Твърдост

[Ани]

Твърдост

Стойте твърдо в Господа

(Фил. 4:1; СИ)

“Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува,

и не се подлагайте пак под робско иго”

(Гал. 5:1; СИ).

“(Твърдостта) е вратата за влизането на човека в рая.”

(12 - 27.02.1988)

“Твърд е онзи, който има самообладание,

който може да владее своите мисли,

чувства и който има в себе си пълно равновесие.”

(38;49)

Настава голям глад по израилската земя. Витлеемецът Елимелех, заедно с жена си Ноемин и двамата си сина, напуска родния си град и се заселва в полята на съседен Моав. Скоро Елимелех почива и заминава при дедите си. Двамата сина на Ноемин си взимат за жени моавки: едната се казва Орфа, а другата — Рут. Така отлитат десет години... Бог решава да прибере при Себе Си и двамата сина на Ноемин и тя остава сама със снахите си. Няма какво повече да прави в чуждата земя и затова решава да се върне в родината си, та там да срещне съдбата си. И казва Ноемин на двете млади жени:

— Върнете се в майчините си домове, понеже вече нищо не ви задържа тук. И нека Господ да ви стори милост заради добротата ви към моите синове и към мен.

А те й отговарят:

— Никъде няма да вървим! Ще останем с теб и ще те придружим при твоя народ.

Ала Ноемин скючва ръце пред гърдите си и въздъхва:

— Върнете се по родните си места, дъщери мои, защо да идвате с мен? Нима имам в утробата си други синове, които да ви станат мъже? А вие сте още млади, животът е пред вас. Оставете мен, старицата, на Божията закрила и бъдете щастливи в бъдните си дни!

Заплакват и двете й снахи. Орфа я прегръща, сбогува се с нея и потегля по пътя към родния дом. Но Рут не помръдва от мястото си. Ноемин я поглежда с нежност и тихо казва:

— Мила моя, ето, етърва ти си тръгна, за да се върне при народа си. Върви и ти след нея, започни нов живот!

Рут, обаче, отвръща твърдо:

— Няма да те оставя! Където идеш ти, там ще дойда и аз. Дето живееш, там ще живея и аз. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог — мой Бог. Само смъртта може да ни раздели!

Ноемин я прегръща здраво и я целува. Мълком взима багажа си и поема към родния Израил. Рут я следва и върви редом с нея по целия път до Витлеем (Рут 1 гл.).

Рут не се плаши от неизвестността, която я очаква в чуждата земя, и решава да изпълни дълга си към своята свекърва. С твърда и непоколебима воля тя заявя решението си да не се отделя от нея, докато бият сърцата им, и я последва в родния за Ноемин Витлеем. Там Бог ги благословя, като се намира за Рут подходящ и заможен съпруг — Вооз. Така старините на Ноемин са осигурени в спокойствие и благоденствие. А от женитбата на Рут и Вооз се ражда момченце — Овид. Той е дядо на великия цар и пророк на Израил Давид и праотец по плът на Господ Иисус Христос.

Проявената от Рут твърдост при изпълняването на дъщерния дълг към Ноемин заслужава дълбоко уважение. Подобна твърдост не би могла да съществува, ако човек не притежава силна и целеустремена към доброто воля. Затова и твърдостта е един от главните стълбове на волята. Твърдият човек издържа всичко, което го сполети в живота. Той обладава и отлично развито търпение. Моралът му е висок, както и идеалът, към който се стреми. Като правило твърдост придобива онзи, който е живял при неблагоприятни условия. Той се превръща в канара — всичко, което се удря в него, отскача надалеч.

Твърдият човек упражнява цялостен контрол върху себе си — върху всички свои мисли, чувства и постъпки. Вътрешният му мир е недосегаем за всякакви външни въздействия. Всичките му жизнени сили и енергии се проявяват хармонично, при пълно равновесие. Той никога не губи самообладанието си.

Човекът на възвишените идеи, идеалистът, трябва да бъде твърд, но и разумен. Когато приложи разумността към своята твърдост, тогава той ще успее да реализира своите красиви желания и намерения. Наличието на твърдост при недостатъчно развит ум води до прояви на упорство и своенравие. Твърдостта означава и устойчивост на убежденията. През каквито и противоречия да преминава, твърдият човек, постигнал вътрешна чистота, не се разколебава. Никой и нищо не може да го отклони от неговия път в живота.

