Jump to content

Recommended Posts

Волеви

“Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша,

без да я изпия, нека бъде Твоята воля

(Мат. 26:42; СИ).

Да се владее човек, това значи да е разбрал смисъла на живота,

да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта.”

(84;63)

Когато Христос се моли на Своя Небесен Отец в Гетсиманската градина минути преди да бъде арестуван, Той знае каква съдба Го очаква. Човешката Му природа се бунтува срещу Божия план за спасение на земните хора. Да поемеш върху себе си целия грях на света е непосилна задача за един обикновен човек. Ала не и за Божи Син! Божественото естество надвива в това противоборство на волята срещу разума и инстинкта за самосъхранение. Понеже Иисус Христос отлично знае, че само съединението на Неговата воля с тази на Бог Отец е гаранция за успеха на величавото Му дело. И Той изпива до дъно най-горчивата чаша, позната в историята. Но от горестната жертва на Голготския кръст се ражда и първо Неговото възкресение, а с него — и надеждата на всички хора за земно благоденствие и вечен живот в Духа.

Когато подчиним нашата малка човешка воля на Божията, нищо на този свят не може да ни се опре. Придобиваме силата и устрема да решим всички проблеми в живота. Нещо повече — те сякаш се решават сами, по чудодеен начин! Бог знае по-добре от всекиго от нас какво ни е нужно. Когато разберем каква е Неговата воля за нас в конкретна ситуация или за живота ни изобщо и я последваме, тогава и само тогава можем да постигнем целта на земния ни път.

“В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” (16;95). И наистина, нашата сила става Божествена и непобедима, когато мислим, чувстваме и действаме в хармония с Божия план за нас самите и за света. Ако вярваме, че Бог е всемогъщ и всемъдър и че всички Негови помисли водят само към добро, тогава, изпълнявайки Неговата воля, ние ставаме помощници в най-великото начинание — изграждането на един свят на Любов, взаимност, съзидание и светлина.

Когато разберем смисъла на живота, тогава влагаме волята си само за целите на доброто. “Волята се калява при съпротивления. Ако няма с какво да се бори, ако няма какво да преодолява, човек не може да кали волята си. Без мъчнотии и противоречия волята на човека отслабва” (39;115). Трудностите в нашия живот са пробният камък за силата на волята ни и за това, до каква степен сме я развили и как я прилагаме.

Волята представлява израз на нашия свободен избор в живота. Ако изборът е разумен и насочен към конструктивни цели, резултатът е положителен и за нас самите, и за всички около нас. “Латинският глагол “волло” (vollo - б.а.) значи “искам”. Коренът на думата “воля” означава подтик на съзнателния живот, т.е. свободен подтик на живота. Само в разумния живот има свободен подтик В този живот, човек може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумните действия” (54;59). Разумното желание на човека, съобразено с потребностите на момента и с обективните условия на средата, изгражда от волята могъщ инструмент за постигане на доброто, на общото благо.

Силите на волята се изразяват посредством изпълнителските способности на човека. Техният корен е в нашето подсъзнание, откъдето те се проектират в съзнанието и в нашата ежедневна изява.

Волята трябва да е:

- духовна сила, материализираща се само чрез собствените действия;

- хармонизатор на ума и сърцето;

- такава, че да ни осигури прекарването на един разумен живот на земята;

- управлявана от Любовта;

- силна, разумна, благородна, устойчива, употребявана на време и на място, ефективна според целта си, постоянна, калена в съпротивления и изпитания, опитана, жива, свободна, самовъзпитана, активна, добра, положителна, съзнателна.

Можем да развиваме волята си, като:

- привикваме да владеем мускулите си разумно и съзнателно;

- приемаме външните условия като техни, а не като наши господари;

- развиваме и други качества, благоприятстващи развитието на волята: приложение, прилежание, разумност, самовладеене, твърдост, смелост, изпълнителност;

- я усилваме чрез светлина;

- преодоляваме правилно мъчнотиите и противоречията в живота си;

- като използваме както стимулите, така и противопоставянията в живота.

