какво правиш или какво си направил. Говориш ли много за работата си, всичко ще развалиш. Оставете работата да говори сама за себе си.

• Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто.

Самовъзпитателни идеи

1. Помислете и отговорете: Умението да говорим добре съвпадали с умението да говорим за доброто у другите и съществували връзка между двете? Възможно ли е, говорейки, да не съумеем да защитим подобаващо доброто с думи и да останем неразбрани? Красноречието задължително включва не само умението да говорим добре, но и да говорим за доброто. Колко красноречиви хора сте срещали или може да посочите? Спазват ли те обещанията си? Нужно ли е всеки родител, учител и ученик да е красноречив? Отношенията между красноречивите отношения за бъдещото човечество ли са или са път към него?

2. Опитайте се да дадете логическо обяснение на правилата на красноречието. Какви научни основания могат да се приведат в тяхна защита, за да разберем необходимостта от спазването им? Кое правило ви интригува най-много и защо? Спестява ли ни спазването на правила в живота грешки и лутания?

3. Кое е по-важно: да имаш възможност и умение да се изкажеш или да бъде разбрано точно това, което имаш предвид? В какви случаи и при какви емоции хората си говорят “на различни езици”? Какви зависимости съществуват между красноречието, разбирателството и обичта между хората?

4. Установете кои предхождащи и кои следващи качества съпътстват развитието на красноречието у човека? Кои от едните и кои от другите притежавате лично? Изберете двама души, които са красноречиви. Оценете ги според предхождащите и следствените качества в три степени: 0 - нямат, 1 - имат слаба, 2 - имат добра изява на съответното качество. Различавали се красноречието у единия и у другия и по какво?

5. Съществуват ли видове красноречие и кои са те според вас? Каква е разликата между вдъхновеното и внушителното красноречие? По какво си приличат и по какво се различават тези два вида красноречие? В кое от тях има и в кое няма наличие на насилие? Сравнете два текста на оратори и определете внушително или вдъхновено е словото им? Какво трябва да е идеалното красноречие - вдъхновено или внушително? Съществували вдъхновено внушение и внушено вдъхновение?