Твърдият:

• издържа всичко, което му дойде в живота;

• има силно развито търпение;

• по характер е живял при неблагоприятни условия, които са го направили упорит;

• има широки нокти;

• е като канара. Ако се удари нещо в нея, ще отскочи;

• има самообладание, владее мислите, чувствата и действията си и с тях е в пълно равновесие в себе си;

• може да се извиси, да е над нещата и нищо да не може да го досегне;

• отстъпва, само ако го убедиш, че не е прав, и при морални аргументи;

• не може да бъде отместен от мястото си, не се колебае; не се отклонява от пътя си;

• има устой на характера си.

Твърдостта:

• е врата за влизането на човека в рая;

• ни свързва със съществата, които разполагат със силите в природата;

• е сила на волята;

• е страж на моралните чувства;

• е гръбнакът на човека, умението му да не се прегърбва, пречупва, поддава на влияния, а да остава стабилен, съзнателен, подвижен;

• е един акумулатор, в който се събира или електричество, или магнетизъм;

• е хубаво качество, когато е възпитано;

• дава устойчивост на знанията и на личните чувства;

• има за емблема гълъба — тази птица е твърда в убежденията си и не се съблазнява от месото;

• помага на растенето нагоре;

• кара човека да отстоява правата си.

Нива на проявление на твърдостта:

• Физическо, несъзнателно — когато разумът не действа, човек е упорит и своенравен.

• Чувствено — твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства.

• Идейно проявление — твърдостта се проявява, когато човек има убеждения и се стреми да ги запази, защити.

• Когато не се ръководи от ума, твърдостта създава неприятности на човека, събират се енергии, които трябва да се трансформират. Ако си твърд и не мислиш, ще останеш на едно място.

Самовъзпитателни упражнения:

1. Сравнете три ситуации в живота си, когато сте били твърди. В кой от случаите е било въпрос да отстоявате правата си? В кой от случаите сте били в пълно равновесие в себе си? В кой от случаите сте се ръководили от високи морални съображения и чувства? Направете изводи за себе си: за да се развива твърдостта на характера, важно ли е да сме морални, уравновесени и прави?

2. Възпитайте твърдостта си. Изберете ваш недостатък, за да работите за отстраняването му, като едновременно с това работите за развиване на твърдостта си. Вникнете внимателно във всички материали по темата и ги използвайте в ежедневните си трудности и изкушения за устояване в твърдостта по отстраняване на недостатъка си. Определете си срок. Отчетете промените, резултата. Кое беше по-важно за вас - да отстраните недостатъка си или да развиете твърдостта си? Ако е било първото и не сте успели, концентрирайте се още веднъж върху второто. Успяхте ли и с недостатъка? Изводи за себе си?

3. Забележете, когато трябва да защитите някои свои морални разбирания, а се опитват да ви провокират или принудят да ги нарушите, дали ще успеете да се концентрирате в развиване на твърдостта си. Ако не заради моралните убеждения само, то и заради твърдостта, която искате да формирате в себе си като добродетел, намерете начин да разрешите ситуацията в своя полза. Мислете повече върху убежденията си и индивидуално удовлетворяващите ви идеи. Представете си твърда скала, възможно най-твърдата, от диамант. Голяма диамантена скала. Вие ставате тази скала. Заставате пред трудността си, на пътя й. Тя не може да ви преодолее и се отклонява, отказва се да ви пречи. Как се разреши всичко на практика? Имали значение вътрешната работа над себе си за успешното справяне с външните ситуации в живота и защо? Доволни ли сте от твърдостта си? В кои случаи твърдостта е важна?

4. Когато в Библията се казва “И утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш...”, какво се подразбира под този стих:

• придържане към законите на материята;

• придържане към Висшата Разумност, която се проектира и в земни условия;

• убеждението, че физическата твърдост не е най-висшата възможна твърдост;

• подразбира се твърдост, подобна на тази в стихотворението на В. Андреев, в което се казва: “Не човек, а желязо...”;

• когато твърдостта в духовните ни убеждения изисква саможертва, тя не е безсмислена, а ценна за нас като постижение на собствения ни дух.

5. Свържете със стрелки кое от изреченията на коя дума е смислово съответствие.