Волевият:

- умее да не дава външен израз на своето страдание;

- умее да се владее до съвършенство, понеже за него това е акт и защита на разбирането му за смисъла на живота, познаването му на Божиите пътища и на проявите на любовта;

- превръща подсъзнателните си механични положителни градивни импулси в съзнателни, самосъзнателни и свръхсъзнателни прояви;

- е опортюнист, когато проявите му са подтиквани предимно от умствени съображения; той е моралист, когато проявите му са подбудени от морални чувства; той е идеалист, когато проявите му се диктуват от духовните му способности, сили и съображения;

- не е роб на нищо и никого; работи, деен е, не е мързелив; е скулптор на собствените си блага и характер.

Предпоставки за развитие на волевостта са:

- разширяването на съзнанието;

- свободомислието и свободолюбието;

- изправянето на грешките;

- подходящите методи и норми;

- работата над собствената воля;

- вниманието върху насочеността и смисъла на нейната цел;

- разпознаването на нейния източник: своя/чужда, човешка/Божествена, разумна / неразумна;

- земният живот като дейност на волята;

- развиване на добри навици;

- правенето на упражнения, опити, усилия, довършване на започнатото;

- актовете на проявена чрез нас любов;

- каляването й чрез малките работи;

- работата, енергията, деятелността;

- разбиране правилните съотношения между безволието, волевостта и самоволието.

Волята е:

- светлината, получена от контакта между ума и сърцето;

- вътрешно съдържание и сила на човека, което взима участие при създаване на формите;

- външната физическа страна на човешката изява;

- резултат на продуктивната работа на ума и сърцето съобразно Божия закон;

- съгласуване на всичките си сили и разбирания у човека, за да се справи с материята, от която е направен;

- разумна проява без разрушение;

- сила у човека, способна да превърне външните условия в по-добри;

- показател за посоката на човешкото развитие;

- умението да не се обезсърчаваме пред трудностите, да ги преодолеем;

- средство за понасяне на страданията и за правене на чудеса.

Видове воля:

- Божествена, когато е велика, разумна величина, която съгласува и организира живота на всички, на природата, на цялото, както е създадено. Божествената воля бива абсолютна — на природната разумност, и обективна — на природните закони.

- човешка — тя е на степени според това, в кои и колко органи и части от тялото се изразява — в ръцете, краката, очите, езика, мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията. Тя е субективна и има нужда да се съгласува с Божествената. Бива собствена, чужда, лична, родителска, обществена и т.н.

- външна и вътрешна — външният свят се контролира от друга воля, вътрешният от нашата воля.

Волята е необходима за:

- да може човек да работи свободно;

- моментното трансформиране на обидите в себе си;

- формиране на издръжливост и бодрост на тялото, издръжливост на чувствата, сила на мислите;

- да контролираме мислите, чувствата, силите и способностите си, тяхно-то развитие в разумна насока и с положителни, добри резултати;

- да можем да помагаме;

- превъзмогване на невъзможното и досадното;

- да събудим скритите сили в тялото и душата си;

- да преодоляваме трудното, тъжното, лошото, неизбежното, кармичното, глупавото, тежкото;

- да понасяме разумно страданията си.

Човекът със:

- силна воля има установен характер и силен дух.

- диамантена воля е йога, светия, истински човек и т.н. Той успява с помощта на проявената си воля и разумна позитивност да преодолее невъзможното и да го направи възможно. Тя реализира непостижимото, необикновеното, чудото. Нейни образи от приказките са вълшебните предмети — пръчица, килимче...

- добра воля е добър, защитава доброто, застава на негова страна неизменно. Когато е за нещо добро, всичко може да направи, постигне, приеме.

- разумна воля се съобразява с Божията воля, умее да подчинява собствената си воля на друга, ако е по-висша, по-хуманна, по-разумна. Придържа се към живот, съобразен с разумността в природата. Прилага волята си съзнателно на време и на място.

- самовъзпитана воля е самосъзнателен, буден, освободен от лоши навици, пороци, може да се лекува с мисъл, не се поддава на отрицателни чужди влияния или ги трансформира бързо, всички органи и системи в тялото му функционират правилно, редовно упражнява волята си, справя се лесно с физическите несгоди и душевните смущения.

- калена воля я е култивирал чрез изпити и страдания в живота, чрез упражнения и работа над мислите и чувствата си, работил е да е, издръжлив, прилежен, постоянен, опитен, успявящ, можещ. Тя е воля, проверена в житейските трудности и несгоди. Волята, която познаваш в себе си и на която можеш да разчиташ.

- истинска воля постига и успява в това, което иска. Но той иска само разумното, доброто, наистина необходимото и великото необикновено.

- свободна воля е свободен от предразсъдъци спрямо физическите ограничения, всяка формалност в отношенията, нормите и законите. Свободната воля, това е личната свобода, дадена на човека, в която и Бог не се намесва, но чака да разбере кога и как човек ще се научи да я употребява разумно и съобразно Неговата. С нея човек следва да работи и да се самовъзпитава. Това е частта от живота му, която може да зависи и да се контролира от него.

Самовъзпитателни идеи и методи

1. Прочетете и отговорете.

Първо човек трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка.

Какво представлява чукът в посочения текст: символ на волята, образ на волевия човек или форма за изразяване на необходимостта от волеви действия?

С какво ни помага идеята за чука ката по-добро разбиране на волята? Каква трябва да бъде и каква не трябва да бъде волята на човека в сравнение с чука: силна, груба, разумно и точно направлявана, безжалостна, премерена, решителна, тежка, здрава, благородна,устойчива?

Инструмент на какво е волята у човека?

Средство за постигане на какво е волята у човека?

2. Думатадоволен” има общ корен с “воля”-та. Каква е връзката и съотношението на едната с другата добродетел: доволен и волеви? Кое от кое зависи в проявата и в развитието си и как? Ако волевият е доволен и ако не е, какво следва от това? Кой вариант е по-добър?

3. Размишлявайте върху текста и отговорете на въпросите след него.

“Силата на човешката воля зависи от силата на мислите и желанията. Колкото по-силни са образите на мислите и желанията, толкова по-активна е волята. Достатъчно е човек да има силен образ за нещо, за да бъде всякога нащрек. Човек трябва да изучава, да знае кои образи парализират неговата воля и да им противодейства. Той трябва да си послужи с методи, които да възстановят равновесието му.” (7:49-65)

Защо образите повлияват проявите на волята?

Като образи на форми от материалния свят в каква насока те активират човешката воля?

Всички образи ли действат наложително на формирането на волята?

На вас какви образи ви влияят положително?

Освен от вида и силата на образа повлиявали се волята от други негови характеристики и как - например, от конкретността, яснотата му, от желателността и ценността му за човека?

4. Равностранният триъгълник е символ на еднаквото развитие на умствените, сърдечните и волевите страни у човешката личност -условие за нейната цялостност и хармонично развитие, за пробуждането на човешката душа, наричана още индивидуалност или свръх-Аз. Опитайте се да прецените и да нарисувате триъгълника на собственото си умствено, емоционално и волево развитие, като прецените пропорция на трите страни в един триъгълник. До него вдясно нарисувайте точен равностранен триъгълник. Поставете стрелка от първия към втория и върху нея напишете “аз”. Представяйте си често равностранен триъгълник, когато мислите за себе си или когато у вас взима надмощие една от трите ви психически структури: умът, емоцията или волята. Може да го изработите и да го гледате. Ако е в цветове, долната, основата като символ на волята е синя, лявата - на сърцето - е розова, дясната - на ума - е жълта.

5. Когато имате една физическа или душевна болка, поработете чрез самовнушение до издържите, да намалее тя и да се освободите от нея, за да калите волята си. Внимавайте! И най-малката отрицателна мисъл у вас може да парализира действието на волята ви, Тази е причината, поради която хора с добри желания, с добри мисли и чувства не успяват в живота си. Допусне ли съмнението, недоверието, човек не може да си въздейства градивно и към по-добро. Лекувайте се и мислено.

6. Магическата пръчица у всеки човек, скрита в него от него самия - истинската воля, - следва да се ползва навреме и на място разумно. Какво бихте и какво не бихте направили с нея? Защо .магическата пръчица не бива да се ползва за зло и само за собствено добро?

7. Да се научим чрез мисълта си да помагаме на волята! Наблюдавайте група хора, които имат голямо страдание. Например, семейство, съседи, роднини и др. Сравнете всеки от тях по показателите, посочени в таблицата. Кой от тях какъв тип развита воля има, окачествете я в най-позитивен аспект. Кой от тях има най-самовъзпитаната воля? До каква степен волята е решаваща в трудността, която те имат да преодоляват?

Примерен образец за попълване.

Bibleiski_dobrodeteli_38.jpg
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...